Христо Петров: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахване на Категория:Випускници на военното училище в София; Добавяне на [[Категория:Тридесет и четвърти випуск на военното училище...
BotNinja (беседа | приноси)
Преместване на параметри свързани с дата в Уикиданни
Ред 5: Ред 5:
| портрет=
| портрет=
| описание= български политик
| описание= български политик
| роден-дата= {{Дата на раждане|1892|8|22|1}}
| роден-място=[[Ловеч]], [[Княжество България]]
| роден-място=[[Ловеч]], [[Княжество България]]
| починал-дата= {{Дата на смърт и години|1945|2|1|1892|8|22|1}}
| починал-място=[[София]], [[България]]
| починал-място=[[София]], [[България]]
| още=
| още=

Версия от 07:21, 11 февруари 2015

Вижте пояснителната страница за други личности с името Христо Петров.

Христо Петров
български политик
Роден
Починал
1 февруари 1945 г. (52 г.)

Учил вСофийски университет
Национален военен университет

Христо Петров Дойчинов е български политик, осъден на смърт и екзекутиран на 1 февруари 1945 г. от действалия в противоречие на Търновската конституция т.нар. Народен съд. Тази екзекуция като останалите осъдени от Народния съд висши политици са част от репресивните действия, предприети от властта насилствено установена в България след преврата от 1944 г. с цел налагане на комунистически режим в България при това по такъв начин, че сред обществото да няма реална опозиция.

Биография

Роден е през 1892 г. в Ловеч. През 1914 г. завършва Военното училище в София и участва в Първата световна война като артилерийски офицер в първо конно артилерийско отделение. На 12 януари 1919 г. се уволнява с чин капитан. След това завършва право в Софийския университет, а след това и минно инженерство. От 1941 г. е преподавател в техническото училище в София и софийски областен директор. В периода 1941-1942 е директор на мина "Перник", а от следващата година до 1944 е министър на железниците, пощите и телеграфите. В периода 11 април 1942-14 септември 1943 година е министър на земеделието. Осъден е на смърт от Народния съд, 5 милиона лева глоба и конфискация на имуществото[1]. Присъдата е отменена с решение № 172 на Върховния съд[2].

Източници

  1. Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 211, ISBN 954-528-790-X
  2. Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 365.
Димитър Кушев министър на земеделието и държавните имоти
(11 април 1942 – 14 септември 1943)
Иван Бешков