Ада Лъвлейс

Вижте пояснителната страница за други личности с името Байрон.

---

Ада Лъвлейс Augusta Ada King, Countess of Lovelace
английска математичка
Родена	10 декември 1815 г. Лондон, Великобритания
Починала	27 ноември 1852 г. Лондон, Великобритания
Погребана	Хъкнал, Великобритания
Работила в	Кеймбриджки университет
Псевдоним	A. A. L.
Семейство
Баща	Джордж Байрон
Подпис
Ада Лъвлейс в Общомедия

Аугуста Ада Кинг, графиня на Лъвлейс, родена Аугуста Ада Байрон (Шаблон:Lang-en, 10 декември 1815 - 27 ноември 1852) е английска математичка, единственото законно дете на поета Лорд Байрон. В днешно време е известна просто като Ада Лъвлейс.

Слава добива при описанието на ранния модел на Чарлз Бабидж за машина, наподобяваща компютъра - аналитична машина. Днес тя се смята за първия програмист в историята, след като е написала първата програма, закодирайки алгоритъм за намиране на числата на Бернули в такава форма, че да се разчете от машината, която Бабидж така и не успява да построи.

Ада Лъвлейс успява да прозре потенциала на компютъра отвъд простите математически сметки, за разлика от други, които се концентират само върху тези качества на машината, между които и самият Бабидж.

Биография

Ада Лъвлейс е родена в Лондон. Тя е единственото законно дете на знаменития поет романтик лорд Джордж Байрон, но бракът между него и майка ѝ Ан Изабела Милбанк продължава само около година. Родителите на Ада се разделят едва месец след раждането ѝ. Малко след това Лорд Байрон напуска Англия завинаги (умира в Гърция през 1824 г.) и Ада така и никога не се среща с баща си.

Ада расте като болнаво и много слабо дете и прекарва цялото си детство у дома над книгите. На 13-годишна възраст се разболява от шарка, в резултат на която дълго остава парализирана и близо година прекарва на легло. С образованието ѝ се заемат частни учители, сред които известни математици и създатели на научни трудове като Огъстъс де Морган - първият професор по математика на Лондонския университет. В свое писмо до лейди Байрон Морган предрича следата, която възпитаничката му ще остави, съзирайки огромния ѝ потенциал и откривателски дух.

Диаграма на алгоритъм за аналитичната машина за намиране на числата на Бернули - от „Елементи от аналитичната машина на Чарлз Бабидж“ на Луиджи Менабрия, с бележки на Ада Лъвлейс

През 1833 г., на 17-годишна възраст, Ада Лъвлейс се запознава с един от големите учени на епохата, с когото стават приятели за цял живот. Това е Чарлз Бабидж, Лукасов професор по математика в Кеймбридж. Двамата започват да водят усилената кореспонденция по теми като математика, логика и други науки. По това време Бабидж вече е популярен в Лондон като изобретател на машина за математически изчисления, наподобяваща компютъра, която смята с точност до 20 знака. През 1823 г. правителството отпуска първата субсидия за проекта му, наречен „Аналитичната машина на Бабидж“, но изграждането ѝ продължава десет години, конструкцията все повече се усложнява и през 1833 г. финансирането е прекратено. Ада има шанс да види машината, преди да е завършена, запленена е от идеите на Бабидж и го насърчава да продължи работата си по проекта.

Самият Бабидж никога не пише за своите изобретения, но през 1842 г. италианският математик и инженер Луиджи Менабрия (който впоследствие става министър-председател на Италия - от 1867 до 1869 г.), публикува в швейцарско издание на френски език статия, озаглавена „Елементи от аналитичната машина на Чарлз Бабидж“. Ада превежда статията от френски на английски език, като при превода добавя извънредно много собствени идеи. Сред тях е неин метод за автоматично пресмятане на уравненията на Бернули с машината. Именно този метод се смята за първия алгоритъм, писан специално за изчислителна машина, или иначе казано първата компютърна програма.

Портрет на Ада Лъвлейс, свиреща на пиано, направен от Хенри Филипс през 1852 г. Въпреки силните болки Ада сяда на пианото, за да бъде нарисувана в позата, в която бащата на художника, Томас Филипс, е нарисувал нейния баща, лорд Байрон.

Графинята на Лъвлейс (титла, която получава като съпруга на Уилям Кинг - граф на Лъвлейс) умира от рак на 27 ноември 1852 г. Освен съпруга ѝ, който я изоставя малко преди смъртта ѝ след разговор, чието естество никога никой не узнава, я надживяват трите ѝ деца. По нейно собствено желание е погребана до баща си в гробището на църквата „Света Мария Магдалена“ в Хъкнал, Нотингамшър.

Посмъртно признание

През 1998 г. Британското компютърно общество учредява медал в чест на Графинята на Лъвлейс, който се дава за заслуги в областта.

Езикът за програмиране "АДА", създаден по поръчка на Министерството на отбраната на САЩ, е кръстен на нейно име.

Външни препратки

• Women in Science // SDSC. (англ.)
• Toole, Betty. Biographies of Women Mathematicians // Agnes Scott College, May 13, 2014. (англ.)
• Freeman, Elisabeth. Ada & the Analytical Engine // Educom Review, March/April 1996. (англ.)
• Maria, Popova. Ada Lovelace, the World’s First Computer Programmer, on Science and Religion // Brain Pickings, 2013-12-10. (англ.)
• Maria, Popova. How Ada Lovelace, Lord Byron’s Daughter, Became the World’s First Computer Programmer // Brain Pickings, 2014-12-10. (англ.)