Андон Жостов: Разлика между версии
Преместване на ''роден-дата'' и ''починал-дата'' в Уикиданни |
Преместване на ''наставка'' в Уикиданни |
||
| Ред 3: | Ред 3: | ||
| портрет= dot.png |
| портрет= dot.png |
||
| описание= български общественик |
| описание= български общественик |
||
| наставка= |
|||
| роден-място=[[Гайтаниново]], днес [[България]] |
| роден-място=[[Гайтаниново]], днес [[България]] |
||
| починал-място=[[София]], [[България]] |
| починал-място=[[София]], [[България]] |
||
Версия от 08:05, 11 февруари 2015
| Андон Жостов | |
| български общественик | |
 | |
| Роден |
26 ноември 1842 г.
Гайтаниново, днес България |
|---|---|
| Починал | 21 ноември 1903 г.
|
| Андон Жостов в Общомедия | |
Андон Стоев Жостов е български възрожденски деец и духовник.
Биография
Жостов е роден в 1842 година в неврокопското село Гайтаниново. Завършва училище в Солун и става учител в Гайтаниново. Участва в борбата за самостоятелна българска църква и е сред организаторите на Народния събор в Гайтаниново в 1869 година за отхвърляне на върховенството на Цариградската патриаршия. Преследван е от властите и два пъти осъждан на смърт.
След Руско-турската война семейство Жостови се установява в освободената част от България, където Андон Жостов става свещеник и приема името Антоний. Тук продължава да развива активна просветна дейност и е сред основателите на софийската църква „Свети Никола“. След Съединението отговаря за училищното и църковното дело в Серско и подпомага Неврокопската българска община.[1]
Тримата му синове Константин Жостов, Димитър Жостов и Спас Жостов са видни офицери от Българската армия.[2][3]
Бележки
- ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 569.
- ↑ Енциклопедия Пирински край, Благоевград, 1995, стр. 339.
- ↑ Захариева, Снежана, Флорика Велева. Генерал Константин Жостов - историята на един достоен българин. в: Военноисторически сборник, 2007, 3, стр. 27 - 28.
