Григор Бояджийски: Разлика между версии
м Добавяне на Категория:Починали в Кюстендил, ползвайки HotCat |
Преместване на параметри свързани с дата в Уикиданни |
||
| Ред 6: | Ред 6: | ||
| роден-място=[[Царево село]], [[Османска империя]] |
| роден-място=[[Царево село]], [[Османска империя]] |
||
| починал-място= [[Кюстендил]], [[България]] |
| починал-място= [[Кюстендил]], [[България]] |
||
| починал-години= 78 |
|||
| още= |
| още= |
||
}} |
}} |
||
Версия от 08:16, 11 февруари 2015
| Григор Бояджийски | |
| български политик и юрист | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Лозански университет |
| Партия | Радикалдемократическа партия |
| Семейство | |
| Съпруга | Олга Бояджийска |
Григор Митов Бояджийски е български адвокат, политически и обществен деец.[1][2]
Биография
Роден е в Царево село. Син на активния деец на македоно-одринското революционно движение Мито Бояджията. Завършва право в Лозана с отличен успех и през 1897 година се установява на работа в Кюстендил като адвокат. В 1898 година е делегат от кюстендилското македонско дружество на Петия македонски конгрес на Македонската организация.[3] Бояджиев е активен деец на Вътрешната организация, близък съратник на Гоце Делчев, Яне Сандански, Гьорче Петров, Димо Хаджидимов, Пейо Яворов, които често посещават дома му. Там се организира активна куриерска дейност. В 1906 година е член на околийския революционен комитет в Щип.[4]
Заедно с Найчо Цанов, Тодор Влайков, Илия Георгов и Иван Кепов основава Радикалдемократическата партия в България и става водач на нейната кюстендилска организация. Води борба срещу засилването на личния режим на княз Фердинанд I и нарушенията на конституционните норми на управление, защитава поета Стоян Михайловски, съден за обида на монарха. Автор на инициативата за изпращане на младия Владимир Димитров - Майстора да се учи в Художественото училище в София на негова и на още трима адвокати издръжка. Съдействува за построяването на сградите на Кюстендилското читалище (1907) и на Безплатната ученическа трапезария.
След 1923 г. се отдава на стопанска дейност. След 1924 г. оглавява Тютюневия синдикат в Кюстендил, взема участие в електрификацията на града.
Председател на Адвокатския съвет на Кюстендилската адвокатска колегия (1920-1922, 1923-1928 и 1932).
Удостоен със званието „почетен гражданин на Кюстендил“ през 1998 година.
Бележки
- ↑ Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, София, 1988 г., изд.БАН., с.70
- ↑ Митев, Денчо, 120 години история на кюстендилската адвокатура (1889-2009), София, 2010 г., изд. Скай-прес, с.62-65.
- ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 - 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 126.
- ↑ Николов, Борис Й. “Вътрешна Македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник”, София, 2001, стр. 22.
