Никола Джеров: Разлика между версии
Преместване на ''роден-дата'' и ''починал-дата'' в Уикиданни |
Преместване на параметри от Шаблон:Биография инфо в Уикиданни |
||
Ред 5: | Ред 5: | ||
| px = |
| px = |
||
| описание = български писател и публицист |
| описание = български писател и публицист |
||
| наставка = |
|||
| роден-място = [[София]], [[България]] |
| роден-място = [[София]], [[България]] |
||
| починал-място = [[София]], [[България]] |
| починал-място = [[София]], [[България]] |
Версия от 16:23, 11 февруари 2015
Никола Джеров | |
български писател и публицист | |
Роден |
4 септември 1892 г.
|
---|---|
Починал | |
Учил в | Софийски университет |
Никола Георгиев Джеров е български писател, поет, преводач и публицист.
Биография
Джеров е роден през 1892 година в София в семейство на преселници от Охрид. Учи славянска филология в Софийския университет, където става член на Македонския младежки съюз.[1]
Автор е на стихосбирки и литературни антологии с преводи на персийска, арабска, японска, китайска и индийска лирика. В междувоенния период редактира различни литературни периодични издания - „Развигор”, „Литературен глас”, „Вестник на жената” и други, както и издания на македонската емиграция, включително вестник „Македония“. Използва псевдонимите Бойко и Македонец. След убийството на генерал Александър Протогеров в 1928 година заедно с директора Георги Кулишев и главния редактор Васил Пундев напуска редакцията на вестника.
Автор на поетични книги, сборници с разкази и спомени. Превежда от френски, руски, немски и английски език азиатска лирика.
Творчество
- „Благословията над света“ (1922), стихове
- „Охридска пролет“ (1923), спомени
- „На юг“ (1928), разкази и спомени
- „Пролет край езерото“ (1930), стихове
- „Братоубийството...“ (1933), разкази и спомени
- „Живата легенда на Охрид“ (1934), стихове
- „Далечната земя“ (1938), разкази и спомени
- „Гергьовденски люлки“ (1940), стихове[2][3]
- Преводи
- „Сини часове” (1922) - японска лирика;
- „Миражи на сърцето” (1936),
- „Цветът на прасковата” (1936) - китайска лирика;
- „Далечна флейта свири” (1937) - китайска антология;
- „Песните на Ямато” (1937) - японска антология;
- „Цъфнала вейка” (1938) - японска лирика;
- „Любов и мъдрост” (1939) - индийска лирика;
- „Цветя” (1939) - песни от Анам.