Иван Касабов (революционер): Разлика между версии
м Премахване на Категория:Дейци на Таен централен български комитет; Добавяне на Категория:Дейци на ТЦБК using HotCat |
Преместване на параметри от Шаблон:Биография инфо в Уикиданни |
||
| Ред 5: | Ред 5: | ||
| портрет-описание = 1878, снимка [[Коста Размов (фотограф)|Коста Н. Размов]] |
| портрет-описание = 1878, снимка [[Коста Размов (фотограф)|Коста Н. Размов]] |
||
| описание = български революционер |
| описание = български революционер |
||
| роден-дата = [[1837]] |
|||
| роден-място = [[Лясковец]], [[Османска империя]] |
| роден-място = [[Лясковец]], [[Османска империя]] |
||
| починал-дата = {{Дата на смърт|1911|6|19|1}} |
|||
| починал-място = [[София]], [[България]] |
| починал-място = [[София]], [[България]] |
||
| още= |
| още= |
||
Версия от 08:13, 12 февруари 2015
| Иван Касабов | |
| български революционер | |
 1878, снимка Коста Н. Размов | |
| Роден |
1837 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Народен представител в: УС | |
Иван Христов Касабов е български революционер, юрист и публицист. Той е един от водачите на Тайния централен български комитет в Букурещ (1866-1868). От 1884 г. е действителен член на Българското книжовно дружество.
Биография
Иван Касабов е роден през 1837 г. в Лясковец. Учи в известната "даскалоливница" в Елена при Иван Момчилов, а по-късно в Белград, където следва право. В началото на 60-те години на XIX век се сближава с Георги Раковски и става негов най-близък съратник. Подпомага издаването на вестник „Дунавски лебед“ и се включва активно в организирането на Първата българска легия. След провала на легията заминава във Виена, където завършва право. По-късно се установява в Румъния. Там учителства и практикува адвокатската си професия.
В 1866 г. между Раковски и Касабов възниква конфликт, оценяван от някои автори като идеен спор. През следващите години Касабов се изявява като ръководител на ТБЦК, редактор на вестник „Народност“, активен участник в „Българското общество“ и „Млада България“. Със създаването на БРЦК той се отдръпва от политическия живот, но продължава да поддържа връзки с представителите на революционната емиграция. Като адвокат в Букурещ помага нерядко на преследвани от румънската полиция български хъшове. През 1892 г. завършва право в Брюкселския свободен университет.[1]
Деец е на Македоно-одринската организация. През април 1901 година е делегат на Осмия македоно-одрински конгрес от Поповското дружество.[2]
Умира в София през 1911 г.
Бележки
- ↑ Костов, Александър. България и Белгия. Икономически, политически и културни връзки (1879-1914). София, Арт Медия Комюникейшънс, 2004. ISBN 954-91634-1-5. с. 94.
- ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 - 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 259.
