Христо Белчев: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
Преместване на параметри от Шаблон:Биография инфо в Уикиданни
Ред 5: Ред 5:
| портрет = Christo Belchev.jpg
| портрет = Christo Belchev.jpg
| описание = български политик
| описание = български политик
| роден-дата = [[1857]]
| роден-място = [[Велико Търново|Търново]], [[Османска империя]]
| роден-място = [[Велико Търново|Търново]], [[Османска империя]]
| починал-дата = [[27 март]]{{дата нов стил}} [[1891]]
| починал-място = [[София]], [[България]]
| починал-място = [[София]], [[България]]
}}
}}

Версия от 01:26, 14 февруари 2015

Тази статия е за българския политик. За футболиста вижте Христо Белчев (футболист).

Христо Белчев
български политик

Роден
1857 г.
Починал
27 март 1891 г. (34 г.)

Учил вЗагребски университет
Семейство
СъпругаМара Белчева
Христо Белчев в Общомедия

Христо Минчев Белчев е български политик от Народнолибералната партия. Като поет използва псевдонима Чебел.

Биография

Христо Белчев е роден през 1857 г. в град Търново. Завършва Търновското класно училище (1869) и гимназия в Загреб (1872-1876), където публикува стихове на хърватски език. Учи около година в Загребския университет и прекъсва следването.

Работи като чиновник в Севлиево, Търново и София (1878-1881). Завършва икономика в Париж (1881-1884), като стипендиант на българското правителство.

От 1885 до 1890 г. е чиновник в Министерството на финансите, като заема длъжностите главен ревизор и главен секретар. През 1890 г. става министър на финансите в правителството на Стефан Стамболов.

Христо Белчев е женен за поетесата Мара Белчева.

През 1891 г. е убит в центъра на София при покушение срещу министър-председателя.[1]

На последвалия процес на 11 юли са издадени 4 смъртни присъди. Като подбудител е осъден невинният Петко Каравелов, който е затворен в Черната джамия. Друг осъден на процеса е Трайко Китанчев[2]. По същото дело са обесени Светослав Миларов, Константин Попов, Тома Георгиев, Александър Карагюлев, а Спас Лепавцев е помилван[3]. Истинските извършители на атентата са Наум Тюфекчиев, Димитър Ризов, Кръстьо Ножаров, Михаил Ставрев (Хальо) и Никола и Димитър (Денчо) Тюфекчиеви[4].

През 1905 г. Пенчо Славейков публикува част от творчеството на Христо Белчев под „Избрани Съчинения“ с обширен предговор (препечатан и в “Мисъл”).[5]

Литература

Външни препратки

Източници

  1. Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
  2. Иван Богаднов: Критика и антикритика: литературни въпроси, Народна просвета, 1967 стр. 221
  3. 1891-1895 ГЛАВА VII Горките тирани! Княз Фердинанд, Стефан Стамболов, http://ekipirane.com
  4. Благоев, Крум, „50-те най-големи атентата в българската история“, Убийството на Христо Белчев
  5. БОРИС АНГЕЛОВ ДЕБАТЪТ СЛАВЕЙКОВ - ВАЗОВ ИЛИ ИДЕОЛОГЪТ НА "МИСЪЛ" СРЕЩУ ИДЕОЛОГЪТ НА НАЦИЯТА
Георги Живков министър на финансите (14 ноември 1890 – 27 март 1891) Григор Начович