Христо Белчев: Разлика между версии
Преместване на параметри от Шаблон:Биография инфо в Уикиданни |
|||
| Ред 5: | Ред 5: | ||
| портрет = Christo Belchev.jpg |
| портрет = Christo Belchev.jpg |
||
| описание = български политик |
| описание = български политик |
||
| роден-дата = [[1857]] |
|||
| роден-място = [[Велико Търново|Търново]], [[Османска империя]] |
| роден-място = [[Велико Търново|Търново]], [[Османска империя]] |
||
| починал-дата = [[27 март]]{{дата нов стил}} [[1891]] |
|||
| починал-място = [[София]], [[България]] |
| починал-място = [[София]], [[България]] |
||
}} |
}} |
||
Версия от 01:26, 14 февруари 2015
Тази статия е за българския политик. За футболиста вижте Христо Белчев (футболист).
| Христо Белчев | |
| български политик | |
 | |
| Роден |
1857 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Загребски университет |
| Семейство | |
| Съпруга | Мара Белчева |
| Христо Белчев в Общомедия | |
Христо Минчев Белчев е български политик от Народнолибералната партия. Като поет използва псевдонима Чебел.
Биография
Христо Белчев е роден през 1857 г. в град Търново. Завършва Търновското класно училище (1869) и гимназия в Загреб (1872-1876), където публикува стихове на хърватски език. Учи около година в Загребския университет и прекъсва следването.
Работи като чиновник в Севлиево, Търново и София (1878-1881). Завършва икономика в Париж (1881-1884), като стипендиант на българското правителство.
От 1885 до 1890 г. е чиновник в Министерството на финансите, като заема длъжностите главен ревизор и главен секретар. През 1890 г. става министър на финансите в правителството на Стефан Стамболов.
Христо Белчев е женен за поетесата Мара Белчева.
През 1891 г. е убит в центъра на София при покушение срещу министър-председателя.[1]
На последвалия процес на 11 юли са издадени 4 смъртни присъди. Като подбудител е осъден невинният Петко Каравелов, който е затворен в Черната джамия. Друг осъден на процеса е Трайко Китанчев[2]. По същото дело са обесени Светослав Миларов, Константин Попов, Тома Георгиев, Александър Карагюлев, а Спас Лепавцев е помилван[3]. Истинските извършители на атентата са Наум Тюфекчиев, Димитър Ризов, Кръстьо Ножаров, Михаил Ставрев (Хальо) и Никола и Димитър (Денчо) Тюфекчиеви[4].
През 1905 г. Пенчо Славейков публикува част от творчеството на Христо Белчев под „Избрани Съчинения“ с обширен предговор (препечатан и в “Мисъл”).[5]
Литература
- Убийството на Христо Белчев, откъс от Крум Благов: 50-те най-големи атентата в българската история
Външни препратки
- Кратка Биография на стр. на Финансовото Министерство
Източници
- ↑ Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
- ↑ Иван Богаднов: Критика и антикритика: литературни въпроси, Народна просвета, 1967 стр. 221
- ↑ 1891-1895 ГЛАВА VII Горките тирани! Княз Фердинанд, Стефан Стамболов, http://ekipirane.com
- ↑ Благоев, Крум, „50-те най-големи атентата в българската история“, Убийството на Христо Белчев
- ↑ БОРИС АНГЕЛОВ ДЕБАТЪТ СЛАВЕЙКОВ - ВАЗОВ ИЛИ ИДЕОЛОГЪТ НА "МИСЪЛ" СРЕЩУ ИДЕОЛОГЪТ НА НАЦИЯТА
| Георги Живков | → | министър на финансите (14 ноември 1890 – 27 март 1891) | → | Григор Начович |