Правителство на Рачо Петров 2: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
пристанища |
Редакция без резюме |
||
| Ред 24: | Ред 24: | ||
=== 1905 === |
=== 1905 === |
||
* [[29 януари]] – Закон за насърчаване на местната промишленост чрез безмитен внос на суровини, машини и строителни материали, намалени такси за железопътен превоз, отстъпване на държавни и общински терени и пр. води до бум в текстилната, хранителната промишленост, строителството и други отрасли през следващите години.{{hrf|Стателова|1999|186-191}} |
* [[29 януари]] – Закон за насърчаване на местната промишленост чрез безмитен внос на суровини, машини и строителни материали, намалени такси за железопътен превоз, отстъпване на държавни и общински терени и пр. води до бум в текстилната, хранителната промишленост, строителството и други отрасли през следващите години.{{hrf|Стателова|1999|186-191}} |
||
* [[25 март]] – [[Андарти]] избиват над 70 българи в [[Костур (град)|костурското]] село [[Загоричане]].{{hrf|Силянов|1983|[http://www.promacedonia.org/obm2/18.html 208-209]}} [[Загоричанско клане|Загоричанското клане]] предизвиква масови антигръцки вълнения в Княжество България. |
|||
* [[9 юли]] – Сключен е митнически съюз със [[Сърбия]], който трябва да превърне двете страни в „обща търговска зона“, но изпълнението му е осуетено с икономически и политически натиск от [[Австро-Унгария]].{{hrf|Енциклопедия „България“. Том 1|1978|488-489}} |
* [[9 юли]] – Сключен е митнически съюз със [[Сърбия]], който трябва да превърне двете страни в „обща търговска зона“, но изпълнението му е осуетено с икономически и политически натиск от [[Австро-Унгария]].{{hrf|Енциклопедия „България“. Том 1|1978|488-489}} |
||
| Ред 29: | Ред 30: | ||
* януари – Промени в Закона за народното просвещение: въвеждане на безплатен тригодишен курс на основно образование, улеснен достъп до гимназии, увеличаване на учителските заплати.{{hrf|Стателова|1999|196}} |
* януари – Промени в Закона за народното просвещение: въвеждане на безплатен тригодишен курс на основно образование, улеснен достъп до гимназии, увеличаване на учителските заплати.{{hrf|Стателова|1999|196}} |
||
* [[18 май]] – [[Пристанище Варна]] е открито тържествено близо двадесет години след първите хидроложки проучвания в района.{{hrf|Енциклопедия „България“. Том 5|1986|474-475}} |
* [[18 май]] – [[Пристанище Варна]] е открито тържествено близо двадесет години след първите хидроложки проучвания в района.{{hrf|Енциклопедия „България“. Том 5|1986|474-475}} |
||
* [[30 юли]] – Кулминация на [[Антигръцки вълнения в България|антигръцките вълнения в България]]: населеният предимно с гърци град Анхиало ([[Поморие]]) е опожарен. |
* [[30 юли]] – Кулминация на [[Антигръцки вълнения в България|антигръцките вълнения в България]]: населеният предимно с гърци град Анхиало ([[Поморие]]) е опожарен.{{hrf|Силянов|1983|[http://www.promacedonia.org/obm2/20.html 242-243]}} |
||
== Състав == |
== Състав == |
||
| Ред 70: | Ред 71: | ||
* {{cite book | last = Енциклопедия „България“. Том 1 | year = 1978 | title = | publisher = Издателство на БАН | location = София}} |
* {{cite book | last = Енциклопедия „България“. Том 1 | year = 1978 | title = | publisher = Издателство на БАН | location = София}} |
||
* {{cite book | last = Енциклопедия „България“. Том 5 | year = 1986 | title = | publisher = Издателство на БАН | location = София}} |
* {{cite book | last = Енциклопедия „България“. Том 5 | year = 1986 | title = | publisher = Издателство на БАН | location = София}} |
||
* {{cite book | last = Силянов | first = Христо | authorlink = Христо Силянов | title = Освободителнитѣ борби на Македония. Том II | year = 1983 | publisher = „Наука и изкуство“ | location = София | url = http://www.promacedonia.org/obm2/index.html | accessdate = 15.02.2015}} |
|||
* {{cite book | last = Стателова | first = Елена | coauthors = Стойчо Грънчаров | year = 1999 | title = История на България. Том 3 | publisher = Издателска къща „Анубис“ | location = София | pages = | isbn = 954-426-206-7}} |
* {{cite book | last = Стателова | first = Елена | coauthors = Стойчо Грънчаров | year = 1999 | title = История на България. Том 3 | publisher = Издателска къща „Анубис“ | location = София | pages = | isbn = 954-426-206-7}} |
||
* {{ташев}} |
* {{ташев}} |
||
Версия от 13:09, 15 февруари 2015
Второто правителство на Рачо Петров управлява Княжество България от 6 май 1903 до 23 октомври 1906 (стар стил).[1] Съставено почти изцяло от дейци на Народнолибералната (стамболовистка) партия и опряно на нейната подкрепа в XIII Обикновено народно събрание, управлението му се схваща като част от продължилия до 1908 година Втори стамболовистки режим.[2]
Правителството начело с министър-председателя Рачо Петров се стреми да неутрализира намесата на Великите сили, засилването на сръбската и гръцката въоръжена пропаганда и другите негативни последици за българите в Македония и Одринско от Илинденско-Преображенското въстание, което избухва и е потушено броени месеци след идването му на власт. След като двустранните договорености с Османската империя и Сърбия от март 1904 не дават достатъчно резултати, кабинетът залага на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, като я финансира и оттегля подкрепата си за конкуриращите я върховисти.[3] Паралелно с това правителството на Рачо Петров провежда ускорено преустройство и превъоръжаване на българската армия. Излизането от дълговата криза при предшестващото управление на Прогресивнолибералната партия му дава възможност да лавира между съперничещите си френски и германски банки и оръжейни фирми, получавайки кредит и оръжие преимуществено от Франция[4]. Въпреки че мандатът му съвпада с най-големия растеж на индустрията, търговията и кредита в България в половинвековния период след Освобождението[5], свръхразходите за въоръжаване допринасят за увеличаване на данъчното бреме, социално недоволство и задлъжняване на държавата, от което се облагодетелстват висши представители на администрацията. Корупцията обхваща и членове на самия кабинет[6]. В крайна сметка една от многобройните злоупотреби (аферата „Шарл и Жан“) води до оставката на министър-председателя и преустройство на кабинета в правителство начело с лидера на НЛП Димитър Петков.
Събития
1903
- 18 май – Приключва 8-годишният строеж на Бургаското пристанище.[7]
- 20 юли – Избухва Илинденско-Преображенското въстание. Българската армия не се намесва в защита на въстаниците, но напрежението между България и Османската империя се засилва.[8]
- 19 септември – Първият дипломатически представител на САЩ в България, Джон Б. Джаксън, връчва акредитивните си писма. Поставено е началото на българо-американските дипломатически отношения.[9]
- 2 октомври – Русия и Австро-Унгария договарят помежду си Мюрцщегската реформена програма за Македония. Програмата е подкрепена от българското правителство.[8]
- 19 октомври – Парламентарни избори, съпроводени с насилие и фалшификации, дават абсолютно мнозинство на Народнолибералната партия (стамболовисти) в XIII Обикновено народно събрание.[8]
- декември – Приет е Закон за устройството на въоръжените сили, основа за подготовката на страната за Балканските войни.[1]
- 19 декември – Народното събрание гласува закон за преустройство на софийското Висше училище в Български университет „Братя Евлоги и Христо Георгиеви от Карлово“.[10][11]
- 23 декември – Земеделските каси са преобразувани със закон в Българска земеделска банка, която съдейства за модернизирането на селското стопанство и насърчава кооперативното дело през следващите три десетилетия.[12]
1904
- 26 март – Българо-турска спогодба притъпява временно конфликта между двете държави чрез частична амнистия на участниците в Илинденско-Преображенско въстание, репатриране на бежанците и възпиране на върховистките чети.[13]
- 30 март – Краткотраен българо-сръбски съюз предвижда реформи в Македония и обща защита срещу австро-унгарска агресия.[14]
- 31 октомври – Правителството сключва договор за заем от Банк дьо Пари е де Пеи Ба в размер на 100 милиона лева за военни поръчки от Франция и строителство на жп линиите Търново–Трявна и Радомир–Кюстендил[15], ратифициран от парламента още през ноември[16].
- ноември – Приет е закон за обща митническа тарифа – основа на сключените година по-късно търговски договори с Русия, Германия, Англия и други държави с тарифи, закрилящи българското производство.[17]
1905
- 29 януари – Закон за насърчаване на местната промишленост чрез безмитен внос на суровини, машини и строителни материали, намалени такси за железопътен превоз, отстъпване на държавни и общински терени и пр. води до бум в текстилната, хранителната промишленост, строителството и други отрасли през следващите години.[17]
- 25 март – Андарти избиват над 70 българи в костурското село Загоричане.[18] Загоричанското клане предизвиква масови антигръцки вълнения в Княжество България.
- 9 юли – Сключен е митнически съюз със Сърбия, който трябва да превърне двете страни в „обща търговска зона“, но изпълнението му е осуетено с икономически и политически натиск от Австро-Унгария.[14]
1906
- януари – Промени в Закона за народното просвещение: въвеждане на безплатен тригодишен курс на основно образование, улеснен достъп до гимназии, увеличаване на учителските заплати.[19]
- 18 май – Пристанище Варна е открито тържествено близо двадесет години след първите хидроложки проучвания в района.[7]
- 30 юли – Кулминация на антигръцките вълнения в България: населеният предимно с гърци град Анхиало (Поморие) е опожарен.[20]
Състав
Промени от 23-24 август 1903
| министерство | име | партия | |
|---|---|---|---|
| финанси | Лазар Паяков | Народнолиберална партия | |
| търговия и земеделие | Никола Генадиев (управляващ) | Народнолиберална партия | |
Промени от 30 януари 1904
| министерство | име | партия | |
|---|---|---|---|
| правосъдие | Петър Стайков | Народнолиберална партия | |
| търговия и земеделие | Никола Генадиев | Народнолиберална партия | |
Промени от 18 август 1905
| министерство | име | партия | |
|---|---|---|---|
| правосъдие | Константин Панайодов | Народнолиберална партия | |
| обществени сгради, пътища и съобщения | Тодор Гатев | Народнолиберална партия | |
Промени от 23 ноември 1905
| министерство | име | партия | |
|---|---|---|---|
| обществени сгради, пътища и съобщения | Димитър Петков (упр.) | Народнолиберална партия | |
Източници
- Енциклопедия „България“. Том 1. София, Издателство на БАН, 1978.
- Енциклопедия „България“. Том 5. София, Издателство на БАН, 1986.
- Силянов, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Том II. София, „Наука и изкуство“, 1983. Посетен на 15.02.2015.
- Стателова, Елена и др. История на България. Том 3. София, Издателска къща „Анубис“, 1999. ISBN 954-426-206-7.
- Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
- Тодорова, Цветана и др. История на външния държавен дълг на България 1878-1990 г., част 1. София, Българска народна банка, 2009. ISBN 978-954-8579-18-6.
- ↑ а б Ангелова, Й. и др. Българските държавни институции 1879–1986. Енциклопедичен справочник. София 2008 (Дигитална библиотека по архивистика и документалистика, достъп от 23.01.2015)
- ↑ Енциклопедия „България“. Том 1 1978, с. 763.
- ↑ Национално-освободителното движение на македонските и тракийските българи 1878-1944. Македонски научен институт, София, 1997. Том 3, ISBN 954-8187-32-9. Стр. 113
- ↑ Тодорова 2009, с. 98 – 106.
- ↑ Иванов, Мартин. Националният доход на България, 1892-1924 г. Българска народна банка, 2006, стр. 62 (достъп от 03.02.2015)
- ↑ Аврамов, Румен. Комуналният капитализъм. Из българското стопанско минало. Том 3. Център за либерални стратегии, София 2007, стр. 207-210, 216-217
- ↑ а б Енциклопедия „България“. Том 5 1986, с. 474 – 475.
- ↑ а б в Стателова 1999, с. 177 – 179.
- ↑ Посолство на САЩ в България, достъп от 27.01.2015
- ↑ Стателова 1999, с. 195.
- ↑ Годишник на Софийския университет. Том I 1904-1905. София, 1905, стр. 25 (достъп 27.01.2015)
- ↑ Енциклопедия „България“. Том 1 1978, с. 501.
- ↑ Енциклопедия „България“. Том 1 1978, с. 493.
- ↑ а б Енциклопедия „България“. Том 1 1978, с. 488 – 489.
- ↑ Тодорова 2009, с. 105 – 107.
- ↑ Стателова 1999, с. 188.
- ↑ а б Стателова 1999, с. 186 – 191.
- ↑ Силянов 1983, с. 208 – 209.
- ↑ Стателова 1999, с. 196.
- ↑ Силянов 1983, с. 242 – 243.
Вижте още
| ||||||||||||||
.svg){kind=small}