Ново Паничарево

Ново Паничарево
Църквата „Св. Троица“ в Ново Паничарево
Ново Паничарево 42.287488, 27.554912 Ново Паничарево
Общи данни
Население	1003 души (15 март 2024 г.) 10,8 души/km²
Землище	92,974 km²
Надм. височина	68 m
Пощ. код	8152
Тел. код	05504
МПС код	А
ЕКАТТЕ	52129
Администрация
Държава	България
Област	Бургас
Община    – кмет	Приморско Иван Гайков (ГЕРБ; 2023)
Кметство    – кмет	Ново Паничарево Яна Жекова (ГЕРБ)
Ново Паничарево в Общомедия

Висящ мост

Ново Панича̀рево е село в Югоизточна България. То се намира в община Приморско, Област Бургас.

География

Намира се на 32 км. южно от гр.Бургас и на 16 км. западно от гр.Приморско. Разположено е в полите на Странджа планина и долината на р.Ропотамо.

История

Неговото основно ядро от заселници след Освобождението идва от с.Паничарево (днешната местност "Старо село", 6 км южно от селото), което преди това е било заселено от жители на с.Чинакчи (днешна местност "Юртя", 5 км източно от "Старо село"), на югоизток - 6 км от с.Ново Паничарево. Следва, че основателите на с.Ново Паничарево са потомци на ранните жители на с.Чинакчи. От 1881 г. е на днешното си място, до началото на река Ропотамо.

Според исторически източници и предания става известно, че заселниците на с.Чинакчи и региона са дошли от с.Рупките - Родопите през 16-17 век - по време на масовото подтисничество на българския народ от турските поробители. В борбата си да запазят своята националност и религия, голяма част от българите там намират спасение в дебрите на Странджа планина. Тъй като основната група преселници идват от с.Рупките, биват назовавани рупци и третирани от местните в региона като етнически групи.

Село Чинакчи е било малко по територия и население. Наброявало е около 30-40 къщи - едноетажни, дървени, измазани с глина, покрити с ръжанка, с малки прозорчета. Някои от тях били направени от дъски, а гредите и другия дървен материал били изработени с длабове. Имайки предвид изобилието от вековна дъбова гора наоколо, хората са секли, дялали греди и бичили дъски на самото място. Единствено църквата ("Св.Троица") е била изградена от високи каменни стени, покрита с керемиди, а вътре измазана с вар.

Основният поминък на хората бил скотовъдство и земеделие. Отглеждали са овце, свине, говеда, биволи и др. животни. Сеели са изключително ръж, ечемик, фий, пшеница и царевица, но почвата била слабопродуктивна, добивът нисък, а изхранването трудно. Занимавали се също с добив на въглища и дървосекачество. Изсеченият дървен материал извозвали по скелите на Черноморското крайбрежие Атлиман, където го продавали на търговци. Превозването извършвали с биволски и волски дървени коли при много трудни условия.

По поречието на река Дуденска още се намират очертания на вади и язове от воденици, където са мелили брашно. Имало е построена бичкиджийница за бичене на дъски, както и тепавица за тупане на шаяци, аби, кебета и други домашно тъкани изделия, с които са се обличали и обзавеждали. Това ни дава сведение, че жителите тук са използвали водата като енергиен източник, макар и само през зимата, тъй като през лятото реката пресъхвала. По тази причина напояването на добитъка и отглеждането на летни растителни култури било доста трудно.

Според летописната книга на ОУ “Христо Ботев” от Горо Горов, първите данни за съществуване на училище в местността “Старото село” сочат годината 1873. “До черквата е имало една пристройка с две стаички, които служели за училище. До 1873 г. учението било на гръцки език.”

Църквата „Св. Троица" е построена през 1881 г., която притежава изключително редки икони. Параклисът „Св. Марина", запазен и подържан до днес. През 1985 г. се построява язовир „Ново Паничарево" с обем 2,2 млн куб.м., който е включен към общата водна система на язовир „Ясна поляна" и подава вода за цялото Южно Черноморие. Ново Паничарево е самостоятелна община до 1910 г., след това преминава към Веселие, пак самостоятелна, след това към Община Созопол и от 1997 г. към Община Приморско. Близостта до гр.Бургас, до морските курорти и до Странджа планина, му дават възможност да се развива като вилно селище.

Забележителности

Църквата "Св.Троица", параклисът "Св.Марина", мостът над река Ропотамо, богатата дъбова гора и не на последно място величественият язовир, разположен в края на селото.

Редовни събития

Панаир на селото (седмица след Спасовден).

Външни препратки

• Снимки от язовира до Ново Паничарево