Промишленост: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 09:12, 22 февруари 2015

Промишлеността (или индустрията) е сектор от икономиката, включващ добива на полезни изкопаеми (добивна промишленост) и преработката на суровини в междинни или крайни продукти (преработваща промишленост). В трисекторния модел на икономиката добивната промишленост е част от първичния сектор, а преработващата образува вторичния сектор, заедно със строителството. За разлика от занаятите, в основата на промишленото производство е използването на машини.

Етимология

Промишленост е руска заемка, която произлиза от думите промышлять и промысел – печеля прехраната си и търговия. Индустрия произлиза от латинската дума industria, която означава „старателност, трудолюбие, усърдие“.

Класификация

В Статистическата класификация на икономическите дейности за Европейската общност промишлеността включва групи B и C, както и производството на електрическа и топлинна енергия, които са включени в група D.^[1]

Добивна промишленост

Основна статия: Добивна промишленост

Добивната промишленост включва добивът на полезни изкопаеми – ресурси, разположени под повърхността на земята, като фосилни горива, съдържащи метали минерали (руди) и други скални продукти.

Добивът на фосилни горива играе ключова роля в икономиката, тъй като произвежда основните източници на енергия, както и основни суровини за химическата промишленост. Той се разделя на два основни сектора – добив на нефт и природен газ и въгледобив. За разлика от останалите полезни изкопаеми, нефтът и природният газ не са твърди вещества, което дава възможност добивът им да се извършва със сондажи. За разлика от мините, сондажите могат да се изграждат и в морето, което позволява добивът на нефт и природен газ от континенталния шелф. Нефтът и природният газ се използват като гориво в енергетиката, а природният газ и за отопление и битови нужди, както и като суровине за нефтопреработващата и други клонове на химическата промишленост, произвеждащи автомобилно гориво, пластмаси, изкуствени торове и други. Каменните въглища, добивани в открити или подземни мини, също се използват като гориво в енергетиката, както и в металургията.

Рудните полезни изкопаеми са минерали, съдържащи определени метали, които се добиват в открити или подземни мини. Обикновено концентрацията на желания метал в изкопавания материал е относително ниска, което налага допълнителната му обработка и води до значително количество остатъчни материали. Макар част от металите да се произвеждат чрез рециклиране, рудодобивът остава важен източник на суровини за металургията. Железните руди са източник за производството на най-произвеждания метал, желязото. Цветните метали се произвеждат от боксит, медна руда, хромова руда и други руди, съдържащи съответния метал. От някои руди, наричани полиметални, могат да се произвеждат по няколко метала. Към рудните полезни изкопаеми се отнасят и рудите на някои редки метали със специфично приложение, като рудите на благородните метали или урановата руда.

Нерудните полезни изкопаеми са материали, които не се използват за производството на метали. Сред тях в най-голямо количество се произвеждат т.нар. инертни материали, главно пясък, чакъл и трошен камък, използвани в конструкцията на пътища и други съоръжения, както и като компонент в състава на бетоните и асфалтобетоните. Нерудни полезни изкопаем са основната суровина за производство на цимент, вар, порцелан, керамика, стъкло. Някои скали се използват в строителството, като подови и стенни облицовки. В строителството се използва и гипсът.

Енергетика

Основна статия: Енергетика

Енергетиката е дял на промишлеността, включващ производството на електрическа и топлинна енергия. Подобно на същинската преработваща промишленост, енергетиката преобразува изходни материали, но за разлика от нея продуктът не е нов материал или изделие, а енергия във форма, подходяща за пренос и използване в други сектори на стопанството или в бита.

Основният подсектор на енергетиката е производството на електроенергия. Около 69% от електричеството в света се произвежда в топлоелектрически централи (2008). При тях чрез изгаряне на различни горива се създава водна пара под налягане, която задвижва турбини, които от своя страна генерират електроенергия. За горива се използват главно фосилни горива (каменни въглища – 41%, природен газ – 21% и нефт – 5% от производството на електричество), но също и биомаса и отпадъци.

Начинът на генериране на електричество в атомните електрически централи, които произвеждат около 13% от електроенергията в света (2008), е подобен на този при топлоелектрическите централи – чрез задвижвани с пара турбини. Разликата е в това, че за нагряване на парата се използват ядрени реактори, сложни съоръжения, в които се извършва ядрена реакция. Като гориво те използват силно радиоактивни материали, най-често уран-235 и плутоний-239.

Водноелектрическите централи произвеждат около 16% от електричеството (2008). Те задвижват своите турбини за сметка на потенциалната енергия на водата, най-често от специално изградени за целта язовири. Водноелектрическите централи са основният възобновяем източник на енергия. Съществуват и други технологии за производство на електричество от възобновяеми източници, но те имат ограничено значение – около 1,4% от общото производство на електроенергия (2008). Основните сред тях са вятърните и геотермалните електроцентрали и слънчевите батерии.

Наред с производството на електричество, към енергетиката се отнася е производството на топлинна енергия. То има по-ограничено значение, поради по-трудния пренос на топлинната енергия. Най-често това става чрез транспортиране по тръбопроводи на загрята вода или водна пара.

Преработваща промишленост

По обем на произведената продукция и по брой на заетите, преработващата промишленост заема най-голям дял във вторичния сектор. От началото на 2001 г. в страната се утвърди нова класификация на икономическите дейности, т.е. извърши се ново структуриране на стопанството, което отговаря по-пълно на изискванията и стандартите на статистическата отчетност в страните от Европейския съюз. В съответствие с това преработващата промишленост е класифицирана в 14 раздела, в които са обособени над 150 икономически дейности.

Бележки

↑ Статистическа класификация на икономическите дейности за Европейската общност (NACE Rev. 2) // Eurostat, 2011. Посетен на 10 февруари 2011. (на български)

Шаблон:Link FA

[1] Статистическа класификация на икономическите дейности за Европейската общност (NACE Rev. 2) // Eurostat, 2011. Посетен на 10 февруари 2011. (на български)

[1]

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 '''Промишлеността''' (или '''индустрията''') е сектор от [[икономика]]та, включващ добива на [[полезни изкопаеми]] ([[добивна промишленост]]) и преработката на [[суровина|суровини]] в междинни или крайни [[продукт]]и ([[преработваща промишленост]]). В [[Трисекторна хипотеза|трисекторния модел]] на икономиката добивната промишленост е част от [[Първичен икономически сектор|първичния сектор]], а преработващата образува [[Вторичен икономически сектор|вторичния сектор]], заедно със [[строителство]]то. За разлика от [[занаят]]ите, в основата на промишленото производство е използването на [[машина|машини]].
 == Етимология ==
-'''Промишленост''' е руска заемка, която произлиза от думите ''промышлять'' и ''промысел'' — ''печеля прехраната си'' и ''търговия''.
+'''Промишленост''' е руска заемка, която произлиза от думите ''промышлять'' и ''промысел'' – ''печеля прехраната си'' и ''търговия''.
 '''Индустрия''' произлиза от латинската дума ''industria'', която означава „старателност, трудолюбие, усърдие“.
@@ Ред 44: / Ред 45: @@
 {{основна|Добивна промишленост}}
-[[Добивна промишленост|Добивната промишленост]] включва добивът на [[полезни изкопаеми]] - ресурси, разположени под повърхността на земята, като [[Фосилно гориво|фосилни горива]], съдържащи [[метал]]и минерали ([[Руда|руди]]) и други скални продукти.
+[[Добивна промишленост|Добивната промишленост]] включва добивът на [[полезни изкопаеми]] – ресурси, разположени под повърхността на земята, като [[Фосилно гориво|фосилни горива]], съдържащи [[метал]]и минерали ([[Руда|руди]]) и други скални продукти.
-Добивът на фосилни горива играе ключова роля в икономиката, тъй като произвежда основните източници на енергия, както и основни суровини за [[химическа промишленост|химическата промишленост]]. Той се разделя на два основни сектора - [[добив на нефт и природен газ]] и [[въгледобив]]. За разлика от останалите полезни изкопаеми, [[нефт]]ът и [[природен газ|природният газ]] не са твърди вещества, което дава възможност добивът им да се извършва със [[сондаж]]и. За разлика от мините, сондажите могат да се изграждат и в морето, което позволява добивът на нефт и природен газ от [[континентален шелф|континенталния шелф]]. Нефтът и природният газ се използват като гориво в [[енергетика]]та, а природният газ и за отопление и битови нужди, както и като суровине за [[нефтопреработваща промишленост|нефтопреработващата]] и други клонове на химическата промишленост, произвеждащи автомобилно гориво, [[Пластмаса|пластмаси]], [[Изкуствен тор|изкуствени торове]] и други. [[Каменни въглища|Каменните въглища]], добивани в открити или подземни мини, също се използват като гориво в енергетиката, както и в [[металургия]]та.
+Добивът на фосилни горива играе ключова роля в икономиката, тъй като произвежда основните източници на енергия, както и основни суровини за [[химическа промишленост|химическата промишленост]]. Той се разделя на два основни сектора – [[добив на нефт и природен газ]] и [[въгледобив]]. За разлика от останалите полезни изкопаеми, [[нефт]]ът и [[природен газ|природният газ]] не са твърди вещества, което дава възможност добивът им да се извършва със [[сондаж]]и. За разлика от мините, сондажите могат да се изграждат и в морето, което позволява добивът на нефт и природен газ от [[континентален шелф|континенталния шелф]]. Нефтът и природният газ се използват като гориво в [[енергетика]]та, а природният газ и за отопление и битови нужди, както и като суровине за [[нефтопреработваща промишленост|нефтопреработващата]] и други клонове на химическата промишленост, произвеждащи автомобилно гориво, [[Пластмаса|пластмаси]], [[Изкуствен тор|изкуствени торове]] и други. [[Каменни въглища|Каменните въглища]], добивани в открити или подземни мини, също се използват като гориво в енергетиката, както и в [[металургия]]та.
 Рудните полезни изкопаеми са минерали, съдържащи определени метали, които се добиват в открити или подземни мини. Обикновено концентрацията на желания метал в изкопавания материал е относително ниска, което налага допълнителната му обработка и води до значително количество остатъчни материали. Макар част от металите да се произвеждат чрез [[рециклиране]], рудодобивът остава важен източник на суровини за [[металургия]]та. [[Желязна руда|Железните руди]] са източник за производството на най-произвеждания метал, [[желязо]]то. [[Цветни метали|Цветните метали]] се произвеждат от [[боксит]], [[медна руда]], [[хромова руда]] и други руди, съдържащи съответния метал. От някои руди, наричани [[Полиметална руда|полиметални]], могат да се произвеждат по няколко метала. Към рудните полезни изкопаеми се отнасят и рудите на някои редки метали със специфично приложение, като рудите на [[Благороден метал|благородните метали]] или [[уранова руда|урановата руда]].
@@ Ред 57: / Ред 58: @@
 [[Енергетика]]та е дял на промишлеността, включващ производството на [[Електроенергия|електрическа]] и [[топлинна енергия]]. Подобно на същинската преработваща промишленост, енергетиката преобразува изходни материали, но за разлика от нея продуктът не е нов материал или изделие, а [[енергия]] във форма, подходяща за пренос и използване в други сектори на стопанството или в бита.
-Основният подсектор на енергетиката е [[Електроенергетика|производството на електроенергия]]. Около 69% от електричеството в света се произвежда в [[Топлоелектрическа централа|топлоелектрически централи]] (2008). При тях чрез изгаряне на различни горива се създава [[водна пара]] под налягане, която задвижва [[Турбина|турбини]], които от своя страна генерират електроенергия. За горива се използват главно [[Фосилно гориво|фосилни горива]] ([[каменни въглища]] - 41%, [[природен газ]] - 21% и [[нефт]] - 5% от производството на електричество), но също и [[биомаса]] и [[Отпадък|отпадъци]].
+Основният подсектор на енергетиката е [[Електроенергетика|производството на електроенергия]]. Около 69% от електричеството в света се произвежда в [[Топлоелектрическа централа|топлоелектрически централи]] (2008). При тях чрез изгаряне на различни горива се създава [[водна пара]] под налягане, която задвижва [[Турбина|турбини]], които от своя страна генерират електроенергия. За горива се използват главно [[Фосилно гориво|фосилни горива]] ([[каменни въглища]] – 41%, [[природен газ]] – 21% и [[нефт]] – 5% от производството на електричество), но също и [[биомаса]] и [[Отпадък|отпадъци]].
-Начинът на генериране на електричество в [[Атомна електрическа централа|атомните електрически централи]], които произвеждат около 13% от електроенергията в света (2008), е подобен на този при топлоелектрическите централи — чрез задвижвани с пара турбини. Разликата е в това, че за нагряване на парата се използват [[Ядрен реактор|ядрени реактори]], сложни съоръжения, в които се извършва [[ядрена реакция]]. Като [[Ядрено гориво|гориво]] те използват силно [[Радиоактивност|радиоактивни]] материали, най-често [[уран-235]] и [[плутоний-239]].
+Начинът на генериране на електричество в [[Атомна електрическа централа|атомните електрически централи]], които произвеждат около 13% от електроенергията в света (2008), е подобен на този при топлоелектрическите централи – чрез задвижвани с пара турбини. Разликата е в това, че за нагряване на парата се използват [[Ядрен реактор|ядрени реактори]], сложни съоръжения, в които се извършва [[ядрена реакция]]. Като [[Ядрено гориво|гориво]] те използват силно [[Радиоактивност|радиоактивни]] материали, най-често [[уран-235]] и [[плутоний-239]].
-[[Водноелектрическа централа|Водноелектрическите централи]] произвеждат около 16% от електричеството (2008). Те задвижват своите турбини за сметка на [[потенциална енергия|потенциалната енергия]] на водата, най-често от специално изградени за целта [[язовир]]и. Водноелектрическите централи са основният [[Възобновяема енергия|възобновяем източник на енергия]]. Съществуват и други технологии за производство на електричество от възобновяеми източници, но те имат ограничено значение — около 1,4% от общото производство на електроенергия (2008). Основните сред тях са [[Вятърна енергия|вятърните]] и [[Геотермална електроцентрала|геотермалните електроцентрали]] и [[Слънчева батерия|слънчевите батерии]].
+[[Водноелектрическа централа|Водноелектрическите централи]] произвеждат около 16% от електричеството (2008). Те задвижват своите турбини за сметка на [[потенциална енергия|потенциалната енергия]] на водата, най-често от специално изградени за целта [[язовир]]и. Водноелектрическите централи са основният [[Възобновяема енергия|възобновяем източник на енергия]]. Съществуват и други технологии за производство на електричество от възобновяеми източници, но те имат ограничено значение – около 1,4% от общото производство на електроенергия (2008). Основните сред тях са [[Вятърна енергия|вятърните]] и [[Геотермална електроцентрала|геотермалните електроцентрали]] и [[Слънчева батерия|слънчевите батерии]].
 Наред с производството на електричество, към енергетиката се отнася е производството на топлинна енергия. То има по-ограничено значение, поради по-трудния пренос на топлинната енергия. Най-често това става чрез транспортиране по тръбопроводи на загрята вода или водна пара.