Простагландин: Разлика между версии
Редакция без резюме |
|||
| Ред 6: | Ред 6: | ||
== Простагландин-F<sub>2</sub>α == |
== Простагландин-F<sub>2</sub>α == |
||
В края на [[полов цикъл|половия цикъл]] [[лигавица]]та на [[матка]]та синтезира простагландин-F<sub>2</sub>α. Той се резорбира в [[кръв]]та и достига до [[яйчник|яйчниците]]. Там простагландин-F<sub>2</sub>α предизвиква лизис на [[жълто тяло|жълтото тяло]]. То се разпада и резорбира, с което се прекратява синтеза и освобождаването в [[кръв]]та на [[прогестерон]]. Така започва следващия [[ |
В края на [[полов цикъл|половия цикъл]] [[лигавица]]та на [[матка]]та синтезира простагландин-F<sub>2</sub>α. Той се резорбира в [[кръв]]та и достига до [[яйчник|яйчниците]]. Там простагландин-F<sub>2</sub>α предизвиква лизис на [[жълто тяло|жълтото тяло]]. То се разпада и резорбира, с което се прекратява синтеза и освобождаването в [[кръв]]та на [[прогестерон]]. Така започва следващия проеструс.<ref>{{cite journal | author = B. B. Pharriss, L. J. Wyngarden | year = 1969 | month = January | title = The Effect of Prostaglandin F2α on the Progestogen Content of Ovaries from Pseudopregnant Rats | journal = Experimental Biology and Medicine | volume = 130 | issue = 1 | pages = 92-94 | doi =10.3181/00379727-130-33495 | id = | url = http://ebm.sagepub.com/content/130/1/92.short | format = | accessdate = 23.02.2015}}</ref> Един от основните методи за лечение на лутеални [[киста на яйчника|яйчникови кисти]] е чрез препарати на основата на простагландин-F<sub>2</sub>α или чрез вещества, които имитират неговата структура, например [[клопростенол]].<ref>{{cite journal | author = A.N. McDOUGALL, FELICITY M. MAULE WALKER and J. WATSON | year = 1977 | month = July | title = THE EFFECT OF CLOPROSTENOL ON HUMAN LUTEAL STEROID AND PROSTAGLANDIN SECRETION in vitro | journal = British Journal of Pharmacology | volume = 60 | issue = 3 | pages = 425–431 | doi =10.1111/j.1476-5381.1977.tb07518.x | id = | url = http://onlinelibrary.wiley.com/doi/10.1111/j.1476-5381.1977.tb07518.x/abstract | format = | accessdate = 23.02.2015}}</ref> |
||
| author = |
|||
B. B. Pharriss |
|||
L. J. Wyngarden |
|||
| year = 1969 |
|||
| month = January |
|||
| title = The Effect of Prostaglandin F2α on the Progestogen Content of Ovaries from Pseudopregnant Rats |
|||
| journal = Experimental Biology and Medicine |
|||
| volume = 130 |
|||
| issue = 1 |
|||
| pages = 92-94 |
|||
| doi =10.3181/00379727-130-33495 |
|||
| id = |
|||
| url = http://ebm.sagepub.com/content/130/1/92.short |
|||
| format = |
|||
| accessdate = 23.02.2015 |
|||
}}</ref> |
|||
== Източници == |
== Източници == |
||
Версия от 11:40, 23 февруари 2015
Простагландините са биологично активни ейкозаноиди от групата на липидите. Всеки простагландин съдържа 20-атомна въглеродна верига с 5-атомен алицикличен пръстен. Синтезират се в организма по ензимен път от незаменими мастни киселини.
Функции на простагландините
Простагландините не са хормони, а локално действащи молекулни медиатори (посредници). Основното им предназначение е да регулират контракциите (отпускането и свиването) на гладката мускулатура. Простагландините се образуват в много части на човешкия и животинския организъм. Клетките, върху които простагландините действат, обикновено са много близо до мястото, където се синтезират простагландините. В резултат от тяхното дествие настъпва свиване или разширяване гладката мускулатура в кръвоносните съдове, изменя се вътреочното налягане, настъпва агрегация и разпад на тромбоцитите. Простагландините участват в развитието на възпалителните процеси, раждането, контрола на хормоналната регулация и растежа на клетките. Веднъж синтезирани, простагландините съществуват много кратко време в свободно състояние, в организма.
Простагландин-F2α
В края на половия цикъл лигавицата на матката синтезира простагландин-F2α. Той се резорбира в кръвта и достига до яйчниците. Там простагландин-F2α предизвиква лизис на жълтото тяло. То се разпада и резорбира, с което се прекратява синтеза и освобождаването в кръвта на прогестерон. Така започва следващия проеструс.[1] Един от основните методи за лечение на лутеални яйчникови кисти е чрез препарати на основата на простагландин-F2α или чрез вещества, които имитират неговата структура, например клопростенол.[2]
Източници
Curtis-Prior, Peter (Editor). The Eicosanoids. Wiley, 2004. ISBN 978-0-471-48984-9. с. 654.
- ↑ B. B. Pharriss, L. J. Wyngarden. The Effect of Prostaglandin F2α on the Progestogen Content of Ovaries from Pseudopregnant Rats // Experimental Biology and Medicine 130 (1). January 1969. DOI:10.3181/00379727-130-33495. с. 92-94. Посетен на 23.02.2015.
- ↑ A.N. McDOUGALL, FELICITY M. MAULE WALKER and J. WATSON. THE EFFECT OF CLOPROSTENOL ON HUMAN LUTEAL STEROID AND PROSTAGLANDIN SECRETION in vitro // British Journal of Pharmacology 60 (3). July 1977. DOI:10.1111/j.1476-5381.1977.tb07518.x. с. 425–431. Посетен на 23.02.2015.
