Средногръцки език: Разлика между версии
Редакция без резюме |
м Добавяне на Категория:Палеобалкански езици, ползвайки HotCat |
||
Ред 22: | Ред 22: | ||
[[Категория:Византийска империя]] |
[[Категория:Византийска империя]] |
||
[[Категория:Езици]] |
[[Категория:Езици]] |
||
[[Категория:Палеобалкански езици]] |
Версия от 19:37, 23 февруари 2015
Византийският език (Шаблон:Lang-el), по-известен като Ρωμαϊκή γλώσσα (римски език) е средновековният етап в развитието на гръцкия език. Говорим и официален език на Източната Римска империя.
Ρωμαϊκή γλώσσα (ромайки глосса = римска глосса, т.е. "римски език") или Ρωμαίικη = ромеики (ромейки), т.е. [езикът] на римляните. Възникнал в края на III - началото на ІV век въз основа на койне (кини) и въведен като официален език в края на VІ век при управлението на император Маврикий. Изключително популярният в Империята ромейки (т.е. средновековният гръцки език, познат на съвременните езиковеди и историци като "византийски"), в значителна степен е повлиян морфологично и лексикално от латинския език и е говорен в продължение на около тринадесет века. Той обхваща широк кръг от диалекти и стилистични разновидности. Например литературният византийски език се характеризира с множество книжовни форми, имитиращи класическия старогръцки и е практически непознат на простолюдието, което е подавящото мнозинство от населението. Разговорните форми на ромейки дори и днес присъстват в много от елементите на новогръцкия език. От тези разговорни форми след XI век се обособяват диалекти на ромейки като понтийски гръцки и кападокийски гръцки.
Основен център за развитието на византийския език е Константинопол.
Хронология
Хронологически развитието на византийския език обхваща периода от около 600 г. до 1453 г., и се подразделя етапно на:
- предистория — до VI век;
- 2) от XI век до падането на Константинопол.
Източници
- ↑ Dawkins, R.M. 1916. Modern Greek in Asia Minor. A study of dialect of Silly, Cappadocia and Pharasa. Cambridge: Cambridge University Press.