Стефан Панайотов

Стефан Панайотов Панайотов е български военен деец, полковник, участник във всички войни в периода (1885 – 1918), командир на 58^-и, 37^-и (1912 – 1913) и 18^-и пехотен етърски полк (1913 – 1915), и командир на 3^-а бригада от 5^-а пехотена дунавска дивизия по време на Първата световна война (1915 – 1918).

Биография

Стефан Панайотов е роден е на 28 август 1864 г. в Хасково, Османска империя. На 30 август 1885 година завършва с 6-и випуск на Военно на Негово Княжеско Височество училище в София и е произведен в чин подпоручик. Служи като завеждащ домакинството на 1^-ви пехотен софийски полк и като началник на 6^-о полково военно окръжие.

По време на Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913) командва 58^-и пехотен полк и 37^-и пехотен полк (22 септември 1912 – 20 септември 1913). С царска заповед №18 от 20 септември 1913 е назначен за командир на 18^-и пехотен полк, който командва в периода (10 октомври 1913 – 1 септември 1915). В навечерието на Първата световна война (1915 – 1918) командва 4^-а бригада от 8^-а пехотена тунджанска дивизия, а през войната 3^-а бригада от 5^-а пехотена дунавска дивизия.

Военни звания

• Подпоручик (30 август 1885)
• Поручик (1 януари 1887)
• Капитан (1 януари 1890)
• Майор (2 май 1902)
• Подполковник (18 май 1906)
• Полковник (18 май 1913)

Награди

• Орден „За заслуга“ (1885)
• Орден „За заслуга“ (1890)
• Народен орден „За военна заслуга“ V степен (1902)
• Знак „За 20 години отлична служба“ (1908)
• Възпоменателен кръст „За независимостта на България 1908 година“ (1910)
• Военен орден „За храброст“ III степен, 2 клас (Първа световна война)

Източници

• Пулова, Н., Пулов, Й. – „18 пехотен Етърски на Н.В. цар Фердинанд I полк в дати и събития 1889 – 1944“, Велико Търново, 1997, Издателство „ПИК“

• Портал „Военна история на България“