Кирил Серафимов: Разлика между версии
Редакция без резюме |
|||
| Ред 37: | Ред 37: | ||
[[Категория:Български физици]] |
[[Категория:Български физици]] |
||
[[Категория:Академици на БАН]] |
[[Категория:Академици на БАН]] |
||
[[Категория:Носители на орден |
[[Категория:Носители на орден „Стара планина“]] |
||
Версия от 19:33, 28 февруари 2015
| Кирил Серафимов | |
| български физик | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
Кирил Борисов Серафимов е български физик, член-кореспондент и академик на БАН, член-кореспондент и академик на Международната астрономическа академия в Париж, научен секретар на БАН и директор на Централната лаборатория за космически изследвания. Наричан е бащата на българската космонавтика. Още през 70-те и 80-те години работи както със западни, така и със съветски учени по международни космически проекти.
Биография
Серафимов завършва радиоинженерство във ВМЕИ през 1957 г. През 1958 г. специализира в Института за земен магнетизъм, йоносфера и разпространение на вълните на Съветската академия на науките. Между 1957 и 1960 г. е научен сътрудник в Научноизследователския институт по съобщенията в БАН, а от 1961 до 1972 г. работи в Геофизическия институт, където е старши научен сътрудник от 1966 г. През 1969 г. става доктор на физико-математическите науки в Ростовския държавен университет. През същата година става директор на Групата по физика на Космоса, която длъжност изпълнява до 1974 г.
През 1973 г. става професор и научен секретар на БАН, до 1977 г. когато е избран за член-кореспондент. на БАН. Пред 1984 г. е избран за академик на БАН. Серафимов е избран и за член-кореспондент и академик на Международната астрономическа академия в Париж, съответно през 1969 и 1984 г. През същата 1984 г. е удостоен с орден „Георги Димитров“.
Между 1974 и 1986 г. е директор на Централната лаборатория за космически изследвания към БАН и председател на Националния комитет за изследване и използване на космическото пространство (1977-1986).[1]
Скандал
На върха на славата си и научната си кариера, той неочаквано се намира в незавидна позиция, обвинен за “държавни космически тайни, изтичащи към чужди космически програми”. Политбюро на ЦК на БКП освобождава Кирил Серафимов от всички държавни, научни и обществени длъжности, заемани от него. Това обаче не пречи на международните научни среди и космически институти да продължат да поддържат професионален контакт с българския учен. Димитър Мишев се опитва да защити Серафимов, като спешно заема всички административни позиции, от които той е изхвърлен под .[2]
През 2004 г. за приноса си към областта на комическите изследвания В България посмъртно е награден с орден “Стара планина”. [3]
Публикации
Кирил Серафимов е автор на множество статии и монографиите:
- 1970 - „Физика на йоносферната среда“ (на руски език),
- 1973 - „Космически радиоелектронни системи“ (в съавторство с Г. Генчев),
- 1975 - „Експериментални методи на космическата физика“ (в съавторство с Ст. Чапкънов),
- 1979 - „Космически изследвания в България“ (на руски език)
- 1983 - „Социалистическата интеграция в космоса“.
Източници
- ↑ Енциклопедия България, том 6, Издателство на БАН, София, 1988
- ↑ Подозират бащата на BG космонавтиката, че работел за НАСА, Валентин Бояджиев, Вестник Уикенд, 20-26 януари 2007г., стр. 49
- ↑ Президентът отличи космонавти и учени във връзка с 25-та годишнина от полета на първия българин в космоса
Външни препратки
- „Бащата на БГ космонавтиката“, Кирил Момчилов, в-к „Дума“, 12 април 2007