Горна Белица: Разлика между версии
м Замяна на Шаблон:Селище в РМ инфо с Шаблон:Селище инфо|Република Македония |
кирилско І → латинско I |
||
| Ред 28: | Ред 28: | ||
==История== |
==История== |
||
В [[19 век]] Горна Белица е предимно [[власи|влашко]] село в [[Струга|Стружка]] нахия на [[Охрид]]ска каза на [[Османска империя|Османската империя]]. Власите в Горна Белица се заселват в селото в 18 век предимно от околностите на разрушения [[Москополе]].<ref>[http://www.cincarnet.com/beala_di_supra.htm Beala di supra.]</ref>. Една част от тях са преселници от [[Албания]] - фаршериоти.<ref>Романски, Стоян. Македонските ромъни, Македонски преглед, г. |
В [[19 век]] Горна Белица е предимно [[власи|влашко]] село в [[Струга|Стружка]] нахия на [[Охрид]]ска каза на [[Османска империя|Османската империя]]. Власите в Горна Белица се заселват в селото в 18 век предимно от околностите на разрушения [[Москополе]].<ref>[http://www.cincarnet.com/beala_di_supra.htm Beala di supra.]</ref>. Една част от тях са преселници от [[Албания]] - фаршериоти.<ref>Романски, Стоян. Македонските ромъни, Македонски преглед, г. I, 1925, кн. 5-6, с. 79</ref> |
||
В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в [[1878]] година и отразяваща статистиката на мъжкото население от [[1873]], Горна Белица (Gorna Biélitza) е посочено като село със 132 домакинства, като жителите му са 45 [[българи]] и 305 [[власи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 102-103.</ref> Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в [[1900]] Горна Белица има 150 [[арнаути]] [[мохамедани]] и 850 власи.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_39.htm Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.254.]</ref> |
В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в [[1878]] година и отразяваща статистиката на мъжкото население от [[1873]], Горна Белица (Gorna Biélitza) е посочено като село със 132 домакинства, като жителите му са 45 [[българи]] и 305 [[власи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 102-103.</ref> Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в [[1900]] Горна Белица има 150 [[арнаути]] [[мохамедани]] и 850 власи.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_39.htm Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.254.]</ref> |
||
Версия от 13:24, 6 март 2015
- Вижте пояснителната страница за други значения на Белица.
| Горна Белица Горна Белица | |
.jpg) | |
  Горна Белица | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югозападен |
| Община | Струга |
| Географска област | Дримкол |
| Надм. височина | 1 316 m |
| Население | 1 души (2002) |
| Пощенски код | 6335 |
| Горна Белица в Общомедия | |
Горна Белица (изписване преди 1945 година Горна Бѣлица, Шаблон:Lang-mk, Шаблон:Lang-rup, Шаблон:Lang-sq, Шаблон:Lang-el, Ано Беала) е село в Република Македония, в Община Струга.
География
Селото е разположено високо в източните склонове на планината Ябланица.
История
В 19 век Горна Белица е предимно влашко село в Стружка нахия на Охридска каза на Османската империя. Власите в Горна Белица се заселват в селото в 18 век предимно от околностите на разрушения Москополе.[1]. Една част от тях са преселници от Албания - фаршериоти.[2]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Горна Белица (Gorna Biélitza) е посочено като село със 132 домакинства, като жителите му са 45 българи и 305 власи.[3] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Горна Белица има 150 арнаути мохамедани и 850 власи.[4]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Горно Белица се състои от 1 200 власи и в селото функционира гръцко училище.[5] Според статистиката на Цариградската патриаршия от 1906 година Горна и Долна Белица са села с 400 къщи.[6]
В селото има и румънско училище, в което преподава Г. Тулиу Тачит.[7]
При избухването на Балканската война трима души от Белица са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]
Според преброяването от 2002 година селото има 1 жител македонец.[9]
В селото има църкви „Света Параскева“ и „Свети Климент“. Църквата в селото „Света Троица“ е осветена 28 септември 1998 година от митрополит Тимотей Дебърско-кичевски.[10]
Личности
- Родени в Горна Белица
- Шаблон:RUP-флаг Шаблон:ROU-флаг Захария Пана (1921 - 2001), румънски поет, писател и публицист
Литература
- Τοπάλης Α., "Τα χωριά Άνω και Κάτω Μπεάλα. Η λιμνολεκάνη Στρούγκας Αχρίδας", Μακεδονικά, Θεσσαλονίκη 1972.
Бележки
- ↑ Beala di supra.
- ↑ Романски, Стоян. Македонските ромъни, Македонски преглед, г. I, 1925, кн. 5-6, с. 79
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 102-103.
- ↑ Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.254.
- ↑ D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.164-155.
- ↑ Άνω και κάτω Μπεάλα.
- ↑ Documente berciu biserici
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.829.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
- ↑ Струшко архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 16 март 2014 г.
| |||||||||||
