Долнолужишки език: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Ред 31: Ред 31:
*Пазят се формите за двойствено число при имената и глаголите.
*Пазят се формите за двойствено число при имената и глаголите.
*Изгубени са формите за простите минали времена (аорист и имперфект), които се употребяват в горнолужишки.
*Изгубени са формите за простите минали времена (аорист и имперфект), които се употребяват в горнолужишки.
*Долнолужишкият език пази и до днес супина (подобна на инфинитива форма, употребявана след глаголи за движение - среща се в старобългарските писмени паметници от 10 - 11 век).
*Долнолужишкият език пази и до днес супина (подобна на инфинитива форма, употребявана след глаголи за движение - среща се в старобългарските писмени паметници от 10 - 11 век).

Например:
Например:
*''njok spaś'' не искам да спя (инфинитив).
*''njok spaś'' не искам да спя (инфинитив).
*''źi spat'' иди да спиш (супин).
*''źi spat'' иди да спиш (супин).


==Долнолужишка азбука==
==Долнолужишка азбука==

{| {{Prettytable}}
{| {{Prettytable}}
! colspan="37" | Dolnoserbski alfabet
! colspan="37" | Dolnoserbski alfabet
Ред 43: Ред 43:
!colspan="2"|Буква
!colspan="2"|Буква
!colspan="2"|Название
!colspan="2"|Название
!
!
!colspan="2"|Буква
!colspan="2"|Буква
!colspan="2"|Название
!colspan="2"|Название
!
!
!colspan="2"|Буква
!colspan="2"|Буква
!colspan="2"|Название
!colspan="2"|Название
|-
|-
| A || a || a || ||
| A || a || a || ||
| CH || ch || cha || ||
| CH || ch || cha || ||
| Ŕ || ŕ || eŕ, veke eŕ ||
| Ŕ || ŕ || eŕ, veke eŕ ||
|-
|-
| B || b || bej || ||
| B || b || bej || ||
| I || i || i || ||
| I || i || i || ||
Ред 61: Ред 61:
| J || j || jot || ||
| J || j || jot || ||
| Š || š || eš ||
| Š || š || eš ||
|-
|-
| Č || č || čej || ||
| Č || č || čej || ||
| K || k || ka || ||
| K || k || ka || ||
| Ś || ś || śej ||
| Ś || ś || śej ||
|-
|-
| Ć|| ć || ćej || ||
| Ć|| ć || ćej || ||
| Ł || ł || eł || ||
| Ł || ł || eł || ||
| T || t || tej ||
| T || t || tej ||
|-
|-
| D || d || dej || ||
| D || d || dej || ||
| L || l || el || ||
| L || l || el || ||
Ред 76: Ред 76:
| DŹ|| dź || dźej || ||
| DŹ|| dź || dźej || ||
| M || m || em || ||
| M || m || em || ||
| W || w || wej ||
| W || w || wej ||
|-
|-
| E || e || e || ||
| E || e || e || ||
| N || n || en || ||
| N || n || en || ||
| Y || y || y ||
| Y || y || y ||
|-
|-
| Ĕ|| ĕ || jet, ĕt || ||
| Ĕ|| ĕ || jet, ĕt || ||
| Ń|| ń || eń || ||
| Ń|| ń || eń || ||
| Z || z || zet ||
| Z || z || zet ||
|-
|-
| F || f || ef || ||
| F || f || ef || ||
| O || o || o || ||
| O || o || o || ||
| Ž || ž || žet ||
| Ž || ž || žet ||
|-
|-
| G || g || gej || ||
| G || g || gej || ||
| P || p || pej || ||
| P || p || pej || ||
Ред 99: Ред 99:
|}
|}


== Влияние на немския език ==
==Влияние на немския език==
Долнолужишкият език е много силно повлиян от немския език дори и във фонетично отношение - звуковете r/l се произнасят както в немски език. В лексиката има също огромен брой немски думи.
Долнолужишкият език е много силно повлиян от немския език дори и във фонетично отношение — звуковете r/l се произнасят както в немски език. В лексиката има също огромен брой немски думи.


== Външни препратки ==
==Външни препратки==
*[http://dsb.wikipedia.org/wiki/G%C5%82owny_bok Уикипедия на долнолужишки език]
*[http://dsb.wikipedia.org/wiki/G%C5%82owny_bok Уикипедия на долнолужишки език]
*[http://www.rbb-online.de/_/radio/sorbisches_programm/index_jsp/key=portal_929586.html Долнолужишка радио програма]
*[http://www.rbb-online.de/_/radio/sorbisches_programm/index_jsp/key=portal_929586.html Долнолужишка радио програма]

Версия от 17:16, 10 март 2015

Долнолужишки език
dolnoserbšćina, dolnoserbska rěč
СтранаГермания
РегионЦентрална Европа
Говорещи7 000
Писменостлатиница
Систематизация по Ethnologue
-Индоевропейски
.-Славянски
..-Западнославянски
...-Лужишки
....→Долнолужишки
Официално положение
Регулаторняма
Кодове
ISO 639-2dsb
ISO 639-3dsb
Уикипедия  Уикипедия на Долнолужишки език
Долнолужишки език в Общомедия

Долнолужишкият език е един от официално признатите малцинствени езици в Германия. Говорен е от лужишките сърби в района на Бранденбург около град Котбус.

За разлика от горнолужишкия език, долнолужишкият език е на границите на отмиране и изчезване.

Фонетични особености

  • Преход на *č > c: *časъ > cas време и дори *č > s: *četyre > styri четири.
  • Палатализация на *t > ś пред предни гласни: *tixъ > śichy тих, *pǫtь > puś път.
  • Палатализация на *t > ź пред предни гласни: *dьnь > źeń ден, *desętь > źaseś десет.
  • Промяна r > š след беззвучни съгласни и пред a, o, u: *pravъ > pšawy десен, *bratrъ > bratš брат.
  • Промяна *dj > z, *tj > c (както във всички западнославянски езици).

Морфологични особености

  • Шест падежа при имената.
  • Пазят се формите за двойствено число при имената и глаголите.
  • Изгубени са формите за простите минали времена (аорист и имперфект), които се употребяват в горнолужишки.
  • Долнолужишкият език пази и до днес супина (подобна на инфинитива форма, употребявана след глаголи за движение - среща се в старобългарските писмени паметници от 10 - 11 век).

Например:

  • njok spaś не искам да спя (инфинитив).
  • źi spat иди да спиш (супин).

Долнолужишка азбука

Dolnoserbski alfabet
Буква Название Буква Название Буква Название
A a a CH ch cha Ŕ ŕ eŕ, veke eŕ
B b bej I i i S s es
C c cej J j jot Š š eš
Č č čej K k ka Ś ś śej
Ć ć ćej Ł ł eł T t tej
D d dej L l el U u u
DŹ dź dźej M m em W w wej
E e e N n en Y y y
Ĕ ĕ jet, ĕt Ń ń eń Z z zet
F f ef O o o Ž ž žet
G g gej P p pej Ź ź źej
H h ha R r er

Влияние на немския език

Долнолужишкият език е много силно повлиян от немския език дори и във фонетично отношение — звуковете r/l се произнасят както в немски език. В лексиката има също огромен брой немски думи.

Външни препратки

Речници

Немско-лужишки

Лужишко-немски


Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Долнолужишки_език&oldid=6549527“.