Пипер (растение): Разлика между версии
м Премахнати редакции на 78.83.57.160 (б.), към версия на Stolz |
м информация от БГ тълковен речник !!!!! |
||
Ред 20: | Ред 20: | ||
[[Файл:Pimentas.jpg|дясно|мини|300п|Чушки с разнообразни цветове]] |
[[Файл:Pimentas.jpg|дясно|мини|300п|Чушки с разнообразни цветове]] |
||
[[Картинка:Red capsicum and cross section.jpg|мини|Червена камба]] |
[[Картинка:Red capsicum and cross section.jpg|мини|Червена камба]] |
||
'''Пиперът''' (''Capsicum annuum'') е |
'''Пиперът''' (''Capsicum annuum'') е [[зеленчук]]ово [[растение]] , което ражда плода ЧУШКА.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://znam.bg/com/action/showArticle?encID=1&article=4275626658§ionID=1&sq=%D0%BF%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D1%80 | заглавие = ПИПЕР (Capsicum annum)| достъп_дата=2011-06-12| труд = Енциклопедия А-Я| цитат= Многогодишно полухрастовидно растение ... Отглежда се широко като едногодишен зеленчук }}</ref> Родина са му тропическите части на Америка. |
||
Плодът на пипера се нарича по същия начин (пипер)<ref>Геров, Н. - Речник на българския език, Ч. 4, П., С., 1977, Български писател, с. 32.</ref> и представлява куха ягода (чушка, на [[латински език|лат.]] legumen). Среща се и "пиперка" <ref>Така в тълковния речник на българския език, издание на МАГ'77 от 1997 г.</ref>. В разговорния език пиперките по-често се наричат чушки (неточно, защото плод от вида чушка образуват също [[фасул]]ът, [[грах]]ът, [[бакла]]та и мн. др.). Видът и вкусът на пиперките зависи от сорта на растението. Съществуват стотици видове с различни размери, форма, вкус и цвят. Най-често формата е издължена или овална. На цвят съществуват червени, зелени, бели, жълти, оранжеви, бордо, виолетови и други сортове. Теглото на една пиперка може да е от 5 до 200 g.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://znam.bg/com/action/showArticle?encID=1&article=4275626658§ionID=1&sq=%D0%BF%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D1%80 | заглавие = ПИПЕР (Capsicum annum) | достъп_дата = 2011-06-12 | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = Енциклопедия А-Я | издател = | език = | цитат = 5-200 g }}</ref> [[люта чушка|Лютите чушки]] съдържат алкалоида [[капсаицин]]. На първо място са сред заленчуците по съдържание на [[витамин]] С - до 240 mg в 100 g.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://znam.bg/com/action/showArticle?encID=1&article=4275626658§ionID=1&sq=%D0%BF%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D1%80 | заглавие = ПИПЕР (Capsicum annum) | достъп_дата = 2011-06-12 | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = Енциклопедия А-Я | издател = | език = | цитат = Богат е с витамин С (до 240 mg%, най-много от всички зеленчуци) }}</ref> |
Плодът на пипера се нарича по същия начин (пипер)<ref>Геров, Н. - Речник на българския език, Ч. 4, П., С., 1977, Български писател, с. 32.</ref> и представлява куха ягода (чушка, на [[латински език|лат.]] legumen). Среща се и "пиперка" <ref>Така в тълковния речник на българския език, издание на МАГ'77 от 1997 г.</ref>. В разговорния език пиперките по-често се наричат чушки (неточно, защото плод от вида чушка образуват също [[фасул]]ът, [[грах]]ът, [[бакла]]та и мн. др.). Видът и вкусът на пиперките зависи от сорта на растението. Съществуват стотици видове с различни размери, форма, вкус и цвят. Най-често формата е издължена или овална. На цвят съществуват червени, зелени, бели, жълти, оранжеви, бордо, виолетови и други сортове. Теглото на една пиперка може да е от 5 до 200 g.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://znam.bg/com/action/showArticle?encID=1&article=4275626658§ionID=1&sq=%D0%BF%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D1%80 | заглавие = ПИПЕР (Capsicum annum) | достъп_дата = 2011-06-12 | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = Енциклопедия А-Я | издател = | език = | цитат = 5-200 g }}</ref> [[люта чушка|Лютите чушки]] съдържат алкалоида [[капсаицин]]. На първо място са сред заленчуците по съдържание на [[витамин]] С - до 240 mg в 100 g.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://znam.bg/com/action/showArticle?encID=1&article=4275626658§ionID=1&sq=%D0%BF%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D1%80 | заглавие = ПИПЕР (Capsicum annum) | достъп_дата = 2011-06-12 | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = Енциклопедия А-Я | издател = | език = | цитат = Богат е с витамин С (до 240 mg%, най-много от всички зеленчуци) }}</ref> |
Версия от 21:57, 18 март 2015
- Вижте пояснителната страница за други значения на Пипер.
Пипер | ||||||||||||||||||||
Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||
Незастрашен[1] | ||||||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||||||
Linnaeus, 1753 | ||||||||||||||||||||
Пипер в Общомедия | ||||||||||||||||||||
[ редактиране ] |
Пиперът (Capsicum annuum) е зеленчуково растение , което ражда плода ЧУШКА.[2] Родина са му тропическите части на Америка.
Плодът на пипера се нарича по същия начин (пипер)[3] и представлява куха ягода (чушка, на лат. legumen). Среща се и "пиперка" [4]. В разговорния език пиперките по-често се наричат чушки (неточно, защото плод от вида чушка образуват също фасулът, грахът, баклата и мн. др.). Видът и вкусът на пиперките зависи от сорта на растението. Съществуват стотици видове с различни размери, форма, вкус и цвят. Най-често формата е издължена или овална. На цвят съществуват червени, зелени, бели, жълти, оранжеви, бордо, виолетови и други сортове. Теглото на една пиперка може да е от 5 до 200 g.[5] Лютите чушки съдържат алкалоида капсаицин. На първо място са сред заленчуците по съдържание на витамин С - до 240 mg в 100 g.[6]
Плодовете на пипера са подходящи за готвене, салати, подправки (под формата на червен пипер), а някои видове - и за лекарства или за декоративни цели.
Интересно е, че най-разпространеният сорт сладък пипер в Русия, камбата, е наричана там болгарский перец (български пипер).
Сортове
Някои по-разпространени в България сортове са:
Външни препратки
Бележки
- ↑ Capsicum annuum (Linnaeus, 1753). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)
- ↑ ПИПЕР (Capsicum annum) // Енциклопедия А-Я. Посетен на 2011-06-12. Многогодишно полухрастовидно растение ... Отглежда се широко като едногодишен зеленчук
- ↑ Геров, Н. - Речник на българския език, Ч. 4, П., С., 1977, Български писател, с. 32.
- ↑ Така в тълковния речник на българския език, издание на МАГ'77 от 1997 г.
- ↑ ПИПЕР (Capsicum annum) // Енциклопедия А-Я. Посетен на 2011-06-12. 5-200 g
- ↑ ПИПЕР (Capsicum annum) // Енциклопедия А-Я. Посетен на 2011-06-12. Богат е с витамин С (до 240 mg%, най-много от всички зеленчуци)
Източници
- Енциклопедия А-Я, Издателство на БАН, С., 1974