Веселин Стоянов: Разлика между версии
Ред 10: | Ред 10: | ||
'''Веселин Анастасов Стоянов''' е [[българи|български]] [[композитор]], [[пианист]], [[музика]]лен [[педагог]] и [[общественик]]. |
'''Веселин Анастасов Стоянов''' е [[българи|български]] [[композитор]], [[пианист]], [[музика]]лен [[педагог]] и [[общественик]]. |
||
== |
== Биография == |
||
Роден на 20 април 1902 г. в Шумен, в семейството на Анастас Стоянов, бъдещият композитор израства в среда с прогресивни възгледи. Родствени връзки сближават семейството с [[Добри Войников]]. [[Музика]]та заема важно място в живота на Веселин Стоянов още в детските му години. Той учи [[пиано]] първоначално при баща си, а след това - от 1922 г. - при своя брат Андрей Стоянов в [[Държавна музикална академия|Държавната музикална академия]]. Там той проявява качествата си и таланта на пианист с големи възможности. Завършва Музикалната академия като пианист през 1926 година. |
Роден на 20 април 1902 г. в Шумен, в семейството на Анастас Стоянов, бъдещият композитор израства в среда с прогресивни възгледи. Родствени връзки сближават семейството с [[Добри Войников]]. [[Музика]]та заема важно място в живота на Веселин Стоянов още в детските му години. Той учи [[пиано]] първоначално при баща си, а след това - от 1922 г. - при своя брат Андрей Стоянов в [[Държавна музикална академия|Държавната музикална академия]]. Там той проявява качествата си и таланта на пианист с големи възможности. Завършва Музикалната академия като пианист през 1926 година. |
||
Версия от 15:24, 19 март 2015
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Веселин Стоянов | |
български композитор | |
Роден | Веселин Анастасов Стоянов
|
---|---|
Починал | |
Учил в | Национална музикална академия |
Семейство | |
Баща | Анастас Стоянов |
Братя/сестри | Андрей Стоянов |
Деца | Пенчо Стоянов |
Веселин Анастасов Стоянов е български композитор, пианист, музикален педагог и общественик.
Биография
Роден на 20 април 1902 г. в Шумен, в семейството на Анастас Стоянов, бъдещият композитор израства в среда с прогресивни възгледи. Родствени връзки сближават семейството с Добри Войников. Музиката заема важно място в живота на Веселин Стоянов още в детските му години. Той учи пиано първоначално при баща си, а след това - от 1922 г. - при своя брат Андрей Стоянов в Държавната музикална академия. Там той проявява качествата си и таланта на пианист с големи възможности. Завършва Музикалната академия като пианист през 1926 година.
Неговата всестранна надареност неудържимо го влече към творчество и през 1926 година той заминава за Виена. Там изучава композиция при проф. Франц Шмид, пиано при проф. Виктор Ебенщайн и известно време при проф. Пол дьо Кон. В тези години съзрява талантът на композитора и укрепва високото му изпълнителско майсторство. През 1930 г. Стоянов се завръща в България и се включва активно в обществено-музикалния живот. Участва в дружеството „Съвременна музика“, концертира, създава редица произведения.
През 1937 г. започва преподавателска дейност, а по-късно става професор по музикално-теоретични дисциплини в Държавната музикална академия. В своята педагогическа дейност Веселин Стоянов издига равнището на музикалната теория в България. Под неговото вещо ръководство израства и укрепва цяло поколение български композитори: Тодор Попов, Димитър Петков, Стефан Ременков, Александър Текелиев, Иван Маринов и др.
Жизнената натура на Стоянов, неговото чувство за хумор се проявяват особено силно в музикално-сценичния жанр. През 1958 г. се появява операта „Хитър Петър“, в която оживяват образите на старата народна приказка, а през 1966 г. е завършен и балетът „Папеса Йоанна“, от който са извлечени две сюити за оркестър.
Веселин Стоянов умира в София на 29 юни 1969 година.
Признание и награди
За изключителните си заслуги към българската култура Веселин Стоянов е удостоен с най-високи отличия: Народен артист, Герой на социалистическия труд и лауреат на Димитровска награда.
Произведения
- Три концерта за пиано и оркестър, концерт за цигулка и оркестър, концерт за виолончело и оркестър, концертино за цигулка
- Две симфонии, гротескната симфонична сюита „Бай Ганьо“, „Празнична увертюра“, Симфоничната поема „Кървава песен“,
- Рапсодия за симфоничен оркестър,
- Оперите „Женско царство“, „Саламбо“ и „Хитър Петър“,
- Балета „Папеса Йоанна“,
- Кантатите „Да бъде ден“, „Добрият ученик“, „Балада за невестата“.
- песен/chant
|