Стефан Брезински: Разлика между версии

Стефан Брезински
	Стефан Брезински
български езиковед
Роден	9 януари 1932 г. Златарица, Царство България
Починал	11 януари 2018 г. (86 г.)
Учил в	Софийски университет
Работил в	Софийски университет

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 21:10, 19 март 2015

Проф. д-р Стефан Христов Брезински e български езиковед. Дългогодишен преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, автор на 14 книги.

Биография

Стефан Брезински е роден на 9 януари 1932 в гр. Златарица, Великотърновска област. Висше образование завършва в Софийския държавен университет, специалност Българска филология. От 1959 г. хоноруван асистент, от 1961 г. – редовен асистент, от 1973 г. – доцент, от 1984 г. – професор в катедрата по български език към Факултета по славянски филологии на СУ.

Член на Съюза на българските журналисти.

Години наред води рубрика за езикови проблеми във в. „Труд“, а от 2012 г . - във в. „Преса“ и в. „Дума“^[1]. В нея засяга проблеми от областта на ортографията^[2], ^[3], но също и от областите на фонетиката, морфологията, синтаксиса, лексикологията^[4], психо- и социолингвистиката^[5], етимологията, фразеологията^[6], историческата граматика^[7], диалектологията и стилистиката^[8]. Така наред с водещия на телевизионно предаване за езикови въпроси по БНТ проф. Владко Мурдаров Брезински е един от малкото широко популярни български езиковеди.

Библиография

1976 – „Журналистическа стилистика“. София: Наука и изкуство, 1976, 307 с.
- 2001 – „Журналистическа стилистика“. София: Юнона, 2001, 156 с. (ISBN 954-577-112-7)
1979 – „Помагало по български синтаксис“. София: Наука и изкуство, 1979
???? – „Мацекурци ли?...“. Шумен: Университетско издателство „Еп. Константин Преславски“ (ISBN 954-577-112-7)
2000 – „Български синтаксис“. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2000, 316 с. (ISBN 954071349)
2004 – „Езиковата култура, без която (не) можем“. София: Издателска къща „Хермес“, 2004, 224 с. (ISBN 954-26-0173-5)^[9]
2006 – „Трудният български език“. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2006, 284 с. (ISBN 9540722772)
2012 – „Българската реч и писмо: Да говорим и пишем правилно“. София: Изток-Запад, 2012 (ISBN 978-954-321-973-5)^[10]

Източници

Бележки

↑ Статии на проф. Стефан Брезински във в. „Дума“.
↑ Типична е статията „ПрИлАстената Моника (с две грешки)“, в. „Труд“, 17 януари 2011 г.
↑ По голям съвременен проблем на правописа е и статията „Прекаляваме с главните букви“, в. „Труд“, 26 октомври 2010 г.
↑ Напр. статията „Замаскираните русизми в езика ни“, в. „Труд“, 13 септември 2010 г.
↑ Напр. статията „Доронин пък да бил омъжен!“, в. „Труд“, 15 ноември 2009 г., макар че тя навлиза и в полето на лингвистичната антропология и на антропологията изобщо.
↑ Напр. статията „Развити устойчиви съчетания“, в. „Труд“, 6 декември 2009 г.
↑ Напр. статията „Имаме и звателен падеж“, в. Труд, 27 септември 2010 г.
↑ Напр. статията „Умряха благодарение на стреса...“, в. „Труд“, 8 ноември 2010 г.
↑ Михаил Виденов, „За езиковата култура - четивно и с много знания“, рец. в електронно списание LiterNet, 2 април 2005, № 4 (65).
↑ „Българската реч и писмо: Да говорим и пишем правилно“, съдържание, предговор и първи страници на сайта на издателство Изток-Запад

Външни препратки

[1] Статии на проф. Стефан Брезински във в. „Дума“.

[2] Типична е статията „ПрИлАстената Моника (с две грешки)“, в. „Труд“, 17 януари 2011 г.

[3] По голям съвременен проблем на правописа е и статията „Прекаляваме с главните букви“, в. „Труд“, 26 октомври 2010 г.

[4] Напр. статията „Замаскираните русизми в езика ни“, в. „Труд“, 13 септември 2010 г.

[5] Напр. статията „Доронин пък да бил омъжен!“, в. „Труд“, 15 ноември 2009 г., макар че тя навлиза и в полето на лингвистичната антропология и на антропологията изобщо.

[6] Напр. статията „Развити устойчиви съчетания“, в. „Труд“, 6 декември 2009 г.

[7] Напр. статията „Имаме и звателен падеж“, в. Труд, 27 септември 2010 г.

[8] Напр. статията „Умряха благодарение на стреса...“, в. „Труд“, 8 ноември 2010 г.

[9] Михаил Виденов, „За езиковата култура - четивно и с много знания“, рец. в електронно списание LiterNet, 2 април 2005, № 4 (65).

[10] „Българската реч и писмо: Да говорим и пишем правилно“, съдържание, предговор и първи страници на сайта на издателство Изток-Запад

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]

[10]

@@ Ред 35: / Ред 35: @@
 == Външни препратки ==
 * [http://primo3.nalis.bg:1701/primo_library/libweb/action/search.do?dscnt=0&vl%281UI0%29=contains&scp.scps=scope%3A%28ALL%29&vl%2828101403UI1%29=all_items&frbg=&tab=default_tab&dstmp=1409062280311&srt=rank&vl%2812610808UI0%29=any&ct=search&mode=Basic&dum=true&tb=t&indx=1&vl%28freeText0%29=%D0%A1%D1%82%D0%B5%D1%84%D0%B0%D0%BD+%D0%91%D1%80%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8&fn=search&vid=NALIS_VIEW Открийте повече от и за Стефан Брезински в Своден каталог НАБИС - национален каталог на академичните библиотеки в България]
-* [http://www.worldcat.org/identities/lccn-n82-43596/ Произведения от и за Стефан Брезински] в библиотеки ([http://worldcat.org/identities/ WorldCat Catalog])
 * {{Google Наука}}
 * [http://www.slovo.bg/old/litforum/218/brezinski.htm „''Необходим е закон за българския език'': Разговор с проф. Стефан Брезински“], в. [[Литературен форум (вестник)|„Литературен форум“]], бр. 18 (502), 7 май 2002 г.
 * [http://bolgari.net/prof__d_r_stefan_brezinski:_ezikyt_si_otmyshtava-h-430.html „''Проф. д-р Стефан Брезински: Езикът си отмъщава“], 5 октомври 2010 г.
+{{Нормативен контрол|TYP=p|GND=129766356|LCCN=n82043596|VIAF=40714651|ISNI=0000 0001 1490 7066|SUDOC=111662680}}
 {{СОРТКАТ:Брезински, Стефан}}