Яшки погром: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Добавяне на Категория:Румънско право, ползвайки HotCat
Редакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
[[Картинка:EvRoMare1930.PNG|thumb|дясно|240px|Карта на Румъния от 1930 г. показваща степента на концентрация на еврейското ѝ население по райони]]
[[Файл:EvRoMare1930.PNG|мини|Карта на Румъния от 1930 г. с еврейското население по райони]]
'''Яшкият погром''' е масово избиване на евреи в румънския град [[Яш]] по време на Втората световна война, което се случило в периода от 27 юни до 2 юли 1941 г., т.е. непосредствено след началото на [[операция Барбароса]].


'''Яшкият погром''' е масово избиване на евреи в румънския град [[Яш]] по време на [[Втората световна война]], случило се в периода от 27 юни до 2 юли 1941 г., т.е. непосредствено след началото на [[операция Барбароса]].
По непотвърдени данни, румънска войска и жандармерия, по време на тази "кървава седмица" избива най-малко 8000, и арестува и изселва 5000 евреи от Яш, от които след последвалия 7-дневен железопътен превоз, оцеляват само 1011.


По непотвърдени данни румънска войска и жандармерия по време на тази "кървава седмица" избива най-малко 8000 и арестува и изселва 5000 евреи от Яш, от които след последвалия 7-дневен железопътен превоз оцеляват само 1011 души.
Според официалните данни на румънското комунистическо правителство, получени след края на войната, се говори за смъртта на 13 266 <ref>Report of SSI Iasi, July 23, 1943, Consiliul Securitatii Statului, Fond documentar, file 3041, p. 327; Cristian Trancota, Eugen Cristescu, asul serviciilor secrete romanesti. Memorii (Bucharest: Roza vanturilor, 1997), p. 119. </ref><ref name=autogenerated1>[http://www1.yadvashem.org/about_yad/what_new/data_whats_new/pdf/english/1.5_he_olocaustin_omania.pdf RICHR, Ch. 5, p. 22] {{ref-en}}</ref>, а данните на местната еврейска общност сочат 14 850 души убити, включително и тези, които са загинали по време на депортирането им от града по време и след погрома. <ref>Jean Ancel, ed., Documents Concerning the Fate of Romanian Jewry during the Holocaust (New York: Beate Klarsfeld Foundation, 1986), vol. 6: no. 4, p. 49 {{ref-en}}</ref><ref name=autogenerated2>[http://www.aen.ru/index.php?page=brief&article_id=49810 «Кровавый пролог» бессарабского Холокоста]</ref>


Според официалните данни на румънското правителство, получени след края на войната, се говори за смъртта на 13 266 души<ref>Report of SSI Iasi, July 23, 1943, Consiliul Securitatii Statului, Fond documentar, file 3041, p. 327; Cristian Trancota, Eugen Cristescu, asul serviciilor secrete romanesti. Memorii (Bucharest: Roza vanturilor, 1997), p. 119. </ref><ref name=autogenerated1>[http://www1.yadvashem.org/about_yad/what_new/data_whats_new/pdf/english/1.5_he_olocaustin_omania.pdf RICHR, Ch. 5, p. 22] {{ref-en}}</ref>, а данните на местната еврейска общност сочат 14 850 убити, включително и тези, които са загинали по време на депортирането им от града по време и след погрома<ref>Jean Ancel, ed., Documents Concerning the Fate of Romanian Jewry during the Holocaust (New York: Beate Klarsfeld Foundation, 1986), vol. 6: no. 4, p. 49 {{ref-en}}</ref><ref name=autogenerated2>[http://www.aen.ru/index.php?page=brief&article_id=49810 «Кровавый пролог» бессарабского Холокоста]</ref>.
Преди погрома населението на Яш е възлизало на 100 000 души, от които евреите са били около 45 000. Румънският премиер в навечерието на войната [[Йон Антонеску]], иска да види страната очистена от евреи и цигани. <ref>[http://www.achievementsnews.co.uk/index.php?action=razdel&article_id=376 Холокост бессарабских евреев]</ref> През 1938 г., под влияние на законодателните решения по т.нар. [[Нюрнбергски закони]] в Нацистка Германия и други страни, румънското правителство въвежда редица ограничения за евреите. Нацистки и пронацистки румънски партии започват устройването на погроми и изтребване на евреите. През 1940 г. са забранени браковете между румънци и евреи, на евреите е забранено да носят румънски имена, а в някои райони на евреите е било забранено и да говорят родния си език [[идиш]] на обществени места. Следвайки германския пример, правителството на Антонеску въвежда за евреите принудителен труд, нареждайки им да носят отличителен знак както е било през средновековието и т.н. <ref name=autogenerated2 />


Преди погрома населението на Яш е възлизало на 100 000 души, от които евреите са били около 45 000. Румънският премиер в навечерието на войната [[Йон Антонеску]] иска да види страната очистена от евреи и цигани<ref>[http://www.achievementsnews.co.uk/index.php?action=razdel&article_id=376 Холокост бессарабских евреев]</ref>. През 1938 г., под влияние на законодателните решения по т.нар. [[Нюрнбергски закони]] в Нацистка Германия и други страни, румънското правителство въвежда редица ограничения за евреите. Нацистки и пронацистки румънски партии започват устройването на погроми и изтребване на евреите. През 1940 г. са забранени браковете между румънци и евреи, на евреите е забранено да носят румънски имена, а в някои райони на евреите е било забранено дори да говорят родния си език [[идиш]] на обществени места. Следвайки германския пример, правителството на Антонеску въвежда за евреите принудителен труд, нареждайки им да носят отличителен знак, както е било през Средновековието, и т.н.<ref name=autogenerated2 />
На 19 януари 1941 г. по време на [[Метеж в Румъния през 1941 г.|метежа на "Желязната гвардия"]] в страната, в Букурещ и в други румънски градове избухват първите мащабни антиеврейски погроми, които продължават два дни.


На 19 януари 1941 г. по време на метежа на "[[Желязната гвардия]]" в страната в Букурещ и други румънски градове избухват първите мащабни антиеврейски погроми, които продължават 2 дни.
В средата на юни 1941 г., държавните медии Румъния отхвърлят ширещите се слухове, че съветски парашутисти са стоварени в покрайнините на Яш и, че евреите са им помогнали да се укрият. Една седмица преди погрома, т.е. по време на нападението на Третия Райх над Съветския съюз, християнските домове са били белязани с кръстове, а еврейското мъжко население е изкарано да копае големи окопи около еврейското гробище, като същевременно румънски войници претърсват еврейските домове в "търсене на доказателства" за укриването на съветските диверсанти.

В средата на юни 1941 г. държавните медии на Румъния отхвърлят ширещите се слухове, че съветски парашутисти са стоварени в покрайнините на Яш и че евреите са им помогнали да се укрият. Седмица преди погрома, т.е. по време на нападението на Третия Райх над Съветския съюз, християнските домове са белязани с кръстове, а еврейското мъжко население е изкарано да копае големи окопи около еврейското гробище, като същевременно румънски войници претърсват еврейските домове в "търсене на доказателства" за укриването на съветските диверсанти.


== Източници ==
== Източници ==
Ред 27: Ред 28:


[[Категория:Антиеврейски погроми]]
[[Категория:Антиеврейски погроми]]
[[Категория:История на Румъния]]
[[Категория:История на Яш]]
[[Категория:Бесарабия]]
[[Категория:Яш]]
[[Категория:Румънско право]]
[[Категория:Румънско право]]



Версия от 03:41, 21 март 2015

Карта на Румъния от 1930 г. с еврейското население по райони

Яшкият погром е масово избиване на евреи в румънския град Яш по време на Втората световна война, случило се в периода от 27 юни до 2 юли 1941 г., т.е. непосредствено след началото на операция Барбароса.

По непотвърдени данни румънска войска и жандармерия по време на тази "кървава седмица" избива най-малко 8000 и арестува и изселва 5000 евреи от Яш, от които след последвалия 7-дневен железопътен превоз оцеляват само 1011 души.

Според официалните данни на румънското правителство, получени след края на войната, се говори за смъртта на 13 266 души[1][2], а данните на местната еврейска общност сочат 14 850 убити, включително и тези, които са загинали по време на депортирането им от града по време и след погрома[3][4].

Преди погрома населението на Яш е възлизало на 100 000 души, от които евреите са били около 45 000. Румънският премиер в навечерието на войната Йон Антонеску иска да види страната очистена от евреи и цигани[5]. През 1938 г., под влияние на законодателните решения по т.нар. Нюрнбергски закони в Нацистка Германия и други страни, румънското правителство въвежда редица ограничения за евреите. Нацистки и пронацистки румънски партии започват устройването на погроми и изтребване на евреите. През 1940 г. са забранени браковете между румънци и евреи, на евреите е забранено да носят румънски имена, а в някои райони на евреите е било забранено дори да говорят родния си език идиш на обществени места. Следвайки германския пример, правителството на Антонеску въвежда за евреите принудителен труд, нареждайки им да носят отличителен знак, както е било през Средновековието, и т.н.[4]

На 19 януари 1941 г. по време на метежа на "Желязната гвардия" в страната в Букурещ и други румънски градове избухват първите мащабни антиеврейски погроми, които продължават 2 дни.

В средата на юни 1941 г. държавните медии на Румъния отхвърлят ширещите се слухове, че съветски парашутисти са стоварени в покрайнините на Яш и че евреите са им помогнали да се укрият. Седмица преди погрома, т.е. по време на нападението на Третия Райх над Съветския съюз, християнските домове са белязани с кръстове, а еврейското мъжко население е изкарано да копае големи окопи около еврейското гробище, като същевременно румънски войници претърсват еврейските домове в "търсене на доказателства" за укриването на съветските диверсанти.

Източници

  1. Report of SSI Iasi, July 23, 1943, Consiliul Securitatii Statului, Fond documentar, file 3041, p. 327; Cristian Trancota, Eugen Cristescu, asul serviciilor secrete romanesti. Memorii (Bucharest: Roza vanturilor, 1997), p. 119.
  2. RICHR, Ch. 5, p. 22 (англ.)
  3. Jean Ancel, ed., Documents Concerning the Fate of Romanian Jewry during the Holocaust (New York: Beate Klarsfeld Foundation, 1986), vol. 6: no. 4, p. 49 (англ.)
  4. а б «Кровавый пролог» бессарабского Холокоста
  5. Холокост бессарабских евреев

Литература

  • Раду Йоанид, «The Holocaust in Romania», 2000 (англ.)

Вижте също

Шаблон:Link FA