Богословски факултет (Софийски университет): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 11:24, 23 март 2015

Богословският факултет е основно структурно звено в Софийския университет „Климент Охридски“ и самостоятелно висше училище в София. Сградата му се намира на адрес София 1000, пл. „Света Неделя“ 19.

История

Факултетът е създаден през 1923 година и става голям център за богословско образование.

В 1951 година по идеологически съображения, наложени от атеизма на водещата управляваща БКП с постановление на Народното събрание Богословски факултет беше отделен от Софийския университет и обособен като висше духовно училище с името Духовна академия „Св. Климент Охридски“ под ведомството на Светия Синод на Българската православна църква. В този период основната специалност „Теология“ съществува под названието „Богословие“.

През юли 1991 година ръководството на Софийския университет отправя покана към тогавашната Духовна академия отново да стане факултет към Университета, което се извършва по съответния ред още същия месец.

Сграда на факултета

Строежът на сградата започва с обявяването независимостта на България в 1908 и е завършен в 1914 г.Проекта е на виенския архитект Фридрих Грюнангер. В нея от самото си създаване през 1923 г. се помещава Богословският факултет. По стил и украса тя интерпретира образците на старото българско архитектурно изкуство. Керамична украса с декоративни плочки по корнизите и прозорците, както и разноцветни обръчи образуват фриза в горния край на фасадите й. Над главния вход е изпълнено пано от художника Н. Ганушев - Учредяване на Българската екзархия през 1870 г. В сградата-паметник се намират Богословският факултет на Университета, библиотеката и Църковният историко-археологически музей. През 1978 г. е изографисан параклисът, посветен на патрона на Софийския университет св. Климент Охридски. Стенописите са дело на художника Николай Ростовцев - руснак, роден в Полша, участвал в гражданската война през 1917 г. и емигрирал с белогвардейските части през 1921 г., завършил Художествената академия в България през 30-те години на ХХ век. При англо-американските бомбардировки на София на 10 януари 1944г. сградата пострадва тежко и изгаря куполът й и е унищожено центравното пано с учредяването на Българската екзархия, които не са възстановени и до днес.

Катедри

„Библеистика“
„Историческо и систематическо богословие“
„Практическо богословие“

Вижте също

Шаблон:България-мъниче Шаблон:България-мъниче

@@ Ред 11: / Ред 11: @@
 == Сграда на факултета ==
-Строежът на сградата започва с обявяването независимостта на България в [[1908]] и е завършен в [[1914]] г.Проекта е на виенския архитект [[Фридрих Грюнангер]]. В нея от самото си създаване през 1923 г. се помещава Богословският факултет. По стил и украса тя интерпретираобразците на старобългарското архитектурно изкуство. Керамична украса с декоративни плочки по корнизите и прозорците, както и разноцветни обръчи опасват горния край на зданието. Над главния вход е изобразена картината на художника Н. Ганушев, посветена на учредяването на Българската екзархия през 1870 г. В сградата-паметник се намират Богословският факултет на Университета, библиотеката и Църковният историко-археологически музей. През 1978 г. е изографисан параклисът, посветен на патрона на Софийския университет св. Климент Охридски. Стенописите са дело на художника Николай Ростовцев - руснак, роден в Полша, участвал в гражданската война през 1917 г. и емигрирал с белогвардейските части през 1921 г., завършил Художествената академия в България през 30-те години на ХХ век. При [[Бомбардировки на България|англо-американските бомбардировки на София]] на 10 януари 1944г. сградата пострадва тежко и изгаря куполът й, който не е възстановен и до днес.
+Строежът на сградата започва с обявяването независимостта на България в [[1908]] и е завършен в [[1914]] г.Проекта е на виенския архитект [[Фридрих Грюнангер]]. В нея от самото си създаване през 1923 г. се помещава Богословският факултет. По стил и украса тя интерпретира образците на старото българско архитектурно изкуство. Керамична украса с декоративни плочки по корнизите и прозорците, както и разноцветни обръчи образуват фриза в горния край на фасадите й. Над главния вход е изпълнено пано от художника Н. Ганушев - Учредяване на Българската екзархия през 1870 г. В сградата-паметник се намират Богословският факултет на Университета, библиотеката и Църковният историко-археологически музей. През 1978 г. е изографисан параклисът, посветен на патрона на Софийския университет св. Климент Охридски. Стенописите са дело на художника Николай Ростовцев - руснак, роден в Полша, участвал в гражданската война през 1917 г. и емигрирал с белогвардейските части през 1921 г., завършил Художествената академия в България през 30-те години на ХХ век. При [[Бомбардировки на България|англо-американските бомбардировки на София]] на 10 януари 1944г. сградата пострадва тежко и изгаря куполът й и е унищожено центравното пано с учредяването на Българската екзархия, които не са възстановени и до днес.
 == Катедри ==
@@ Ред 20: / Ред 20: @@
 == Вижте също ==
 * [http://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/fakulteti/bogoslovski_fakultet2 Страницата на Богословския факултет в сайта на Софийския университет]
-* [[ http://sofiamonuments.com/pametnik/show/42|Богословски факултет при СУ "Св. Климент Охридски",  sofiamonuments]]
+* [http://sofiamonuments.com/pametnik/show/42 Богословски факултет при СУ "Св. Климент Охридски",  sofiamonuments]
 {{Софийски университет}}