Палеологов ренесанс: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 66: Ред 66:
* [[Ел Греко]]
* [[Ел Греко]]
* [[Михаил и Евтихий]]
* [[Михаил и Евтихий]]
<center><gallery caption="">
Image:Konstantinos Cabasilas Ohrid Perivleptos.jpg|Фреска на Константин Кавасила от [[Михаил и Евтихий]]
Image:Climent of Ohrid.jpg|Икона на Свети Климент от църквата от [[Михаил и Евтихий]]
Image:Naum-of-Ohrid-Peribleptos.jpg|Икона на Свети Наум от църквата от [[Михаил и Евтихий]]
</gallery></center>

* [[Теофан Грък]]
* [[Теофан Грък]]
<center><gallery caption="">
<center><gallery caption="">

Версия от 16:17, 24 март 2015

Фреската "Белият ангел" от манастира Милешево

Палеологовият ренесанс е художествен период, част от византийското изкуство, което се появява и придобива разпостранение след възстановяването на Византия през 1261 г. Свързва се с последната династия управлявала империята - Палеолози, по чието име е ѝ известно.

Описание

Характеризира се с хуманизъм, съчетан с реализъм на изображенията (предимно стенописи).

В тази епоха скъпо струващата мозайка все по-често отстъпва място на фреската. Именно по това време е построен и украсен знаменития църква "Хора", неговата мозайка и фрески, се считат за автентичен паметник от Палеологовата епоха.

Увеличава се числото на сюжети от иконописта. В търсене на новости художниците все по-често прибягват към апокрифните Евангелия (тези неприети от официалната църква)[1].

Към представителите на епохата на Палеологовия ренесанс може да се отнесе Теофан Грък.

Учените спорят дали е възможно Палеологовият ренесанс плавно е преминал в настоящето Възраждане[1].

Разпространение

Разпространява се от Византия във Втората българска държава, Рашка, Душановата държава, а по-късно и към другите славянски православни земи. Влиянието му след превземането на Константинопол продължава в древноруските земи, на остров Крит и на Италийския полуостров до към 17 век.

Декоративно-приложно искусство

Към произведенията на декоративно-приложното изкуство на Палеологовия Ренесанс се отнася, например, частично съхранената мозайка „Дейсус“ в Света София.

Живопис

Пример за живопис от епохата на Палеологовия ренесанс се явява фреската „Белия ангел“, намиращ се в Манастир Милешево, разположен в Сърбия[2].


Обекти

Архитектура

По време на Палеологовия ренесанс, сградите се създават вече не толкова мащабни, колкото са били през предходните епохи. Към паметниците на архитектурата от епохата на Палеологовия ренесанс се отнася църквата "Хора", най-съхраненият византийски паметник на архитектурата. Църквата "Хора" влиза в Списък на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО [3].

Творци

Вижте също

Източници