Стефан II Милутин: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Ред 29: Ред 29:
'''Стефан Урош II Милутин''' (ок. [[1253]] - [[29 октомври]] [[1321]] г.) е [[Сърбия|сръбски]] [[крал]] управлявал в [[период]]а [[1282]]–[[1321]]. Представител е на редица [[средновековие|средновековни]] управляващи [[династия|династии]] - [[Неманичи]], [[Капетинги]], [[Дандоло]], [[Комнини]], [[Ангели]]. Той е пряк потомък на [[Византия|византийски]]те [[император]]и [[Алексий I Комнин]] и [[Исак II Ангел]], както и на българския [[цар]] [[Иван Владислав]]. По [[име]]то на своята [[задужбина]], често е споменаван и като '''Бански крал'''.
'''Стефан Урош II Милутин''' (ок. [[1253]] - [[29 октомври]] [[1321]] г.) е [[Сърбия|сръбски]] [[крал]] управлявал в [[период]]а [[1282]]–[[1321]]. Представител е на редица [[средновековие|средновековни]] управляващи [[династия|династии]] - [[Неманичи]], [[Капетинги]], [[Дандоло]], [[Комнини]], [[Ангели]]. Той е пряк потомък на [[Византия|византийски]]те [[император]]и [[Алексий I Комнин]] и [[Исак II Ангел]], както и на българския [[цар]] [[Иван Владислав]]. По [[име]]то на своята [[задужбина]], често е споменаван и като '''Бански крал'''.


Мощите на Стефан Милутин се съхраняват с [[Света Неделя (София)|църквата "Света Неделя"]] в София. Предходно, през 1149 г. император [[Мануил I Комнин]] овладява след нарочен поход района на [[Поибрие]]то и българския град [[Рас]], откъдето местните са преселени в [[Средец]]. Съпротивата срещу византийското владичество по това време се води от периферията, оглавявана от [[Урош II]], [[велик жупан]] на [[Велико жупанство Рашка|Великото жупанство Рашка]]. Урош II е потомък на [[комитопули]]те и вероятно и на печенежката знат поселена в [[западни български земи|западните български земи]]. <ref>[http://www.istorijskabiblioteka.com/art:uros-ii-primislav Урош II Примислав] ("Историјска библиотека ", 31.12.2014 г.)</ref>
Мощите на Стефан Милутин се съхраняват с [[Света Неделя (София)|църквата "Света Неделя"]] в София. Предходно, през 1149 г. император [[Мануил I Комнин]] овладява след нарочен поход района на [[Поибрие]]то и българския град [[Рас]], откъдето местните са преселени в [[Средец]]. Съпротивата срещу византийското владичество по това време се води от периферията, оглавявана от [[Урош II]], [[велик жупан]] на [[Велико жупанство Рашка|Великото жупанство Рашка]]. Урош II е потомък на [[комитопули]]те и вероятно и на печенежката знат поселена в [[западни български земи|западните български земи]]. <ref name=":0">[http://www.istorijskabiblioteka.com/art:uros-ii-primislav Урош II Примислав] ("Историјска библиотека ", 31.12.2014 г.)</ref>


== Потомък на Капетингите ==
== Потомък на Капетингите ==
Ред 62: Ред 62:
== Мощите на краля ==
== Мощите на краля ==
{{раздел-мъниче}}
{{раздел-мъниче}}

Стефан Милутин е пряк потомък на българския [[цар]] [[Иван Владислав|Иван Владислав, ]]<ref name=":0">[http://www.istorijskabiblioteka.com/art:uros-ii-primislav Урош II Примислав] ("Историјска библиотека ", 31.12.2014 г.)</ref> титлата му е крал на България, Дукля (Сърбия) Албания и Приморието (Адриатика), той почитан от българите, тъй като поема защитата на българското население в Македония и Западните български земи срещу Византия в труден за Търновското царство момент.<ref>[http://www.bg-voice.com/articles/view/pustiyat_manastir/1626/ Пустият манастир, bg-voice]
</ref>


През 2006 г. Сръбската православна църква предявява претенции към мощите, обаче само парченце от дрехата им получава президента на Сърбия [[Томислав Николич]] при официалното си посещение в София на 19 септември 2013 г. <ref>[http://dveri.bg/33ydu Сърбия иска мощите на св. крал Стефан Милутин] ("Фокус", 18.12.2006 г.)</ref><ref>[http://bg-patriarshia.bg/news.php?id=119979 Сръбският президент Томислав Николич се поклони на мощите на свети крал Стефан Милутин] ("Св. Синод на БПЦ", 19.09.2013 г.)</ref>
През 2006 г. Сръбската православна църква предявява претенции към мощите, обаче само парченце от дрехата им получава президента на Сърбия [[Томислав Николич]] при официалното си посещение в София на 19 септември 2013 г. <ref>[http://dveri.bg/33ydu Сърбия иска мощите на св. крал Стефан Милутин] ("Фокус", 18.12.2006 г.)</ref><ref>[http://bg-patriarshia.bg/news.php?id=119979 Сръбският президент Томислав Николич се поклони на мощите на свети крал Стефан Милутин] ("Св. Синод на БПЦ", 19.09.2013 г.)</ref>

Версия от 17:59, 24 март 2015

Стефан II Милутин
крал на Сърбия и светец
Крал Стефан Милутин, фреска от манастира Сопочани
Управление1282–1321
НаследилСтефан Драгутин
НаследникСтефан Дечански
Лични данни
Роден
ок. 1253
днешна Сърбия
Починал
Погребан вБански манастир, днес в Света Неделя в София
Пълно имеСтефан Урош II Милутин Неманич
Други титликрал на Дукля, Албания (наследена от Карл I Анжуйски), България и на цялото Приморие [1]
Подпис
Семейство
ДинастияНеманичи, Капетинги, Дандоло, Комнини, Ангели, Арпади
БащаСтефан Урош I
МайкаЕлена д'Анжу
БраковеЕлена Йоанна Дукина
Елисавета Арпад
Анна Тертер
Симонида Палеологина
ПотомциСтефан Константин, Зорица, Стефан Дечански, Анна Неда
Стефан II Милутин в Общомедия

Стефан Урош II Милутин (ок. 1253 - 29 октомври 1321 г.) е сръбски крал управлявал в периода 1282–1321. Представител е на редица средновековни управляващи династии - Неманичи, Капетинги, Дандоло, Комнини, Ангели. Той е пряк потомък на византийските императори Алексий I Комнин и Исак II Ангел, както и на българския цар Иван Владислав. По името на своята задужбина, често е споменаван и като Бански крал.

Мощите на Стефан Милутин се съхраняват с църквата "Света Неделя" в София. Предходно, през 1149 г. император Мануил I Комнин овладява след нарочен поход района на Поибрието и българския град Рас, откъдето местните са преселени в Средец. Съпротивата срещу византийското владичество по това време се води от периферията, оглавявана от Урош II, велик жупан на Великото жупанство Рашка. Урош II е потомък на комитопулите и вероятно и на печенежката знат поселена в западните български земи. [2]

Потомък на Капетингите

Стефан Милутин е втори син на крал Стефан Урош I (1243 — 1276) и кралица Елена д'Анжу, която е роднина на френския крал Луи IX (1226 - 1270) и Карл I Анжуйски (1266 - 1285) и пряка потомка на френския крал Луи VI.

Възкачване на престола

Териториално разширение в Македония и война с Византия

Война с Видинското деспотство

Крал Стефан Милутин, фреска от църквата в Студеница.

Мирен договор с Византия

Венчанието на Стефан Милутин за Симонида Палеологина е извършено от охридският архиепископ Макарий, а не от представител на Цариградската църква.[3]

Средновековна сръбска монархия
Династия на Неманичите

Стефан Неманя, велик жупан на Рашка
Деца
Стефан Първовенчани, крал на Рашка
Деца
Крал Стефан Радослав
Крал Стефан Владислав
Деца
  • Стефан
  • Деса II
  • неизвестна по име дъщеря

Крал Стефан Урош I

Деца
Крал Стефан Драгутин
Деца
Крал Стефан Урош II Милутин
Деца
Крал Стефан Урош III Дечански
Деца
Цар Стефан Урош IV Душан
Деца
Цар Стефан Урош V

Бунтът на Драгутин

Заговорът на Стефан Дечански

Стефан Милутин. Фреска от църквата "Света Богородица Левишка".

Мощите на краля

Стефан Милутин е пряк потомък на българския цар Иван Владислав, [2] титлата му е крал на България, Дукля (Сърбия) Албания и Приморието (Адриатика), той почитан от българите, тъй като поема защитата на българското население в Македония и Западните български земи срещу Византия в труден за Търновското царство момент.[4]

През 2006 г. Сръбската православна църква предявява претенции към мощите, обаче само парченце от дрехата им получава президента на Сърбия Томислав Николич при официалното си посещение в София на 19 септември 2013 г. [5][6]

Родословие

Галерия

  • Църквата "Света Неделя", в която се съхраняват мощите на Свети Крал Стефан Милутин
    Църквата "Света Неделя", в която се съхраняват мощите на Свети Крал Стефан Милутин
  • Олтарът на църквата "Света Неделя"
    Олтарът на църквата "Света Неделя"
  • Ковчега с мощите на Свети Крал Стефан Милутин
    Ковчега с мощите на Свети Крал Стефан Милутин
  • Стефан Милутин в София
    Стефан Милутин в София
  • Ковчега с мощите на Свети Крал Стефан Милутин
    Ковчега с мощите на Свети Крал Стефан Милутин
  • Мощите на Свети Крал Стефан Милутин
    Мощите на Свети Крал Стефан Милутин
  • Крайниците на мощите на Свети Крал Стефан Милутин
    Крайниците на мощите на Свети Крал Стефан Милутин
  • Мощите на Свети Крал Стефан Милутин — тролар
    Мощите на Свети Крал Стефан Милутин — тролар

Източници

  1. ↑ Ангелов, Петър. Названията "България" и "българи" в титулатурата на сръбските крале от XIV век. списание "Векове", книжка № 2, 1979.
  2. ↑ а б Урош II Примислав ("Историјска библиотека ", 31.12.2014 г.)
  3. ↑ Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия, т.1. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 1995, [1924]. с. 212.
  4. ↑ Пустият манастир, bg-voice
  5. ↑ Сърбия иска мощите на св. крал Стефан Милутин ("Фокус", 18.12.2006 г.)
  6. ↑ Сръбският президент Томислав Николич се поклони на мощите на свети крал Стефан Милутин ("Св. Синод на БПЦ", 19.09.2013 г.)

Външни препратки

Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за
Стефан II Милутин.
Стефан Драгутин → крал на Сърбия (1282 – 1321) → Стефан Дечански

Шаблон:Link FA

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Стефан_II_Милутин&oldid=6581622“.