Горнобански манастир: Разлика между версии
| Ред 39: | Ред 39: | ||
== Духовно служение == |
== Духовно служение == |
||
Манастирът "Св. Св. Кирил и Методий" е в Софийската духовна околия на Софийската епархия. Той е действащ, но няма келии и е без монаси. Храмът, "Св. Св. Кирил и Методий" отваря врати всяка [[събота]] и [[неделя]]. Между дърветата са изградени маси и пейки за поклонниците, а наблизо има [[аязмо|аязмо-чешма]] с течаща планинска вода. Храмов празник е [[11 май]] - патронния ден на Манастира в който [[Българска православна църква|Светата Българската Православна Църква]] почита [[Св. Св. Кирил и Методий|Равноапостолните Солунски братя просветители Св. Св. Кирил и Методий]] и успението Кирилово, на [[30 октомври]] се чества и празника на Свети Крал. |
Манастирът "Св. Св. Кирил и Методий" е в Софийската духовна околия на Софийската епархия. Той е действащ, но няма келии и е без монаси. Храмът, "Св. Св. Кирил и Методий" отваря врати всяка [[събота]] и [[неделя]]. Между дърветата са изградени маси и пейки за поклонниците, а наблизо има [[аязмо|аязмо-чешма]] с течаща планинска вода. Храмов празник е [[11 май]] - патронния ден на Манастира в който [[Българска православна църква|Светата Българската Православна Църква]] почита [[Св. Св. Кирил и Методий|Равноапостолните Солунски братя просветители Св. Св. Кирил и Методий]] и успението Кирилово, на [[30 октомври]] се чества и празника на Свети Крал. |
||
== Галерия == |
|||
<center><gallery caption="Снимки от Горнобанския манастир"> |
|||
Image:Gornobanski-monastery-St-Cyril-and-Methodius-1.jpg | Църковният храм |
|||
Image:Gornobanski-monastery-St-Cyril-and-Methodius-2.jpg | Входът на храма |
|||
Image:Lulinp14.jpg | Манастирът е достъпен по автомобилен път |
|||
</gallery></center> |
|||
{{Br}} |
{{Br}} |
||
Версия от 18:35, 25 март 2015
| Горнобански манастир „Св.св.Кирил и Методий“ | |
 Църковният храм | |
  Горнобански манастир „Св.св.Кирил и Методий“ Местоположение в България | |
| Вид | Православен манастир |
|---|---|
| Местоположение |  кв.Горна Баня, България |
| Изграждане | 13 век |
| Статут | Паметник на културата |
| Състояние | Действащ |
| Горнобански манастир „Св.св.Кирил и Методий“ в Общомедия | |
Люлинският манастир „Св. св. Кирил и Методий“ (наричан и Горнобански) е действащ манастир на Българската православна църква.
Местоположение
Намира се в самата Люлин планина. на около 6 km над вилния квартал Горна Баня на Столицата на равно място сред смесена борова и широколистна гора. Манастирът е достъпен по нормален автомобилен път.
Архитектура
Манастирът е средновековен основан в ХІІІ век, разсипван е нееднократно от турците и за последно от комунистическия режим и пак изграждан от местните хора. Строителството преди Освобождението от турско робство възстановява средновековния храм по оцелелите стари основни зидове и не променя нищо от неговата архитектура и начин на градеж . Храмът е еднокорабен, едноапсиден с две петостенни конхи и размери около 16 на 11 м, над и около олтара и отвън в люнетите над прозорците и вратите има стенописи, в храма има и икона на Свети Крал. Обявен е за паметник на културата от местно значение. Днес се състои от храма "Св. Св. Кирил и Методий" и помощна сграда, двуетажната сграда с кьокове и чардаци с монашеските келии е унищожена от пожар в 1972 г. заедно с дървения покрив и купола на храма, но за разлика от покрива останалото не е възстановено. Намеренията средновековния Люлински манастир "Св. Св. Кирил и Методий" да бъде възстановен както подобава в пълната му цялост се отлагат засега заради недостиг на средства.
История
Построяване и разорения
Манастирът "Св. Св. Кирил и Методий" е част от общността на манастирите в Софийската Света гора. Основан е около средата на ХІІІ век по времето на Асеневци, възникването му се свързва с близката крепост пазеща Бучинския проход към София и с известнната строителна активност на градителите на църкви и манастири мощните севастократор Александър, посторил в 1241 църквата Света Петка Стара и сина му севастократор Калоян строителя на манастира Св. Пантелеймон с Боянската църква и на църквата Св. Николай в София около 1260 г., били втори след Царя в ранговете на могъщото Българско царство. След падането на Софийско под турско робство в 1388 г. Манастирът "Св. Св. Кирил и Методий" е многократно разрушаван от османците и въстановяван христолюбивите българи, предпоследно е разсипан в ХVІІІ в. и отново възстановен. По времето когато Осман Пазвантоглу вилнее из Западна България тук в Люлин планина са пренесени от софийската черква Cв. Неделя и са скрити в периода 1797-1804 г мощите на свети крал Стефан след което са врънати обратно. Това поражда поверието, че този сръбско-българският крал, владял и старите български земи до Драч и реките Осъм, Девол и планината Томор в днешна Албания, потомък на самуиловата династия и съпруг на Ана Българска, баща на Анна Неда, българска царица и майка на цар Михайл Шишман, е свързан с манастира като негов дарител или строител, но исторически данни които да го потвърдят не са открити. След връщането на мощите манастирът пак е разсипан от турците около руско-турските войни в първата половина на ХІХ век..
Предпоследно възстановяване
Жители на с. Горна Баня в 1863 г. най-накрая успяват да издействат разрешение от турската власт за възстановяване на манастирския храм "Св.Св. Кирил и Методий". Най-голям радетел на това богоугодно и национално дело е горнобанчанина дедо Цене (името му е вдълбано в камък от подновената стена на храма). Патриот и предан човек на Васил Левски, той започва без да пита никого възстановяването му, но турците научават, арестуват го закарват на съд в Русчук, понеже нямал разрешение за строителството на нова християнска черква. Като държал твърдо на истината, че не строи нова а поправя стара църква и най-вече с големи рушвети на корумпираните турски чиновници дедо Цене се оттървава само с два месеца и половина в зандана. След това той събрал цяло стадо от 600 овце и овни и сам ги закарал в Цариград, подарил цялото стадо рушвет на великия везир и издействал разрешение за съграждането, не само на храма, но и на манастира "Св. Св. Кирил и Методий". Храма на обителта е възстановен напълно в края на 1875 г. В 1876 г. църквата е осветена от софийския митрополит Милети и започва строителството и на просторна двуетажна сграда с чардаци за монасите. През Освободителната Руско-турската война 1877-1878г. дядо Цене е мобилизиран да служи в турския обоз който прекарва храна и муниции на османските войски, той обаче бързо избягал при освободителите и след няколко месеца облечен с руска униформа влязъл в София на 4 януари 1878 г. заедно с войските на освободителите водени от генерал Гурко.
Последно разоряване и възстановяване
След счупването на оковите на робството Манастирът "Св. Св. Кирил и Методий" в свободна България бързо се замогва и дори се сдобива със значителни имоти. Но след комунистическия преврат на 9 септември 1944 г. те за няколко години са му отнети от тяхната власт, а в началото на 50-те години на XX век, направо е затворен и самия манастир и в него са настанени трудови войски, което слага край на духовния живот. Имотите са окончателно разграбени, стопанството е разрушено, а монасите – прогонени. Впоследствие в края на 60-те тодини Светата обител частично е възстановена, но през 1972 г, пожар унищожава 100 годишните манастирски сгради и дървения покрив с купола на черквата. Скоро след това е възстановен само храмът на "Св. Св. Кирил и Методий" , но без съществувалия дотогава купол. Сега храма, една помощна постройка и аязмото-чешма са единствените сграда останали от стария манастирски комплекс.
Духовно служение
Манастирът "Св. Св. Кирил и Методий" е в Софийската духовна околия на Софийската епархия. Той е действащ, но няма келии и е без монаси. Храмът, "Св. Св. Кирил и Методий" отваря врати всяка събота и неделя. Между дърветата са изградени маси и пейки за поклонниците, а наблизо има аязмо-чешма с течаща планинска вода. Храмов празник е 11 май - патронния ден на Манастира в който Светата Българската Православна Църква почита Равноапостолните Солунски братя просветители Св. Св. Кирил и Методий и успението Кирилово, на 30 октомври се чества и празника на Свети Крал.
