Антон Станишев: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Биография инфо |
{{Биография инфо |
||
| име= Антон Станишев |
| име= Антон Станишев |
||
| портрет = |
| портрет = Anton Stanishev.jpg |
||
| px = 240 |
|||
| описание = български дърворезбар |
| описание = български дърворезбар |
||
| роден-място = [[Крушево (град)|Крушево]], [[Османска империя]] |
| роден-място = [[Крушево (град)|Крушево]], [[Османска империя]] |
||
| починал-място = [[Никопол]], [[България]] |
| починал-място = [[Никопол]], [[България]] |
||
}} |
}} |
||
'''Антон Гешов Станишев''', известен като '''Дебралията''', е виден български [[дърворезба]]р и [[зограф]], представител на [[Дебърска художествена школа|Дебърската художествена школа]]. |
'''Антон Гешов Станишев''', известен като '''Дебралията''', е виден български [[дърворезба]]р и [[зограф]], представител на [[Дебърска художествена школа|Дебърската художествена школа]].<ref name="Василиев 191">{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |authorlink=Асен Василиев |coauthors= |year=1965 |publisher=Наука и изкуствo |location=София |isbn= |pages= 191 |url= |accessdate=}}</ref> |
||
==Биография== |
==Биография== |
||
Версия от 07:40, 30 март 2015
| Антон Станишев | |
| български дърворезбар | |
 | |
| Роден |
1828 г.
|
|---|---|
| Починал | 1904 г.
|
Антон Гешов Станишев, известен като Дебралията, е виден български дърворезбар и зограф, представител на Дебърската художествена школа.[1]
Биография
Роден е в град Крушево около 1828 година в семейството на резбаря и строител Гешо Станишев.[1] По-малък брат е на резбаря Димитър Станишев, при когото дълго време се учи. Около 1840 година заедно с брат си Димитър и Петър Филипов работят върху главния иконостас на църквата „Успение Богородично“ в Рилския манастир.
В 1864 година се установява с брат си в Калофер, където откриват резбарска работилница и основават Калоферската резбарска школа. Постепенно върху творчеството на Станишеви повлияват европейски стилове, което е видимо в иконостаса на пловдивската църква „Света Богородица“ и в проскинитариите (резбовани рамки за икони) на храмовете „Свети Константин и Елена“ и „Света Марина“. В 1866 година Димитър се връща в родния си град и начело на калоферските майстори застава Антон - работят в частни и обществени сгради в Карлово, Казанлък и други селища. Дело на Антон Станишев са владишкият трон в „Свети Йоан Предтеча“ в Казанлък, царските двери, иконостасът и владишкият трон в „Света Богородица“ и „Свети Никола“ в Карлово, кръстът и царските двери в „Св. Св. Петър и Павел“ в Сопот, иконостасите в „Свети Крал“ в София (1863 - 1865), „Свети Никола“ (1866) и „Света Богородица“ (1867) в Дряново, „Свети Спас“ в Търново (1868), „Свето Възнесение“ във Враца (1870), „Света Троица“ (1872) и „Св. Св. Кирил и Методий“ (1881) в Свищов, „Св. Св. Петър и Павел“ в Силистра (1890).[2][3][4]
Родословие
| Станиш | |||||||||||||||||||||||
| Гешо Станишев (около 1780 — около 1830) | |||||||||||||||||||||||
| Димитър Гешов (1806 — 1866) | Антон Гешов (1828 — 1904) | Петър Гешов | |||||||||||||||||||||
Бележки
- ↑ а б Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 191.
- ↑ Енциклопедия България, том 6, Издателство на БАН, София, 1988, стр. 405.
- ↑ Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.611.
- ↑ Милчева, Христина. Разговор за дърворезбата, Издателство Отечество, София, 1989, стр.44-45.
