Централна гара София: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
мРедакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 8: Ред 8:
Намира се на около 1 км на север от [[Лъвов мост]] на [[булевард "Мария Луиза" (София)|бул. "Княгиня Мария Луиза"]], а непосредствено до нея на изток е разположена и [[Централна автогара София]].
Намира се на около 1 км на север от [[Лъвов мост]] на [[булевард "Мария Луиза" (София)|бул. "Княгиня Мария Луиза"]], а непосредствено до нея на изток е разположена и [[Централна автогара София]].


Първоначалната сграда на гарата, проектирана от архитектите [[Антонин Колар]], [[Богдан Прошек]] и [[Марков|Т. Марков]], е открита на [[1 август]] [[1888]] г. Старата сграда на гарата е напълно разрушена на [[15 април]] [[1974]] г., а новата сграда по проект на арх. [[Милко Бечев]] е открита на [[6 септември]] [[1974]] г. Декоративното оформление в главното приемно хале на стената над касовите гишета с металопластика 200 кв.м е дело на художника [[Иван Кирков]].<ref name="CBMA">''Съвременно българско монументално изкуство 1956-1986'', под редакцията на [[Христо Стефанов (художник)|Христо Стефанов]] и [[Максимилиян Киров]], Комитет за Култура, ДО „Изобразително изкуство“, Държавно издателство „Д-р Петър Берон“, София, 1986 г.</ref>
Първоначалната сграда на гарата, проектирана от архитектите [[Антонин Колар]], [[Богдан Прошек]] и [[Марков|Т. Марков]], е открита на [[1 август]] [[1888]] г. Старата сграда на гарата е напълно разрушена на [[15 април]] [[1974]] г., а новата сграда по проект на арх. [[Милко Бичев|Милко Бечев]] е открита на [[6 септември]] [[1974]] г. Декоративното оформление в главното приемно хале на стената над касовите гишета с металопластика 200 кв.м е дело на художника [[Иван Кирков]].<ref name="CBMA">''Съвременно българско монументално изкуство 1956-1986'', под редакцията на [[Христо Стефанов (художник)|Христо Стефанов]] и [[Максимилиян Киров]], Комитет за Култура, ДО „Изобразително изкуство“, Държавно издателство „Д-р Петър Берон“, София, 1986 г.</ref>


Между януари и юли 2004 г. 2&nbsp;323&nbsp;844 пътници (или 11,80% от тези по жп мрежата на страната) преминават през Централна гара. Средно по 10&nbsp;910 пътници ползват 166 [[влак]]а (84 пристигащи и 82 заминаващи) всеки ден. Гарата има 30 [[каса|каси]] и 5 електронни информационни табла.
Между януари и юли 2004 г. 2&nbsp;323&nbsp;844 пътници (или 11,80% от тези по жп мрежата на страната) преминават през Централна гара. Средно по 10&nbsp;910 пътници ползват 166 [[влак]]а (84 пристигащи и 82 заминаващи) всеки ден. Гарата има 30 [[каса|каси]] и 5 електронни информационни табла.

Версия от 15:21, 30 март 2015

Централна гара София - изглед от април 2007 г. През ноември 2012 г. шатрата над подлеза е премахната.
Централна гара София 2013 г.

Централна гара София (в миналото само Гара София), известна сред софиянци и като Централна гара, е основната пътническа железопътна гара в София и най-голямата гара в България.

Намира се на около 1 км на север от Лъвов мост на бул. "Княгиня Мария Луиза", а непосредствено до нея на изток е разположена и Централна автогара София.

Първоначалната сграда на гарата, проектирана от архитектите Антонин Колар, Богдан Прошек и Т. Марков, е открита на 1 август 1888 г. Старата сграда на гарата е напълно разрушена на 15 април 1974 г., а новата сграда по проект на арх. Милко Бечев е открита на 6 септември 1974 г. Декоративното оформление в главното приемно хале на стената над касовите гишета с металопластика 200 кв.м е дело на художника Иван Кирков.[1]

Между януари и юли 2004 г. 2 323 844 пътници (или 11,80% от тези по жп мрежата на страната) преминават през Централна гара. Средно по 10 910 пътници ползват 166 влака (84 пристигащи и 82 заминаващи) всеки ден. Гарата има 30 каси и 5 електронни информационни табла.

От 3 април 2014 започна ремонт на гарата, който по план ще приключи в края на 2015 година. Касите са преместени, но има указателни табели как да се стигне до тях.

Градски транспорт

Тъй като е един от най-важните транспортни възли в София, Централната гара се обслужва от много линии на софийския градски транспорт: автобусни линии 60, 74, 77, 78, 82, 85, 101, 213, 285, 305, 404 и 413, както и от трамвайни линии 1, 3, 4, 6, 7 (временно не се движи) и 12. От 31 август 2012 г. Централна гара се обслужва и от метростанция със същото име от Втория метродиаметър на Софийското метро.

Източници

  1. ↑ Съвременно българско монументално изкуство 1956-1986, под редакцията на Христо Стефанов и Максимилиян Киров, Комитет за Култура, ДО „Изобразително изкуство“, Държавно издателство „Д-р Петър Берон“, София, 1986 г.

Външни препратки

Шаблон:Линия Цариброд-София-Белово

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Централна_гара_София&oldid=6589397“.