Отечествен фронт: Разлика между версии
Редакция без резюме |
|||
Ред 26: | Ред 26: | ||
=== След 1989 г. === |
=== След 1989 г. === |
||
Ръководен от [[Гиньо Ганев]], ОФ през [[1990]] година се преименува на ''Отечествен съюз''. Участва в Кръглата маса (1989) и в изборите за [[7 ВНС|VІІ-то велико народно събрание]], като излъчва 2 народни представители. Продължава да функционира като обществено-политическа организация |
Ръководен от [[Гиньо Ганев]], ОФ през [[1990]] година се преименува на ''Отечествен съюз''. Участва в Кръглата маса (1989) и в изборите за [[7 ВНС|VІІ-то велико народно събрание]], като излъчва 2 народни представители. Продължава да функционира като обществено-политическа организация и гражданско патриотично движение - част от гражданското общество.От 2005 година се ръководи от Симеон Симеонов. |
||
== Председатели на ОФ/ОС == |
== Председатели на ОФ/ОС == |
Версия от 14:33, 31 март 2015
- Вижте пояснителната страница за други значения на Отечествен фронт.
Отечественият фронт (съкратено ОФ, произнасяно о-фе) е политическа коалиция и накрая самостоятелна организация в България.
История
1942 - 1944 г.
Създадена е през 1942 г. по времето на Втората световна война по инициатива на БРП (к) от леви антифашистки партии и Политическия кръг "Звено" [1]. С времето се усилва доминирането от страна на Българската работническа партия.
В началото на 1942 г. се водят преговори между леви и лявоориентирани политически сили за създаването на политическа коалиция, която да се противопостави на ориентацията на Царство България към Тристранния пакт по време на Втората световна война. В началото на юли 1942 г. те се обединяват около общ програмен документ, оповестен на 17 юли 1942 г. по Нелегалната радиостанция „Христо Ботев“ и наименуван Програма на Отечествения фронт.
В създаването на Отечествения фронт се включват следните политически партии и организации:
- Политически кръг „Звено“
- Българска работническа партия
- Български земеделски народен съюз „Александър Стамболийски“ (Пладне)
- Българска работническа социалдемократическа партия (обединена).
Ръководството на ОФ се осъществява от Националния комитет. Създават се нелегални комитети на ОФ в български села и градове. С „Манифест на Националния комитет на Отечествения фронт към българския народ”, от края на август 1944 г., се декларират непосредствените политическите цели на ОФ при очерталата се загуба на войната от силите на Тристранния пакт и възможността за вземане на властта. [2]
1944 - 1989 г.
На 9 септември 1944 година Отечественият фронт като организатор на Съпротивителното движение извършва Деветосептемврийския преврат в столицата и завземането на властта по места в страната. Издава се Прокламация на правителството на ОФ към българския народ от 9 септември 1944 г. и Програма на правителството на ОФ от 17 септември 1944 г.[3]. Печатен орган е легалният в-к „Отечествен фронт“. Правителството, ръководено от Кимон Георгиев („Звено“) на 28 октомври 1944 г. подписва примирие със Съветския съюз, Великобритания, САЩ и се включва във войната срещу Третия райх.
След приемане на Закона за допитване до народа за премахване на монархията и провъзгласяване на народна република и за свикване на Велико народно събрание от 26-то народно събрание (обнародван в „Държавен вестник“, бр. 174/2 август 1946) на 8 септември 1946 г. се провежда референдум. С решение на Шесто Велико Народно събрание на 15 септември 1946 г. страната е обявена за Народна република България. През 1999 г. Конституционният съд на Република България с Определение № 1/19 януари 1999 г. по конституционно дело № 37/1998 г. „не допуска за разглеждане по същество искането на главния прокурор на Република България за установяване на противоконституционност на Закона за допитване до народа за премахване на монархията и провъзгласяване на народна република и за свикване на Велико народно събрание и прекратява конституционно дело № 37/1998 г.“[4]
През следващите десетилетия след 1948 г. Отечественият фронт се трансформира в масова обществено-политическа организация и продължава да съществува като коалиция, доминирана от БКП, в която участва и БЗНС. БРСДП (о), Политическият кръг „Звено“ и останалите политически партии преустановяват дейността си [5].
След 1989 г.
Ръководен от Гиньо Ганев, ОФ през 1990 година се преименува на Отечествен съюз. Участва в Кръглата маса (1989) и в изборите за VІІ-то велико народно събрание, като излъчва 2 народни представители. Продължава да функционира като обществено-политическа организация и гражданско патриотично движение - част от гражданското общество.От 2005 година се ръководи от Симеон Симеонов.
Председатели на ОФ/ОС
- Георги Димитров
- Енчо Стайков
- Боян Българанов
- Георги Трайков
- Пенчо Кубадински
- Живко Живков
- Гиньо Ганев
- Симеон Симеонов
Външни препратки
- Отечествен съюз - официален сайт
Източници
- ↑ ОФ започва национализацията, bg-history.info
- ↑ Горанов, П. и колектив, Христоматия по История на България 1944-1971 г., Вт., 1981, с. 8.
- ↑ Народна демокрация или диктатура, сборник документи, Литературен форум-ООД, С., 1992 г.; Прокламация на правителството на ОФ към българския народ от 9 септември 1944 г., с. 9-10; Програма на правителството на ОФ от 17 септември 1944 г., с. 11-17
- ↑ http://www.constcourt.bg/Pages/Document/Default.aspx?ID=485
- ↑ Вл. Мигев, „Масовите политически организации в България в епохата на социализма (1944-1989 г.)“