Киряк Цанков: Разлика между версии
м Добавяне на Категория:Българи в Румъния using HotCat |
роля по Дунавския въпрос; подпис за окупационния дълг |
||
| Ред 19: | Ред 19: | ||
[[Файл:BCBO 1876.jpg|мини|ляво|По време на общо събрание на БЦБО през ноември 1876 г. (Цанков е 3-ти на предния ред)]] |
[[Файл:BCBO 1876.jpg|мини|ляво|По време на общо събрание на БЦБО през ноември 1876 г. (Цанков е 3-ти на предния ред)]] |
||
По време на [[Временно руско управление|Временното руско управление]] в България Киряк Цанков заема различни длъжности в администрацията, като известно време е председател на съда в [[Тутракан]] и на Върховния съд. Избран е за народен представител в [[Учредително събрание|Учредителното събрание]] (1879) и [[I Велико |
По време на [[Временно руско управление|Временното руско управление]] в България Киряк Цанков заема различни длъжности в администрацията, като известно време е председател на съда в [[Тутракан]] и на Върховния съд. Избран е за народен представител в [[Учредително събрание|Учредителното събрание]] (1879) и [[I Велико народно събрание]], където е сред привържениците на Либералната партия.<ref name="tt"/> |
||
През следващите години Цанков заема различни дипломатически постове. През [[1879]]-[[1880]] е секретар на агентството в [[Цариград]], а през 1880-[[1883]] е първият български дипломатически агент в Букурещ. През |
През следващите години Киряк Цанков заема различни дипломатически постове. През [[1879]]-[[1880]] е секретар на агентството в [[Цариград]], а през 1880-[[1883]] е първият български дипломатически агент в Букурещ.<ref name="tt"/> През ноември 1880 представлява България на конференцията в [[Галац]], която разисква правилата за корабоплаване по [[Дунав]]. По тайни инструкции на министър-председателя [[Драган Цанков]], Киряк Цанков гласува против германския проект за правилник, който дава на Австро-Унгария решаващ глас в управлението на пристанищата и за строежа на мостове и кейове на реката. С това проваля австро-унгарските планове, но предизвиква [[Рудолф фон Кевенхюлер-Меч|нейния дипломатически агент]] в София, под чийто натиск Драган Цанков е свален от министър-председателския пост.<ref>{{cite book | last = Радев | first = Симеон | year = 1990 | title = Строителите на съвременна България. Том 1 | publisher = Български писател | location = София | url = http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=101&WorkID=2844&Level=1 | accessdate = 14.03.2015 | pages = 233-235}}</ref> |
||
Киряк Цанков е управляващ [[Министерство на външните работи и изповеданията|Министерството на външните работи и изповеданията]] за няколко месеца през 1883 година.<ref name="tt"/> В това си качество подписва [[Българо-руска финансова конвенция (1883)|финансовата конвенция]], уреждаща [[Окупационен дълг на България към Русия|окупационния дълг]] на Княжество България към Русия.{{hrf|Радев|1990|371}} Представлява България на конференцията във Виена за изграждането на железопътната линия Виена-Цариград, в българо-румънската комисия за уточняване на границата между двете страни ([[1885]]), в българо-османската комисия за преработване на устава на [[Източна Румелия]] (1885-[[1886]]).<ref name="tt"/> |
|||
Киряк Цанков умира на [[3 ноември]] (21 октомври стар стил) [[1903]] в Букурещ. |
Киряк Цанков умира на [[3 ноември]] (21 октомври стар стил) [[1903]] в Букурещ. |
||
Версия от 18:06, 3 април 2015
| Киряк Цанков | |
| български революционер и дипломат | |
 | |
| Роден |
ок. 1847
|
|---|---|
| Починал | |
| Партия | Либерална партия (радослависти) |
| Народен представител в: УС I ВНС | |
| Семейство | |
| Баща | Антон Цанков |
| Киряк Цанков в Общомедия | |
Киряк Антонов Цанков е български революционер, политик и дипломат.
Той е сред ръководителите на Българския революционен централен комитет, а непосредствено след Освобождението е участник в Либералната партия. По-късно заема разни дипломатически постове, като през 1880 става първия дипломатически агент на България в Букурещ.
Биография
Киряк Цанков е роден около 1847 в Свищов, където получава първоначалното си образование. Завършва търговско училище във Виена, след което учи медицина в Париж. През 60-те години се установява в Букурещ, където се включва активно в обществения живот на българската емиграция. Членува в Тайния централен български комитет и в Българския революционен централен комитет, на който през 1872 става подпредседател, в Българското човеколюбиво настоятелство и в Българското централно благотворително общество, на което е председател през 1875-1876. Участва в издаването на вестниците „Народност“ (1867-1869), „Тъпан“ (1869-1870) и „Балкан“ (1875), както и в подготовката за изпращането в България на четите на Хаджи Димитър и Стефан Караджа (1868) и на Христо Ботев (1876), както и на български доброволци за Сръбско-турската война през 1876.[1]
По време на Временното руско управление в България Киряк Цанков заема различни длъжности в администрацията, като известно време е председател на съда в Тутракан и на Върховния съд. Избран е за народен представител в Учредителното събрание (1879) и I Велико народно събрание, където е сред привържениците на Либералната партия.[1]
През следващите години Киряк Цанков заема различни дипломатически постове. През 1879-1880 е секретар на агентството в Цариград, а през 1880-1883 е първият български дипломатически агент в Букурещ.[1] През ноември 1880 представлява България на конференцията в Галац, която разисква правилата за корабоплаване по Дунав. По тайни инструкции на министър-председателя Драган Цанков, Киряк Цанков гласува против германския проект за правилник, който дава на Австро-Унгария решаващ глас в управлението на пристанищата и за строежа на мостове и кейове на реката. С това проваля австро-унгарските планове, но предизвиква нейния дипломатически агент в София, под чийто натиск Драган Цанков е свален от министър-председателския пост.[2]
Киряк Цанков е управляващ Министерството на външните работи и изповеданията за няколко месеца през 1883 година.[1] В това си качество подписва финансовата конвенция, уреждаща окупационния дълг на Княжество България към Русия.[3] Представлява България на конференцията във Виена за изграждането на железопътната линия Виена-Цариград, в българо-румънската комисия за уточняване на границата между двете страни (1885), в българо-османската комисия за преработване на устава на Източна Румелия (1885-1886).[1]
Киряк Цанков умира на 3 ноември (21 октомври стар стил) 1903 в Букурещ.
Източници
- ↑ а б в г д Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
- ↑ Радев, Симеон. Строителите на съвременна България. Том 1. София, Български писател, 1990. с. 233-235. Посетен на 14.03.2015.
- ↑ Радев 1990, с. 371.
| |||||||||||||||