Петър Делян: Разлика между версии
| Ред 44: | Ред 44: | ||
== Почит == |
== Почит == |
||
Праданието е, че братя на Петър Делян са построили манастира „[[Седемте престола]]“ и че той самият е починал там, макар засега да не може да бъде научно потвърждено<ref>Генов, Николай: [http://paper.standartnews.com/archive/2004/08/23/routes/index.htm ''В “Седемте престола” е живял Петър Делян''], standartnews.com, 23.08.2004</ref><ref>Генов, Николай: [http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=2347§ionid=30&id=0006901 ''По стъпките на Вазов край Искърския пролом''], segabg.com, 15.7.2006</ref> е крайно устойчиво в народната памет и, предвид това, че |
Праданието е, че братя на Петър Делян са построили манастира „[[Седемте престола]]“ и че той самият е починал там, макар засега да не може да бъде научно потвърждено<ref>Генов, Николай: [http://paper.standartnews.com/archive/2004/08/23/routes/index.htm ''В “Седемте престола” е живял Петър Делян''], standartnews.com, 23.08.2004</ref><ref>Генов, Николай: [http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=2347§ionid=30&id=0006901 ''По стъпките на Вазов край Искърския пролом''], segabg.com, 15.7.2006</ref> е крайно устойчиво в народната памет и, предвид това, че [[Ботко|Батил]] в Бояна е посладният оказващ съпротива на византийците съчетано с липсата на достоверни свидетелства за смъртта на Царя, не може да бъде отхвърлено с лека ръка, още повече отчитайки посоченото в апокрифите, че той дълго се е подвизавал в последните си дни в централна западна България.<ref>[http://ald-bg.narod.ru/biblioteka/bg_srednovekovie/bg_letopisi/bal.htm А. Тъпкова-Заимова, А. Милтенова, „Сказание Исайево", „Историко-апокалиптична литература във Византия и в средновековна България”, С., 1966, стр. 155-156: ''„И през годината на цар Чигочин ще излезе 38 цар от заник слънце от Саровата земя, на име Гаген и по прякор Оделян (Делян). Той ще царува 5г. и ще бъде кротък и храбър, и воин, и при него ще дойдат християните с плач. А той ще възкръсне, като че ли се е родил от гроба, и ще бъде с извадено око, и ще събере западното и приморското войнство и ще вземе със себе си 37 товара със злато и багреница подобна на звездите. и като дойде ще укроти русобрадите и ще отиде в българската земя. И ще срещне първата скопска войска на Овче поле, във владенията на Чигочин. и ще я разбие и ще вземе оръжието им. и ще въоръжи своята войска цар Гаген, и пак ще тръгне срещу Чигочин. Тогава ще го срещнат измаитяните на Граово поле и ще го разбият, и ще го изгорят като полска трева, а самият той ще избяга в град Земен. И измаилтяните ще се разпръснат и ще плячкосват българската земя. Тогава цар Гаген ще изпрати на цар Чигочин: „Остави грабежите и си върви с измаилтяните, защото няма да ви оставим”. И цар Гаген ще остане молейки се на Бога , три месеца в Земен, докато събере 40 000 свои войници. И пак ще потегли срещу измаилтяните. В местността наречена „Пет могили” ще се пролее много кръв и тук и ще погубят войската на цар Гаген, а самия той ще избяга в Перник. И ще остане 40 дни в Парник, цар Гаген,молейки се Бога и плачейки …”'']</ref> Друго предполагаемо място където е погребан Царя е българската крепост на [[Острово (дем Воден)|Острово]] до [[Воден]]. <ref>[http://www.segabg.com/article.php?id=491769 Петрински Иван, Къде е погребан цар Петър Делян?, Сега, 02 Септември 2010,:''"В скандинавските саги за подвизите на Харолд Хардрад, чийто отряд от 500 тежковъоръжени варяги участва в битката на страната на император Михаил IV, се твърди, че Харолд "на бял кон" разсича с дългия си меч слепия цар Петър Делян, който в последния миг прогледнал, за да бъде свидетел на поражението си."''] |
||
</ref> |
</ref> |
||
Версия от 16:29, 4 април 2015
| Петър II Делян | |
| цар на България | |
 Обявяване на Петър Делян за цар на българите | |
| Управление | 1040-1041 |
|---|---|
| Наследил | Пресиян II |
| Наследник | Константин Бодин |
| Лични данни | |
| Роден | около 1001
|
| Починал | ?
|
| Семейство | |
| Династия | Комитопули |
| Баща | Гаврил Радомир |
| Майка | Маргьорита Унгарска |
| Петър II Делян в Общомедия | |
Петър II Делян е български цар, провъзгласил се за син на Гаврил Радомир от брак с Маргьорита, дъщеря на унгарския владетел Геза (971–997).
Произход
Според византийските източници (с някои изключения), произхожда от долните слоеве на обществото. Прозвището Делян му идва от гръцката дума "долос", която означава хитър. Византийските източници, обаче не могат да бъдат безпристрастни, когато става дума за човек от Самуиловия род. Това, че Петър Делян принадлежи към този род се подчертава от самия него, от привързаността му към самуиловата символика и антивизантийската му дейност, поддържана от широките български народни маси, които му вярват и го подкрепят. От езиково гледище пък е съмнително от "долос" да се е образувало споменатото прозвище. Имената Дельо и Делян, съгласно българската езикова традиция, произхождат от ст. бълг. дялати “работя” (виж речника на българските имена в приложението). Името Делян може да произхожда и от българската дума "делен" или "делян" , т.е. отделен от царското семейство (майка му го отвежда със себе си в Унгария, след като се разделя с баща му.
За някои изследователи твърденията на Петър Делян, че е син на Гаврил Радомир от първата му жена, която е дъщеря на унгарския крал, се потвърждава и от Михаил Деволски, гръцки епископ, който прави добавки към хрониката на Йоан Скилица в началото на 12 век. Поради това, известния историк Никохайос Адонц заключава, че Петър Делян е потомък на два царски рода[1]. Според други учени Петър Делян е бил самозванец - отново Михаил Деволски отбелязва, че аргументите на въстаническия водач били "убедително стъкмени". Независимо от това дали Петър Делян е действителен царски син или самозванец, той е една от най-ярките фигури от българската история през ХІ-ХІІ в.
Въстание
Петър Делян е провъзгласен за цар и оглавява въстанието от 1040 г., започнало в Белград, което е резултат от наложения на българските земи паричен поземлен данък, посрещнат с огромно недоволство от населението. През Ниш въстаниците достигат Скопие, по това време главен град на тема България. По същото време в Драчката област е провъзгласен за цар и Тихомир. Когато двете български войски се съединяват, Петър Делян произнеся голяма реч, в която изтъква лошите страни на двувластието. Той подкрепил мислите си с думите, че не може един храст да храни два папагала, нито пък една държава да процъфтява ако се управлява от двама царе.
За да се обединят двата въстанически лагера, Делян е избран за единствен владетел, а Тихомир е екзекутиран - пребит с камъни, за да се избегнат раздорите между въстаниците.
.svg)
Основна роля за последвалия неуспех на въстанието играе Алусиан. На него е поверена 40 000 армия, която той ръководи по време на атаката на Солун. Атаката се проваля, поради слабо пълководство и коства 15 000 жертви от българска страна. Според византийския хронист Йоан Скилица след този неуспех двамата предводители на въстанието започват да се подозират взаимно. На един обяд Алусиан издебва Петър Делян и го ослепява (а според Михаил Псел му отрязва също и носа използвайки кухненски нож). Алусиян бяга в Гюмюрджина, (тогава Мосинопол), където е приет от Михайл IV и удостоен с титлата магистър. През лятото на 1041 г. голяма византийска армия, в която участват и викингски наемници, водени от бъдещия норвежки крал Харалд III, атакува главните сили на Петър Делян около Острово. Макар и сляп, Петър води въстаниците срещу ромеите. На тези събития е обърнато внимание в древна норвежка сага посветена на делата на Харалд. В Островската битка армията на Делян не успява да надделее над викингите. Самият той според различине източници или е посечен от тях на полесражението или по-късно след като те превземат крепостите му е заловен от императора и отведен в Константинопол където е затворен и вероянто скоро умира, тъй като не са известни по-късни исторически сведения за него.
Почит
Праданието е, че братя на Петър Делян са построили манастира „Седемте престола“ и че той самият е починал там, макар засега да не може да бъде научно потвърждено[2][3] е крайно устойчиво в народната памет и, предвид това, че Батил в Бояна е посладният оказващ съпротива на византийците съчетано с липсата на достоверни свидетелства за смъртта на Царя, не може да бъде отхвърлено с лека ръка, още повече отчитайки посоченото в апокрифите, че той дълго се е подвизавал в последните си дни в централна западна България.[4] Друго предполагаемо място където е погребан Царя е българската крепост на Острово до Воден. [5]
На името на Петър Делян е именуван нос Делян (Delyan Point) на остров Смит, от ахипелага Южни Шетландски острови, Антарктида.
Литература
- Йордан Андреев: Цар Петър II Делян /1040-1041/ в книгата Българските ханове и царе. VII-XIV век, из-тво „Петър Берон“, София, 1998, стр. 99-102, ISBN 954-402-034-9.
- Стефан Цанев: "Български хроники"
- Бойко Беленски: Поличба - исторически роман, София, Изд. Сатори,2013,
Бележки
- ↑ Adontz, Nicolas. Etudes Armeno-Byzantines. Livraria Bertrand. Lisbonne, 1965, Pp. 347-407 (390)
- ↑ Генов, Николай: В “Седемте престола” е живял Петър Делян, standartnews.com, 23.08.2004
- ↑ Генов, Николай: По стъпките на Вазов край Искърския пролом, segabg.com, 15.7.2006
- ↑ А. Тъпкова-Заимова, А. Милтенова, „Сказание Исайево", „Историко-апокалиптична литература във Византия и в средновековна България”, С., 1966, стр. 155-156: „И през годината на цар Чигочин ще излезе 38 цар от заник слънце от Саровата земя, на име Гаген и по прякор Оделян (Делян). Той ще царува 5г. и ще бъде кротък и храбър, и воин, и при него ще дойдат християните с плач. А той ще възкръсне, като че ли се е родил от гроба, и ще бъде с извадено око, и ще събере западното и приморското войнство и ще вземе със себе си 37 товара със злато и багреница подобна на звездите. и като дойде ще укроти русобрадите и ще отиде в българската земя. И ще срещне първата скопска войска на Овче поле, във владенията на Чигочин. и ще я разбие и ще вземе оръжието им. и ще въоръжи своята войска цар Гаген, и пак ще тръгне срещу Чигочин. Тогава ще го срещнат измаитяните на Граово поле и ще го разбият, и ще го изгорят като полска трева, а самият той ще избяга в град Земен. И измаилтяните ще се разпръснат и ще плячкосват българската земя. Тогава цар Гаген ще изпрати на цар Чигочин: „Остави грабежите и си върви с измаилтяните, защото няма да ви оставим”. И цар Гаген ще остане молейки се на Бога , три месеца в Земен, докато събере 40 000 свои войници. И пак ще потегли срещу измаилтяните. В местността наречена „Пет могили” ще се пролее много кръв и тук и ще погубят войската на цар Гаген, а самия той ще избяга в Перник. И ще остане 40 дни в Парник, цар Гаген,молейки се Бога и плачейки …”
- ↑ Петрински Иван, Къде е погребан цар Петър Делян?, Сега, 02 Септември 2010,:"В скандинавските саги за подвизите на Харолд Хардрад, чийто отряд от 500 тежковъоръжени варяги участва в битката на страната на император Михаил IV, се твърди, че Харолд "на бял кон" разсича с дългия си меч слепия цар Петър Делян, който в последния миг прогледнал, за да бъде свидетел на поражението си."
