Загоре (село)

Тази статия е за селото. За историко-географската област със същото име вижте Загоре.

---

Загоре
Загоре 42.350662, 25.67274 Загоре
Общи данни
Население	1027 души (15 март 2024 г.) 59,8 души/km²
Землище	17,196 km²
Надм. височина	160 m
Пощ. код	6063
Тел. код	041277
МПС код	СТ
ЕКАТТЕ	30119
Администрация
Държава	България
Област	Стара Загора
Община    – кмет	Стара Загора Живко Тодоров (ГЕРБ; 7 ноември 2011)
Кметство    – кмет	Загоре Кольо Динев (БСП)

Загоре е село в Южна България. То се намира в община Стара Загора, Област Стара Загора.

География

Село Загоре се намира на 11 км южно от Стара Загора - по пътя за Димитровград, вляво. В землището на селото се намира детелината на автомагистрала "Тракия" с отбивка за Стара Загора и Димитровград. Селото е разположено ниско в равнината - надморска височина: 100-199m. Населението е от около 1302 души. Около селото няма планини и затова зимите са студени, а летата-горещи.

История

Днешното село Заго̀ре е създадено през 1950 г. чрез сливането на две села в Старозагорски окръг, Старозагорска околия, общ. Оборито, а именно: чрез присъединяване на с. Голя̀мо кадѝево, намиращо се в днешната източна част на с. Загоре, към с. Обо̀рито - в днешната западна част на с. Загоре. Обединението е станало възможно в резултат на референдум, проведен през 1948г.

За първи път двете села-предшественици на с. Загоре официално са отразени като населени места в България към 03 март 1878 г., когато западното село се е наричало Ахъ̀рито. Към 21 декември 1906 г. с. Ахърито е преименувано на с. Оборито със Закона за променение названията на села от 20 ноември 1906г. С Указ 794 на Президиума на Народното събрание от 24 септември 1949 г. е установено ново административно-териториално устройство (АТУ), съгласно което двете села са включени в Старозагорски окръг, Старозагорска околия, Община Оборито. С Указ 230 на Президиума на Народното събрание от 18 май 1950 г. с. Голямо Кадиево е присъединено към с. Оборито, а с Указ 236 на Президиума на Народното събрание от 22 май 1950 г. обединеното с. Оборито официално е преименувано на с. Загоре. С Решение на Старозагорския окръжен народен съвет от 01 декември 1958 г. е променено АТУ на селото и то бива включено в Община Могила, Старозагорска околия. С Указ 29 на Президиума на Народното събрание от 22 януари 1959 г. се премахват околиите като съставни единици на АТУ на страната, а с Указ 113 на Президиума на Народното събрание от 03 март 1959 г. селото преминава в Община Коларово, окръг Старозагорски. Обратно в Община Могила, окръг Старозагорски, селото бива върнато с Указ 5 на Президиума на Народното събрание от 05 яниари 1963 г., докато с Указ 2295 на Държавния съвет на НРБ от 22 декември 1978 г. е включено в Община Стара Загора, в която селото е включено и днес. С Указ 2704 на Държавния съвет на НРБ от 28 явгуст 1987 г. е премахнато АТ деление на страната на окръзи, при което с. Загоре, като част от Община Стара Загора е включено в новата Област Хасковска. С влизане в сила на Указ 1 на Президента на Републиката от 05 януари 1999 г. с. Загоре вече е част от Община Стара Загора, област Старозагорска. Съгласно Закон за регионалното развитие от 15 май 2008 г. актуалната АТ принадлежност на селото е: Република България, район "Югозападна и Южна централна България", Южен централен район, обл. Стара Загора, общ. Стара Загора.

В средата на XIXв. населението на територията на сегашното село е било изключително турско, земята е принадлежала на кадията (съдия, тур.) на Ески Заара (Стара Загора, тур.). Село Голямо Кадиево вероятно води началото си от поселението на ратаите, обслужвали чифлика на кадията. Името и произхода на село Оборито (Ахърито) идва от първоначално намиралите се там големи ахъри (обори, тур.), обслужвали голям местен керван-сарай (хан, странноприемница, тур.), в който отсядали много пътници между Северна и Южна България. Постепенно българите аргати в чифлика и керван-сарая се увеличили. Първоначално къщите във всяка от двете махали са били около 6-7бр. със стени от плат, измазани с глина, с покриви от слама. До началото на Освободителната войан двете махали вече достигат 30-40 къщи. При пожар керван-сараят е изгорял. Впоследствие, през 1877г. цялото село е изгорено до основи при настъплението на Сюлейман паша към Стара Загора, като оцеляват само един хамбар и една къща. Възстановено е от оцелелите жители и нови заселници, като стари къщи от края на 19в. няма запазени.

Първото училище в село Оборито е построено непосредствено след Освобожданието. И в двете села е имало начални училища за класове от 1 до 4 отделение, които са изцяло разрушени от земетресението през 1928г., след което са построени нови. През годините на социализма в обединеното село е построено голямо основно училище "Христо Ботев" до 8 клас с дългогодишен директор Таньо Петков.

Основен поминък на населението е било земеделието и скотовъдството. До около1940г. жътвата се е извършвала ръчно, а след това - със "жътварки", теглени от волове. Тогава са закупени и ръчни веялки, произведени от фабриката на "Братя Петрови" в с. Кирилово. Вършеело се е с дикани, направени от помаци, които са идвали всяка година за по няколко дни в селото. През 1928г. е сформирана Кредитна кооперация "Благодат" с дългогодишен касиер и Председател на УС - Илия Атанасов. През 1935-36г. е построена мандра, функционирала до средата на 90-те години на 20в., чиято сграда съществува и до днес, но вече се експлоатира като мандра. През 1945г. е в с. Оборито е образувано ТКЗС, към което през 1949г. се присъединява и с. Голямо Кадиево. Дотогава среднозаможните стопани са притежавали по около 70-80дка. земя, над 70% от населението е било със земя под 30дка.

Около 1936г. в селото са закупени първите радиоапарати. Селото е електрифицирано през1948г., прокарана е радиоточка, функционирала до средата на 90-те г. на 20в.; има поща от 1969г., а масово е телефонизирано от 1984г. През годините на социализма, вкл. през първите години на 90те г. на 20в., в селото се е провеждал ежегоден селски събор на девети септември - с официална културно-масова част, общ овчи курбан за здраве, народна музика и масово хоро на селския мегдан.

Религии

В селото преобладава християнството - има църква, макар и в самото село да не живее свещеник. Църквата е построена през 1943г. на мястото на старото училище в село Оборито. Осветена е официално през 1947г. Преобладава ромско население. В църквата има запазени: графичен портрет на първия енорийски свещеник в с. Оборито - Боньо Пенчев, книга за раждания, умирания и сватби, икона на св. Богородица с Иисус Христос от кр. 19в. и икона на Иисус Христос-Вседържател, както и две интересни старопечатни книги - Евангелие, руска редакция от 1877г. и Евангелие на български език от 1881г. На северната стена на църквата има мраморна плоча, на която са изписани имената на загиналите жители на двете села през войните от 1912г. - 1918г.

Културни и природни забележителности

В селото има действащо народно читалище наречено "Пробуда", развивало активна културна дейност още от началото на 30-те години на 20в. - поддържана е богата библиотека, изнасяни са самодейни театрални пиеси, рецитали, организирани са фолклорни концерти и събори, възпроизвеждани са народни обичаи и ритуали, през последните десетилетия в края на социализма два пъти седмично са провеждани кинопрожекции в салона на читалището.

Понастоящем към читалището има действащи фолклорна група "Сладури", както и коледарски състав, създаден от Пенчо Дойков през 1981г.

На 1км. източно в землището на селото, местност "Бостан търлъ", се намира праисторическа селищна могила, известна на местното население като "Иван Желевата могила", при разкопките на която през 50-те години на 20в. са открити глинени съдове, кремъчни оръдия на труда, каменни сечива и др. артефакти от ранния неолит (6хил.г.-4хил.г. пр.хр.) и средната бронзова епоха (2хил.г. пр.хр.)

Други

• Село Загоре има футболен отбор, наречен „Берое“, който провежда домакинските си срещи на стадиона в селото, който е с аматьорски размери.

Кметство, читалще.