Георг Кантор: Разлика между версии
м Замяна на Шаблон:Учен информация с Шаблон:Личност |
|||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Личност |
|||
{{Учен информация |
|||
|име |
| име = Георг Кантор |
||
| име-оригинал = |
|||
| ⚫ | |||
| категория = математик |
|||
| ⚫ | |||
| ⚫ | |||
|ширина на картинката = 200px |
|||
| ⚫ | |||
|роден-дата = {{дата на раждане|1845|3|3}} |
|||
| портрет-описание = |
|||
|роден-място |
| роден-място = [[Санкт Петербург]], [[Русия]] |
||
|починал-дата = {{дата на смърт и години|1918|1|6|1845|3|3}} |
|||
|починал-място |
| починал-място = [[Хале (Германия)|Хале]], [[Германия]] |
||
| националност = |
|||
|живял в = [[Русия]] (1845-1856), <br/ >[[Германия]] (1856-1918) |
|||
| вложки = {{Личност/Учен | категория = математик |
|||
|професия = [[Математик]] |
|||
| област = [[Математика]] |
|||
| ⚫ | |||
| |
| образование = [[Швейцарска висша техническа школа в Цюрих]], [[Хумболтов университет на Берлин]] |
||
| |
| учил-при = [[Ернст Кумер]]<br/ >[[Карл Вайерщрас]] |
||
| ⚫ | |||
| |
| студенти = |
||
| ⚫ | |||
| |
| публикации = |
||
| ⚫ | |||
|повлиял = [[Арфрид Барнек]] |
|||
| |
| повлиян = |
||
| |
| повлиял = [[Арфрид Барнек]] }} |
||
}} |
}} |
||
Версия от 14:34, 9 април 2015
| Георг Кантор George Cantor | |
| немски математик, създател на теорията на множествата | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Религия | лутеранство |
| Учил в | Хумболтов университет на Берлин Хале-Витенбергски университет |
| Научна дейност | |
| Област | Математика |
| Учил при | Ернст Кумер Карл Вайерщрас |
| Работил в | Университет Хале-Витенберг |
| Известен с | Теория на множествата |
| Повлиял | Арфрид Барнек |
| Георг Кантор в Общомедия | |
Георг Фердинад Лудвиг Филип Кантор (на немски: Georg Ferdinand Ludwig Philipp Cantor) е немски математик. Кантор е най-известен като създател на съвременната теория на множествата, която се е превърнала във фундаментална теория в математиката. Кантор установява едно-към-едно съотношенията между множества, дефинира безкрайни множества и добре подредените множества и доказва, че реалните числа са повече на брой от естествените. Теоремата на Кантор включва „безкрайност на безкрайностите“. Той определя кардиналните и ординални числа и тяхното пресмятане.
Неговата теория за трансфинитните числа е първоначално смятана за не-интуитивна и дори шокираща.
Работата на Кантор срещнала опозиция в лицето на множество негови съвременници, например Леопол Кронекер, Анри Поанкаре, Херман Вейл и Лойцен Брауер, а пък Лудвиг Витгенщайн повдигнал философски възражения. Това негативно отношение се смята за причина за честите депресии, в които изпадал Кантор.
Кантор изказва предположението, че няма множество с мощност „междинна“ между континуума и изброимото. Това става и проблем номер 1 в известния списък на Хилбертови проблеми. В 1963 г. Паул Коен успява да докаже, че нито преположението нито неговото отрицание следват от общоприетата аксиоматика (ZFC). Този факт остава като един стимулите в по-нататъшната разработка на идеите, предложени от Кантор.
В наши дни голямото мнозинство математици, които не са нито конструктивисти, нито финитисти приемат работата на Кантор върху трансфинитните множества и аритметика, като я смятат за основна смяна на парадигмата. По думите на Давид Хилберт: „Никой няма да ни изгони от Рая, който Кантор създаде“.[1].
Виж още
Източници
- ↑ Хилберт Д., Върху Безкрайното в Основи на Геометрията, София: Наука и Изкуство, 1978, c.262.
Външни препратки
- Биография на Кантор (на английски)
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Georg Cantor в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |