Лука Пачоли: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м форматиране: 3x дв. интервал, 2x интервали, А|АБ (ползвайки Advisor.js)
Sherpa (беседа | приноси)
м Добавяне на Шаблон:Личност
Ред 1: Ред 1:
{{Личност
| име-оригинал =
| категория = математик
| описание = математик
| портрет =
| портрет-описание =
| роден-място =
| починал-място =
| вложки = {{Личност/Учен
| категория = математик
| област = [[Математика]]
| образование =
| учил-при =
| работил-в =
| студенти =
| публикации =
| известен-с =
| повлиян =
| повлиял =
}}
}}
{{Личност
{{Личност
| име-оригинал =
| име-оригинал =

Версия от 06:25, 15 април 2015

Лука Пачоли
Luca Pacioli Napolitano
математик
Роден
Починал
1517 г.

РелигияКатолическа църква[1][2]
Научна дейност
ОбластМатематика
Работил вРимски университет „Сапиенца“
Милански университет
Лука Пачоли в Общомедия
Лука Пачоли
Luca Pacioli Napolitano
италиански математик
Портрет на Лука Пачиоли, приписван на Якопо де Барбери
Портрет на Лука Пачиоли, приписван на Якопо де Барбери

Роден
Починал
1517 г.

РелигияКатолическа църква[1][2]
Научна дейност
ОбластМатематика
Работил вРимски университет „Сапиенца“
Милански университет
Лука Пачоли в Общомедия

Лука Пачиоли (Фра Лука ди Барго) (Шаблон:Lang-it) (1445 - 1514 или 1517) е италиански математик и францискански монах, работил с Леонардо да Винчи. Считан е за "бащата на счетоводството", заради въведения от него метод на двустранното счетоводство.

Биографични данни

Лука Пачиоли е роден през 1445 г. в Борго а Санто Сиполкро, днес Сансепелкро в Тоскана, учи във Венеция и Рим и става францискански монах между 1470 и 1480 г. Прехранва се като пътуващ учител по математика, докато пише научните си съчинения. През 1497 г. се установява в Милано, където живее и работи с Леонардо да Винчи, като същевременно му дава уроци по математика. Двамата са принудени да напуснат Милано при завладяването му от френския крал Луи XII. Пачоли и да Винчи продължават да пътуват заедно. Пачоли се завръща в родния си град и умира от старост през 1514 или 1517.

Публикации

Първата печатна илюстрация на ромбикубоктаедър, публикувана в „Божествена пропорция“
Илюстрация на Леонардо да Винчи от „Божествена пропорция“, показваща приложението на златното сечение към пропорциите на човешкото лице

Пачиоли публикува няколко свои научни трудове в областта на математиката.

Излага математическите познания от това време, наблягайки на алгебрата. Именно в този негов труд Лука Пачоли обощава познанията на търговците и става известен като „бащата на счетоводството”. В книгата се съдържа отделна глава "Трактат за сметките и записванията" (Particularis de Computis et Scripturis), в който за пръв път се описва Венецианската счетоводна система, позната днес като двустранно счетоводство. Споменават се множество понятия, употребявани и до днес, като дебит, кредит, баланс, активи, капитал, задължения, оборотна ведомост и др, и се демонстрират счетоводни процеси като годишно приключване. Засягат се теми като етичните норми в счетоводната професия и изчисляване на себестойност.

  • „За силата на числата“ (De viribus quantitatis) (Ms. Università degli Studi di Bologna, 14961508)
  • „Божествената пропорция“ (De divina proportione) (Венеция, 1509).

Илюстрирана от Леонардо да Винчи, „Божествената пропорция“ обсъжда златното сечение, употребата на перспективата от някои италиански художници, стереометричните тела и др. Любопитна подробност е, че логото под формата на буквата „М” на художествения музей „Метрополитан” в Ню Йорк е заимствано от „Божествена пропорция“.

Цитат от „Божествена пропорция“

Древните са взели под внимание прецизната конструкция на човешкото тяло и са изработили всичките си творения, и най-вече свещените си храмове, спазвайки тези пропорции; така те открили двете най-важни фигури, без които никой строеж не е възможен – идеалния кръг, изначален за всички правилни стереометрични тела, и квадрата, с неговите четири равни страни. “ („Божествената пропорция“)

Източници

Външни препратки

  1. а б PACIOLI, Luca // 2014 г. Посетен на 5 април 2022 г.
  2. а б Paciòli, Luca // Посетен на 5 април 2022 г.