Сава Дълбоков: Разлика между версии
м препратка |
|||
Ред 77: | Ред 77: | ||
{{DEFAULTSORT:Дълбоков, Сава}} |
{{DEFAULTSORT:Дълбоков, Сава}} |
||
[[Категория:Секретари на ЦК на БКП]] |
[[Категория:Секретари на ЦК на БКП]] |
||
[[Категория: |
[[Категория:Вицепремиери на България]] |
||
[[Категория:Български министри]] |
[[Категория:Български министри]] |
||
[[Категория:Герои на социалистическия труд]] |
[[Категория:Герои на социалистическия труд]] |
Версия от 20:18, 15 април 2015
Сава Дълбоков | |
Секретар на ЦК на БКП | |
Мандат | 1973 – 1976 |
---|---|
Предшественик | Константин Теллалов |
Наследник | Димитър Станишев |
Лична информация | |
Роден | 17 декември 1919 г. |
Починал | |
Полит. партия | БКП (1944-1990) |
Професия | адвокат • политик |
Портал Политика |
Сава Атанасов Дълбоков е български комунистически деец от БКП.
Участник в Съпротивителното движение по време на Втората световна война. Български партизанин от Свищовската чета на Горнооряховски партизански отряд. Заместник-министър и министър в няколко правителства на България.
Биография
Сава Дълбоков е роден на 17 декември 1919 г. в с. Овча могила. Завършва право в Софийския университет.
Участва в Съпротивителното движение по време на Втората световна война. През 1942 г. излиза в нелегалност и постъпва в партизанска чета, действаща в Свищовския край. 1 год. по-късно става политкомисар на Горнооряховския партизански отряд. Има издадени 3 смъртни присъди по ЗЗД.
След 9 септември 1944 г. е първи секретар на Околийския комитет на БКП в Свищов. След това е първи заместник-министър на финансите (1960-1962). В периода 1971-1973 г. е заместник-председател на Министерския съвет и председател на Държавния комитет за планиране.
Секретар на ЦК на БКП (1973-1976). От 1976 до 1978 г. е заместник-председател на Министерския съвет и министър на снабдяването и държавните резерви. Първи заместник-председател на Националния съвет на Отечествения фронт. Народен представител (1945-1990).
На 25 май 1982 г. с решение № 50 на ИК на ОбНС Сава Дълбоков става почетен гражданин на град Свищов. Удостоен е със званието "Герой на социалистическия труд" и Орден „Георги Димитров“[1].
Източници
- ↑ Вестник "Труд", брой. 343, 2009 г., стр. 32
|