Римски терми (Варна): Разлика между версии
мРедакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 52: | Ред 52: | ||
[[Категория:История на Варна]] |
[[Категория:История на Варна]] |
||
[[Категория:Българските земи през Древността]] |
[[Категория:Българските земи през Древността]] |
||
[[Категория:Древноримски сгради и съоръжения в България]] |
Версия от 12:58, 16 април 2015
Римски терми, Варна | |
Тепидариумът на баните | |
Местоположение | Варна, България |
---|---|
Тематика | история |
Работно време | |
Лятно работно време | април – октомври 10.00 - 17.00, (почивни дни: понеделник, 24 май, 24 и 25 декември) |
Зимно работно време | ноември – март с предварителна заявка (почивни дни: 1 януари, 3 март) |
Допълнителна информация | |
Адрес | Ул. "Сан Стефано" Варна 9000 |
Телефон | (052) 68-10-30 Тел. централа (052) 68-10-11 |
Сайт | http://www.amvarna.com |
Местоположение във Варна | |
Римски терми, Варна в Общомедия |
Римските терми се намират в югоизточната част на съвременния град Варна, в близост до пристанището и са сред най-запазените архитектурни паметници от античния период в България. Изградени са през Римската епоха, към края на II век и представляват най-голямата римска баня на Балканите. Според проучванията височината на сводестите конструкции е била над 20 м, а общата площ на съоръжението около 7000 кв. м. Баните са функционирали до края на III век. Те са имали важна социална функция в древния Одесос, който от 15 г. пр. Хр. е част от Римската империя в провинция Мизия, но запазва известна самостоятелност (като правото да сече свои монети и да няма римски гарнизон). Като главно пристанище на Мизия, градът е бил силно повлиян от римската култура, за което свидетелстват и термите.
Уникална е отоплителната система на баните. Тя е свързана с двойния под и специалните кухини, отвеждащи топлия въздух до върха на зданието, постоено в близост до топли минерални извори, които се използват и до днес във Варна. Посетителите на баните са влизали в просторни зали, създаващи естествена бариера пред студения въздух, след това в огромна зала (балестра), която е била своеобразен център, в който мъжете на Одесос са се събирали, за да обсъждат важни обществени въпроси.
Руините са сравнително добре проучени, въпреки че между двете оградени територии има построени къщи и църкви, под които е сигурно, че се крият много антични сгради и артефакти. Термите са привличали интереса на историци и археолози доста преди да стартират археологическите разкопки. Още през 1906 г. австрийският учен Е. Калинка определя останките като антична постройка, но най-съществена заслуга за предизвикването на научния интерес към тази старина и за запазването ѝ имат братята Шкорпил.
При разкопките е намерен постамент на статуята на Клавдий Аквила, както и статуи на римските богове Херакъл, Виктория и Меркурий, които вероятно са украсявали залите и са им придавали тържествен вид. Както личи от намерените надписи, божествата покровители на здравето Асклепий и Хигия са имали светилище в северозападната част на термите. Археолозите са се натъкнали още на фрагменти от мраморни прозоречни рамки, оформени като кривака на Херакъл, който е бил почитан и като бог-покровител на изворите.
В ХІХ в. подземията на термите са ползвани като затвор наречен от турците Ичкале. Стамболовистите затварят и изтезават тук в 1892 г. Петко войвода.
Днес през лятото в термите функционира летен театър и се изнасят концерти.
Външни препратки
Източници
Регионална библиотека Пенчо Славейков, Варна
- Мирчев, М. и др. Варна през вековете, 1960
- Стоянов, Петър. Варна през древността, 1998
- Георгиев, П. Римски терми, 1984
- Георгиев, П.Римските терми на Одесос, 2006
Галерия
-
Край термите е сниман известният филм "Капитан Петко Войвода"
-
Църквата "Св. Атанасий", построена край руините, е била център на митрополия в древността
-
Басейнът в съседство черпи вода от същия извор, който е обслужвал термите преди 2000 г.