Малък Преслав: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Mpb eu (беседа | приноси)
Mpb eu (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Ред 3: Ред 3:
'''Малък Преслав''' ('''Преславец''', '''Преславица''') е [[Средновековие|средновековен]] [[Първа българска държава|български]] град, важно търговско средище на долното течение на [[Дунав]] през 60-те години на X век.<ref name="zlat554"/>
'''Малък Преслав''' ('''Преславец''', '''Преславица''') е [[Средновековие|средновековен]] [[Първа българска държава|български]] град, важно търговско средище на долното течение на [[Дунав]] през 60-те години на X век.<ref name="zlat554"/>


Точното му местонахождение е спорно, поради липсата на сигурни източници. Издирвано е в района на [[Силистра]] (при село [[Малък Преславец]])<ref>''Енциклопедия „България“'', Том V, Издателство на [[БАН]], София 1986, стр. 450</ref> и на остров Балта между [[Хърсово (град)|Хърсово]] и [[Черна вода (град)|Черна вода]]<ref name="zlat554">Златарски, В. ''История на българска държава през средните векове''. Издателство „Наука и изкуство“, София 1971. Том I, част 2, [http://www.promacedonia.org/vz1b/vz1b_5_3.html стр. 554]</ref>, а по-нова хипотеза сочи като негови останки археологическите находки край [[Нуфъру]], на най-южния ръкав на дунавската делта<ref>Stephenson, P. ''Byzantium's Balkan Frontier. A Political Study of the Northern Balkans, 900-1204''. Cambridge University Press, 2004, ISBN 0-521-77017-3, стр. 56-57</ref>.
Точното му местонахождение не е окончателно уточненно, поради липсата на еднозначни източници. Преди е локализирано в района на [[Силистра]] при село [[Малък Преславец]] <ref>''Енциклопедия „България“'', Том V, Издателство на [[БАН]], София 1986, стр. 450</ref> и също на остров Балта между [[Хърсово (град)|Хърсово]] и [[Черна вода (град)|Черна вода]]<ref name="zlat554">Златарски, В. ''История на българска държава през средните векове''. Издателство „Наука и изкуство“, София 1971. Том I, част 2, [http://www.promacedonia.org/vz1b/vz1b_5_3.html стр. 554]</ref>. Днес се локализира с археологическите находки при с. [[Преслав (Окръг Тулча)|Преслав]] до [[Тулча (окръг)|Тулча]] (прекръсено в 1968г. на ''Нуфъру''), разположено на най-южния ръкав на дунавската делта<ref>Stephenson, P. ''Byzantium's Balkan Frontier. A Political Study of the Northern Balkans, 900-1204''. Cambridge University Press, 2004, ISBN 0-521-77017-3, стр. 56-57</ref>.


През 968 г., при първия от [[Балкански походи на княз Светослав|походите]] на княз [[Светослав Игоревич]] в [[Дунавска България]], Малък Преслав е завладян от [[Руснаци|русите]]. Поради търговските си връзки с [[унгарци]], [[чехи]] и [[Византия|византийци]], както и със самата [[Киевска Рус]], градът е предпочетен от руския княз за столица на новите му владения.<ref>Соловьëв, С. ''Сочинения.'' Кн. 1. „Голос“, Москва 1993. — ''История России с древнейших времëн''. [http://militera.lib.ru/common/solovyev1/01_06.html Том I, глава 6]</ref> Година по-късно (969) българите успяват да го отвоюват закратко, но са разбити от Светослав.<ref>Fine, J. V. A. ''The Early Medieval Balkans: A Critical Srvey from the Sixth to the Late Twelfth Century''. University of Michigan Press, 1991. ISBN 0472081497, стр. 184</ref>
През 968 г., при първия от [[Балкански походи на княз Светослав|походите]] на княз [[Светослав Игоревич]] в [[Дунавска България]], Малък Преслав е завладян от [[Руснаци|русите]]. Поради търговските си връзки с [[унгарци]], [[чехи]] и [[Византия|византийци]], както и със самата [[Киевска Рус]], градът е предпочетен от руския княз за столица на новите му владения.<ref>Соловьëв, С. ''Сочинения.'' Кн. 1. „Голос“, Москва 1993. — ''История России с древнейших времëн''. [http://militera.lib.ru/common/solovyev1/01_06.html Том I, глава 6]</ref> Година по-късно (969) българите успяват да го отвоюват закратко, но са разбити от Светослав.<ref>Fine, J. V. A. ''The Early Medieval Balkans: A Critical Srvey from the Sixth to the Late Twelfth Century''. University of Michigan Press, 1991. ISBN 0472081497, стр. 184</ref>

Версия от 17:35, 16 април 2015

Преславец пренасочва насам. За селото в Южна България вижте Преславец (Област Хасково).

Малък Преслав (Преславец, Преславица) е средновековен български град, важно търговско средище на долното течение на Дунав през 60-те години на X век.[1]

Точното му местонахождение не е окончателно уточненно, поради липсата на еднозначни източници. Преди е локализирано в района на Силистра при село Малък Преславец [2] и също на остров Балта между Хърсово и Черна вода[1]. Днес се локализира с археологическите находки при с. Преслав до Тулча (прекръсено в 1968г. на Нуфъру), разположено на най-южния ръкав на дунавската делта[3].

През 968 г., при първия от походите на княз Светослав Игоревич в Дунавска България, Малък Преслав е завладян от русите. Поради търговските си връзки с унгарци, чехи и византийци, както и със самата Киевска Рус, градът е предпочетен от руския княз за столица на новите му владения.[4] Година по-късно (969) българите успяват да го отвоюват закратко, но са разбити от Светослав.[5]

През 971 г. Малък Преслав попада под византийска власт. Император Йоан Цимисхи го преименува на Теодоропол (в чест на Теодор Стратилатсветеца, комуто византийците отдават заслугата за победата си над русите при Дръстър) и поставя в него гарнизон.[6] Теодоропол (Малък Преслав) става център на катепаната (военно-административна област) Западна Месопотамия, начело с катепан (или стратег)[7], който пази новата североизточна граница на Византия срещу руси и печенеги.

Най-късно през 991 г. градът е върнат под български контрол от Самуил[8], но през 1001 г. е завладян отново от византийските пълководци Никифор Ксифий и Теодорокан[9]. Остава преден пост на византийската власт на долен Дунав до куманските нашествия през 90-те години на XI век.[10]

Източници

  1. а б Златарски, В. История на българска държава през средните векове. Издателство „Наука и изкуство“, София 1971. Том I, част 2, стр. 554
  2. Енциклопедия „България“, Том V, Издателство на БАН, София 1986, стр. 450
  3. Stephenson, P. Byzantium's Balkan Frontier. A Political Study of the Northern Balkans, 900-1204. Cambridge University Press, 2004, ISBN 0-521-77017-3, стр. 56-57
  4. Соловьëв, С. Сочинения. Кн. 1. „Голос“, Москва 1993. — История России с древнейших времëн. Том I, глава 6
  5. Fine, J. V. A. The Early Medieval Balkans: A Critical Srvey from the Sixth to the Late Twelfth Century. University of Michigan Press, 1991. ISBN 0472081497, стр. 184
  6. Stephenson, Byzantium's Balkan Frontier, стр. 50, 53
  7. Стоименов, Д. Временна византийска военна администрация в българските земи (971-987/989). — Годишник на Софийския университет. Научен център за славяно-византийски проучвания „Иван Дуйчев“, 82 (2), 1988, стр. 49-51
  8. Стоименов, Временна византийска военна администрация в българските земи (971-987/989), стр. 55-56
  9. Stephenson, Byzantium's Balkan Frontier, стр. 63
  10. Stephenson, Byzantium's Balkan Frontier, стр. 105