Малък Преслав: Разлика между версии
Редакция без резюме |
|||
Ред 3: | Ред 3: | ||
'''Малък Преслав''' ('''Преславец''', '''Преславица''') е [[Средновековие|средновековен]] [[Първа българска държава|български]] град, важно търговско средище на долното течение на [[Дунав]] през 60-те години на X век.<ref name="zlat554"/> |
'''Малък Преслав''' ('''Преславец''', '''Преславица''') е [[Средновековие|средновековен]] [[Първа българска държава|български]] град, важно търговско средище на долното течение на [[Дунав]] през 60-те години на X век.<ref name="zlat554"/> |
||
Точното му местонахождение е |
Точното му местонахождение не е окончателно уточненно, поради липсата на еднозначни източници. Преди е локализирано в района на [[Силистра]] при село [[Малък Преславец]] <ref>''Енциклопедия „България“'', Том V, Издателство на [[БАН]], София 1986, стр. 450</ref> и също на остров Балта между [[Хърсово (град)|Хърсово]] и [[Черна вода (град)|Черна вода]]<ref name="zlat554">Златарски, В. ''История на българска държава през средните векове''. Издателство „Наука и изкуство“, София 1971. Том I, част 2, [http://www.promacedonia.org/vz1b/vz1b_5_3.html стр. 554]</ref>. Днес се локализира с археологическите находки при с. [[Преслав (Окръг Тулча)|Преслав]] до [[Тулча (окръг)|Тулча]] (прекръсено в 1968г. на ''Нуфъру''), разположено на най-южния ръкав на дунавската делта<ref>Stephenson, P. ''Byzantium's Balkan Frontier. A Political Study of the Northern Balkans, 900-1204''. Cambridge University Press, 2004, ISBN 0-521-77017-3, стр. 56-57</ref>. |
||
През 968 г., при първия от [[Балкански походи на княз Светослав|походите]] на княз [[Светослав Игоревич]] в [[Дунавска България]], Малък Преслав е завладян от [[Руснаци|русите]]. Поради търговските си връзки с [[унгарци]], [[чехи]] и [[Византия|византийци]], както и със самата [[Киевска Рус]], градът е предпочетен от руския княз за столица на новите му владения.<ref>Соловьëв, С. ''Сочинения.'' Кн. 1. „Голос“, Москва 1993. — ''История России с древнейших времëн''. [http://militera.lib.ru/common/solovyev1/01_06.html Том I, глава 6]</ref> Година по-късно (969) българите успяват да го отвоюват закратко, но са разбити от Светослав.<ref>Fine, J. V. A. ''The Early Medieval Balkans: A Critical Srvey from the Sixth to the Late Twelfth Century''. University of Michigan Press, 1991. ISBN 0472081497, стр. 184</ref> |
През 968 г., при първия от [[Балкански походи на княз Светослав|походите]] на княз [[Светослав Игоревич]] в [[Дунавска България]], Малък Преслав е завладян от [[Руснаци|русите]]. Поради търговските си връзки с [[унгарци]], [[чехи]] и [[Византия|византийци]], както и със самата [[Киевска Рус]], градът е предпочетен от руския княз за столица на новите му владения.<ref>Соловьëв, С. ''Сочинения.'' Кн. 1. „Голос“, Москва 1993. — ''История России с древнейших времëн''. [http://militera.lib.ru/common/solovyev1/01_06.html Том I, глава 6]</ref> Година по-късно (969) българите успяват да го отвоюват закратко, но са разбити от Светослав.<ref>Fine, J. V. A. ''The Early Medieval Balkans: A Critical Srvey from the Sixth to the Late Twelfth Century''. University of Michigan Press, 1991. ISBN 0472081497, стр. 184</ref> |
Версия от 17:35, 16 април 2015
- Преславец пренасочва насам. За селото в Южна България вижте Преславец (Област Хасково).
Малък Преслав (Преславец, Преславица) е средновековен български град, важно търговско средище на долното течение на Дунав през 60-те години на X век.[1]
Точното му местонахождение не е окончателно уточненно, поради липсата на еднозначни източници. Преди е локализирано в района на Силистра при село Малък Преславец [2] и също на остров Балта между Хърсово и Черна вода[1]. Днес се локализира с археологическите находки при с. Преслав до Тулча (прекръсено в 1968г. на Нуфъру), разположено на най-южния ръкав на дунавската делта[3].
През 968 г., при първия от походите на княз Светослав Игоревич в Дунавска България, Малък Преслав е завладян от русите. Поради търговските си връзки с унгарци, чехи и византийци, както и със самата Киевска Рус, градът е предпочетен от руския княз за столица на новите му владения.[4] Година по-късно (969) българите успяват да го отвоюват закратко, но са разбити от Светослав.[5]
През 971 г. Малък Преслав попада под византийска власт. Император Йоан Цимисхи го преименува на Теодоропол (в чест на Теодор Стратилат – светеца, комуто византийците отдават заслугата за победата си над русите при Дръстър) и поставя в него гарнизон.[6] Теодоропол (Малък Преслав) става център на катепаната (военно-административна област) Западна Месопотамия, начело с катепан (или стратег)[7], който пази новата североизточна граница на Византия срещу руси и печенеги.
Най-късно през 991 г. градът е върнат под български контрол от Самуил[8], но през 1001 г. е завладян отново от византийските пълководци Никифор Ксифий и Теодорокан[9]. Остава преден пост на византийската власт на долен Дунав до куманските нашествия през 90-те години на XI век.[10]
Източници
- ↑ а б Златарски, В. История на българска държава през средните векове. Издателство „Наука и изкуство“, София 1971. Том I, част 2, стр. 554
- ↑ Енциклопедия „България“, Том V, Издателство на БАН, София 1986, стр. 450
- ↑ Stephenson, P. Byzantium's Balkan Frontier. A Political Study of the Northern Balkans, 900-1204. Cambridge University Press, 2004, ISBN 0-521-77017-3, стр. 56-57
- ↑ Соловьëв, С. Сочинения. Кн. 1. „Голос“, Москва 1993. — История России с древнейших времëн. Том I, глава 6
- ↑ Fine, J. V. A. The Early Medieval Balkans: A Critical Srvey from the Sixth to the Late Twelfth Century. University of Michigan Press, 1991. ISBN 0472081497, стр. 184
- ↑ Stephenson, Byzantium's Balkan Frontier, стр. 50, 53
- ↑ Стоименов, Д. Временна византийска военна администрация в българските земи (971-987/989). — Годишник на Софийския университет. Научен център за славяно-византийски проучвания „Иван Дуйчев“, 82 (2), 1988, стр. 49-51
- ↑ Стоименов, Временна византийска военна администрация в българските земи (971-987/989), стр. 55-56
- ↑ Stephenson, Byzantium's Balkan Frontier, стр. 63
- ↑ Stephenson, Byzantium's Balkan Frontier, стр. 105