Италия: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
DivineAlpha (беседа | приноси)
м Reverted 1 edit by 46.233.42.248 (talk) identified as vandalism to last revision by DivineAlpha. (TW)
Ред 1: Ред 1:
{{към пояснение}}
{{към пояснение}}KGB MODAFOKA PRUCHKI SUBIRAM SUCHKII NAMIRAAAAAAAAAAAAM[[Файл:Conero.JPG|мини|180п|Заливът [[Конеро]], [[Марке]]]]
{{Държава
| пълно-име = Италианска република<br>Repubblica Italiana
| кратко-име = Италия
| герб = Italy-Emblem
| герб-картинка-разширение = svg
| девиз = няма
| карта = EU-Italy.svg
| име-английски = Italy
| официални-езици = [[Италиански език|италиански]]<sup>1</sup>
| столица = [[Рим]]
| столица-координати = {{coord|41|53|N|12|29|E}}
| най-голям-град = Рим
| управление = [[парламентарна република]]
| държавен-глава = [[Президент на Италия|Президент]]
| настоящ-държавен-глава = [[Серджо Матарела]]
| ръководител-правителство = [[Министър-председател]]
| настоящ-ръководител-правителство = [[Матео Ренци]]
| площ-място =
| площ = 301 338
| население-година = 2011
| население-място = 23-то
| население = 60 742 397
| население-гъстота = 201,57
| БВП = $1,828 трлн.
| БВП-година = 2011
| БВП-място = 10-о
| БВП-на-човек = $30,165
| ИЧР = {{повишение}} 0,874
| ИЧР-година = 2011
| ИЧР-ранг = на 24-то място
| ИЧР-категория = <font color="#009900">висок</font>
| валута = [[евро]]
| валута-код = EUR
| лятно часово време = <br>- [[Лятно часово време]]
| часова-зона = CET ([[UTC+1]])
| лятно часово време-отместване = <br>- CEST ([[UTC+2]])
| независимост-събития = -Обединение на Италия
| независимост-дати = [[1861]]<br/>
| национален-химн = [[Химн на Италия|Il Canto degli Italiani]]
| TLD = [[.it]]
| телефонен-код = 39
| забележки = 1) Като местни [[официален език|официални езици]] се ползват още [[немски език|немски]], [[словенски език|словенски]], [[фриулски език|фриулски]], [[сардински език|сардински]] и [[френски език]]
}}

'''Италия''' (официално название: на [[Италиански език|италиански]] ''Repubblica Italiana'' – '''Италианска република''') е държава в [[Европа]], разположена на юг от [[Алпи]]те, на [[Апенински полуостров|Апенинския полуостров]]. Включва двата най-големи [[остров]]а в [[Средиземно море]] – [[Сицилия]] и [[Сардиния]], и много по-малки в [[Тиренско море|Тиренско]] и [[Адриатическо море]]. Площта ѝ е 301 338 km² <ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.bbc.co.uk/news/world-europe-17433143 | заглавие = Italy profile | достъп_дата = 24 август 2013 | труд = BBC News | издател = „[[Би Би Си]]“ | език = en}}</ref>, от които 7200 km² водна площ <ref name="ЦРУ">{{Цитат уеб | уеб_адрес = https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/it.html | заглавие = Профил на Италия в CIA World Factbook | достъп_дата = 24 август 2013 | труд = www.cia.gov | издател = [[Централно разузнавателно управление]] | език = en}}</ref>.

Италия е членка на [[Европейски съюз|Европейския съюз]] и на [[Еврозона]]та и е част от [[шенгенско пространство|Шенгенското пространство]].

[[Рим]] е столица на Италия от [[1870]] година. Преди него столици на [[Кралство Италия]] са били [[Торино]] и [[Флоренция]].

== География ==
{{основна|География на Италия}}

=== Разположение и релеф ===
[[Файл:Map of Italy-bg.svg|мини|ляво|250п|Карта на Италия]]
[[Файл:Conero.JPG|мини|180п|Заливът [[Конеро]], [[Марке]]]]
[[Файл:Pale di san martino tramonto.jpg|мини|180п|Връх Сан Мартино край [[Трентино]]]]
[[Файл:Pale di san martino tramonto.jpg|мини|180п|Връх Сан Мартино край [[Трентино]]]]
[[Файл:Gruppo del Sella.jpg|мини|180п|Масивът [[Села]] в [[Доломити]]те]]
[[Файл:Gruppo del Sella.jpg|мини|180п|Масивът [[Села]] в [[Доломити]]те]]
Ред 5: Ред 61:
Италия е разположена на [[Апенински полуостров|Апенинския полуостров]] и континенталните области непосредствено на север от него, приблизително до главния вододел на [[Алпи]]те, както и на [[Сицилия]], [[Сардиния]] и редица по-малки острови.
Италия е разположена на [[Апенински полуостров|Апенинския полуостров]] и континенталните области непосредствено на север от него, приблизително до главния вододел на [[Алпи]]те, както и на [[Сицилия]], [[Сардиния]] и редица по-малки острови.


Италия граничи с [[Франция]] на северозапад (488 km), с [[Швейцария]] (740 km) и [[Австрия]] (430 km) на север, със [[Словения]] (199 km) на изток, с [[анклав]]а [[Сан Марино]] (39 km) и с [[Ватикан]]а (3,2 km), който се намира в Рим. <ref name="ЦРУ">{{Цитат уеб |уеб_адрес = https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/it.html|заглавие = Профил на Италия в CIA World Factbook|достъп_дата = 24 август 2013|труд = www.cia.gov|издател = [[Централно разузнавателно управление]]|език = en}}</ref> Бреговата линия на континенталната част на Италия е с дължина 963 km на [[Тиренско море]], 1128 km на [[Адриатическо море]], 795 km на [[Йонийско море]] и 415 km на [[Лигурско море]] или общо 3301 km. Други 2298 km е общата брегова линия на италианските острови.
Италия граничи с [[Франция]] на северозапад (488 km), с [[Швейцария]] (740 km) и [[Австрия]] (430 km) на север, със [[Словения]] (199 km) на изток, с [[анклав]]а [[Сан Марино]] (39 km) и с [[Ватикан]]а (3,2 km), който се намира в Рим. <ref name="ЦРУ" /> Бреговата линия на континенталната част на Италия е с дължина 963 km на [[Тиренско море]], 1128 km на [[Адриатическо море]], 795 km на [[Йонийско море]] и 415 km на [[Лигурско море]] или общо 3301 km. Други 2298 km е общата брегова линия на италианските острови.


Релефът на Италия е предимно планински, като 80% от територията е заета от планини. По северната граница са разположени части от Алпите с най-висок връх [[Монблан]] (4&nbsp;807 m; на границата с Франция). На юг от тях се намира най-голямата равнинна област в страната, [[Паданска равнина|Паданската равнина]], през която протича река [[По]]. По дължината на полуострова е разположена веригата на [[Апенински планини|Апенинските планини]] с най-висок връх [[Корно]] (2&nbsp;914 m). В южните части на страната има няколко действащи вулкана: [[Везувий]] (1&nbsp;277 m), [[Етна]] (3&nbsp;323 m; на остров Сицилия), [[Вулкано]] (500 m; на едноименен остров) и [[Стромболи]] (924 m; на едноименен остров).
Релефът на Италия е предимно планински, като 80% от територията е заета от планини. По северната граница са разположени части от Алпите с най-висок връх [[Монблан]] (4&nbsp;807 m; на границата с Франция). На юг от тях се намира най-голямата равнинна област в страната, [[Паданска равнина|Паданската равнина]], през която протича река [[По]]. По дължината на полуострова е разположена веригата на [[Апенински планини|Апенинските планини]] с най-висок връх [[Корно]] (2&nbsp;914 m). В южните части на страната има няколко действащи вулкана: [[Везувий]] (1&nbsp;277 m), [[Етна]] (3&nbsp;323 m; на остров Сицилия), [[Вулкано]] (500 m; на едноименен остров) и [[Стромболи]] (924 m; на едноименен остров).

Версия от 07:28, 17 април 2015

Вижте пояснителната страница за други значения на Италия.

Италия
      
Девиз: няма
География и население
Площ301 338 km²
СтолицаРим
Най-голям градРим
Официален език
Население (2011)60 742 397
(на 23-то място)
Гъстота на нас.195 души/km²
Управление
Формапарламентарна република
Президент на ИталияСерджо Матарела
История
Независимост
-Обединение на Италия
1861
Икономика
БВП (ППС, 2011)$1,828 трлн.
(на 10-о място)
БВП на човек (ППС)$30,165
ИЧР (2011)Повишение 0,874 (висок)
Валутаевро (EUR)
Други данни
Часова зонаCET (UTC+1)
Автомобилно движениедясно
Интернет домейн.it
Телефонен код39
ITU префиксI
Официален сайтwww.italia.it
1) Като местни официални езици се ползват още немски, словенски, фриулски, сардински и френски език
Италия в Общомедия

Италия (официално название: на италиански Repubblica ItalianaИталианска република) е държава в Европа, разположена на юг от Алпите, на Апенинския полуостров. Включва двата най-големи острова в Средиземно мореСицилия и Сардиния, и много по-малки в Тиренско и Адриатическо море. Площта ѝ е 301 338 km² [1], от които 7200 km² водна площ [2].

Италия е членка на Европейския съюз и на Еврозоната и е част от Шенгенското пространство.

Рим е столица на Италия от 1870 година. Преди него столици на Кралство Италия са били Торино и Флоренция.

География

Разположение и релеф

Карта на Италия
Заливът Конеро, Марке
Връх Сан Мартино край Трентино
Масивът Села в Доломитите

Италия е разположена на Апенинския полуостров и континенталните области непосредствено на север от него, приблизително до главния вододел на Алпите, както и на Сицилия, Сардиния и редица по-малки острови.

Италия граничи с Франция на северозапад (488 km), с Швейцария (740 km) и Австрия (430 km) на север, със Словения (199 km) на изток, с анклава Сан Марино (39 km) и с Ватикана (3,2 km), който се намира в Рим. [2] Бреговата линия на континенталната част на Италия е с дължина 963 km на Тиренско море, 1128 km на Адриатическо море, 795 km на Йонийско море и 415 km на Лигурско море или общо 3301 km. Други 2298 km е общата брегова линия на италианските острови.

Релефът на Италия е предимно планински, като 80% от територията е заета от планини. По северната граница са разположени части от Алпите с най-висок връх Монблан (4 807 m; на границата с Франция). На юг от тях се намира най-голямата равнинна област в страната, Паданската равнина, през която протича река По. По дължината на полуострова е разположена веригата на Апенинските планини с най-висок връх Корно (2 914 m). В южните части на страната има няколко действащи вулкана: Везувий (1 277 m), Етна (3 323 m; на остров Сицилия), Вулкано (500 m; на едноименен остров) и Стромболи (924 m; на едноименен остров).

Освен По, други по-големи реки са Адидже, Тибър и Арно. В централната и южната част на страната реките са маловодни, поради по-сухия климат. В Алпите има няколко големи езера с ледников произход, като Лаго ди Комо, Лаго Маджоре, Лаго ди Гарда, както и запазени в по-високите части ледници.

Климат

Климатът в Италия е субтропичен, със значителни местни особености по крайбрежието и във високите части на Алпите.

В централните и южните части на страната климатът е субтропичен средиземноморски (Csa по Кьопен), с мека и влажна зима и сухо горещо лято. В Неапол средните максимални температури през най-горещия месец август са около 29,5 °C, средните минимални температури през най-студения месец януари са около 3,8 °C, а годишното количество на валежите е около 1006 mm.[3]

Паданската равнина и склоновете на Алпите в северната част на страната имат влажен субтропичен климат (Cfa по Кьопен), по-хладна зима и валежи, по-равномерно през годината. В Милано средните максимални температури през най-горещия месец юли са около 28,9 °C, средните минимални температури през най-студения месец януари са около -1,9 °C, а годишното количество на валежите е около 943 mm.[4]

Средни температури за Рим
температура януари февуари март април май юни юли август септември октомври ноември декември
минимална 4 °C 4 °C 6 °C 8 °C 12 °C 16 °C 18 °C 19 °C 16 °C 13 °C 9 °C 6 °C
максимална 13 °C 14 °C 16 °C 18 °C 23 °C 26 °C 29 °C 30 °C 26 °C 22 °C 17 °C 14 °C

Флора и фауна

Флората и фауната варират според географското положение и надморската височина. Планинска флора вирее в областите от Алпите с над 1980 метра надморска височина и в областите от Апенините с над 2290 метра надморска височина. Най-високият горски пояс се състои от иглолистни дървета, а по-ниските — от бук, дъб, кестен. В Паданската равнина виреят топола и върба. На полуострова и на по-големите острови преобладава средиземноморска растителност: корков дъб, зелен дъб, хвойна, къпина, лавър, мирта, палма джудже.

Едрите бозайници са малко. В Алпите се срещат алпийска антилопа, дива коза и сърна, в Апенините - кафява мечка, алпийска антилопа, видра. Гарваните и лястовиците са характерни за Италия птици. Моретата, обграждащи страната, изобилстват от морски живот.

История

Колизеумът в Рим – един от най-забележителните символи на римската цивилизация

Италианската история има основно значение за развитието на културата и обществения живот в Средиземноморието. Още в праисторически времена Апенинският полуостров е арена на важни човешки дейности и затова могат да се намерят интересни археологически местности в много райони на страната – Лациум, Тоскана и Умбрия.

Ранна история

Първата значима цивилизация, появила се на територията на днешна Италия, е етруската. Тя е била сравнително развита цивилизация, съществувала за неизвестен период от време до формирането на Римската империя. Етруските, които имали собствен бит, език и писменост, в крайна сметка били асимилирани от италийците. В последвалите векове Римската империя започва да набира сили, и постепенно завладява целия Средиземноморски регион. Рим се превръща в „световна столица“, и става един от най-големите и богати градове в света. С проникването на християнството се обособяват Западна и Източна римска империя (Византия). Постепенно обаче империята започва да запада и отслабва под натиска на варварски нападения. Територията ѝ се свива значително. Съществуването на Западната империя е прекратено окончателно с пленяването на императора ѝ Ромул Августул през 476 г. и неговата абдикация. Това събитие се счита от много историци за началото на Средновековието в Европа.

Средновековие и Ренесанс

Средновековието в Италия се характеризира с децентрализираност и сравнително голямо влияние на католическата църква. Поелият властта след Ромул Августул Одоакър управлява до 493 г., титулувайки себе си крал на Италия. Управлението му приключва с нападението на остготите, предвождани отТеодорих Велики, което в крайна сметка довежда и до Третата готическа война (535—554). В нея византийският император Юстиниан I надделява над остготите, но войната опустошава Италия и довежда до още по-голямото ѝ разпокъсване от страна на лангобардите. Техните нападения окончателно потъпкват надеждите на Юстиниан за възстановяване на Западната империя и разделят Апенинския полуостров на градове-държави и малки деспотии през следващите няколко века.

През 584 г. се образува Равенският екзархат, който е под контрола на Византия. Той служи като форпост срещу варварските нападения, но през 751 г. лангобардите влизат в Равена и екзархатът престава да съществува, а византийското влияние е почти напълно елиминирано. По този начин папската институция, макар и слаба, остава единствената форма на власт в Италия. Така започва да се утвърждава независима Папска държава. Тя е създадена с помощта на франките и набира сила по времето на Карл Велики.

Давид на Микеланджело, символична за Ренесанса творба
Дворецът на венецианските дожи. Венеция е една от най-мощните в икономическо отношение средновековни държави

Към 1000 г. икономическият възход в Европа и увеличаването на несигурността в сухопътните маршрути довежда до по-голямо търсене на морския транспорт в Средиземно море; така се формират т.нар. морски републики – градове-държави с олигархично управление, издържащи се предимно от търговия и транспорт на стоки. Такива са Генуезката и Венецианската републики. Сравнително по-голямата свобода на населението в тези държави е предпоставка за артистичния и научен подем в края на 14 век.

Все по-отслабващото влияние на Папската държава довежда до преместване на седалището ѝ в Авиньон; по този начин градовете-държави в по-развитата Северна Италия стават напълно независими от Свещената Римска империя и започват да се развиват бързо. Италианският Ренесанс възниква в Тоскана, и по-специално във Флоренция, а после прониква в градовете Сиена и Лука. Този период се характеризира със завръщане към ценностите на Античността и внедряването им в изкуството, философията и архитектурата; фокусът на възприятие от страна на ренесансовите мислители се изменя от Бог към човека. Това е и една от първите стъпки към отхвърлянето на теократично-феодалния модел на Средновековието, макар и той да не е толкова разпространен на Апенинския полуостров. Културният разцвет на Ренесанса обаче не е всеобхватен, и само малка част от населението в Италия бива повлияна от неговите идеи. Въпреки това артистичните постижения на италианските творци оказват огромно влияние върху по-нататъшното развитие на Европа. Такива са сонетите на Петрарка, Владетелят на Макиавели и Декамерон на Бокачо; фреските и картините на Джото, Мазачо, Ботичели, Тициан; разнообразните творби и открития на Микеланджело и Леонардо да Винчи; архитектурните проекти на Андреа Паладио и Брунелески. Същевременно след внедряването на редица научни открития, като например компаса, морските пътешествия стигат до далечни и непознати дотогава земи.

С културното и научно разнообразие на Ренесанса обаче идват и редица проблеми, сред които т. нар. Черната смърт и войните за власт между градовете-държави и местните благороднически семейства. Така една след друга избухват редица войни – Италианските войни, които продължават до 1559 г.

Период на чужда зависимост

Най-значимата от италианските войни е тази на Камбрайската лига (1508—16), в която се включват (в различни етапи) Венецианската република, Папската държава, Свещената Римска империя, Шотландия, Англия, Миланското херцогство и други. Отслабената от войните и чумните епидемии Италия в крайна сметка попада под управлението на Хабсбургска Испания (1559—1713) и Хабсбургска Австрия (1713—1796). В тези години централизирана италианска държава на практика не съществува. Към 1790 г. на Апенинския полуостров и в съседните региони под влиянието на италианската култура съществуват Венецианската и Генуезката републики, кралствата Сардиния и Сицилия и Папската държава. По-малки независими държави са били Република Лука, Пармско херцогство, Моденско херцогство, Сан Марино и Република Рагуса (в дн. Хърватия). Всички тези държави до 1796 г. са под индиректен австрийски контрол, а след инвазията на Наполеон от 1796-97 г. Франция и Австрия си поделят хегемонията над региона. Създаването на сателитни на Франция държави обаче, като Цизалпинската република, поражда първите искри на италианския национализъм. През 1802 г. Цизалпинската република е реформирана в Италианска република, а Наполеон се провъзгласява за неин ръководител. През 1805 г. към нея са включени Венето и Далмация, и републиката се преобразува в Италианско кралство. Междувременно отношенията на папата с Наполеон се влошават дотолкова, че последният бива отлъчен от църквата. Наполеон отговаря на този акт с пълната окупация на Папската държава през 1809 г. и заточението на папа Пий VII във Франция, което трае до 1814 г.

След битката при Лайпциг през октомври 1813 г. краят на наполеоновата империя започва да става очевиден. Италианските държави изоставят съюза си с Франция и се съюзяват с австрийците. През 1814 г. Наполеон абдикира, а последвалият Виенски конгрес разпокъсва Италианското кралство и връща политическата обстановка на Апенинския полуостров почти такава, каквато е била през 1796 г. След краткото завръщане на Наполеон на власт (т. нар. Стоте дни) Жоашен Мюра, ръководител на Неаполитанското кралство, прави опит отново да обедини разпадащата се италианска държава, но както той, така и Наполеон губят своите сражения и започва нов период на политическа разпокъсаност.

Обединение на Италия и създаване на италианската нация

Днешна Италия става национална държава едва на 17 март 1861 г., когато съществуващите дотогава държави на полуострова и Двете Сицилии се обединяват от крал Виктор Емануил II от Савойската династия, дотогава крал на Пиемонт и Сардиния. Архитектът на обединението на Италия е Граф Камило Бенсо ди Кавур, първият министър-председател на Кралство Италия. Рим остава още 10 години под властта на папата и се присъединява към Италия на 20 септември 1870 г., с което италианското обединение е окончателно завършено. Днес Ватикана е независима държава, обградена от Италия (също като Сан Марино).

Италия в черно

Бенито Мусолини държи реч в Милано, 1930 г.

Въпреки че се води победителка в Първата световна война, Италия печели много малко, което предизвиква недоволство и чувство за несправедливост в италианците. През 1922 г. на власт идва Бенито Мусолини. Неговата партия – Фашистката, в крайна сметка заема всички места в парламента и Италия става първата в света държава с изцяло фашистко управление. То се характеризира с налагането на корпоративен икономически модел и провежда антикомунистическа и милитаристична политика. За разлика от комунизма в СССР и по-късно появилия се националсоциализъм в Германия, фашистката идеология е открито тоталитарна, и тази черта е записана в „Доктрина на фашизма[5]. По-голямата част от средствата за производство са национализирани, но частната стопанска дейност не е елиминирана или забранена. Наложена е пълна цензуравърху всички видове медии, макар да не са организирани активни преследвания срещу интелигенцията. Създадена е Национална доброволческа милиция, която да следи дейността на противниците на режима. Италия се превръща в полицейска държава. Фашизмът залага силно на сравненията на Италия с древен Рим и се стреми да популяризира италианската култура, отхвърляйки чуждото влияние вътре в страната. Мусолини също започва активна борба с всички видове престъпност, и в Италия за пръв път мафията загубва влиянието си в Сицилия и южните провинции, но част от босовете ѝ успяват да избягат и намират убежище в САЩ. През 1936 година италианската армия окупира Абисиния и се полага началото на т. нар. Италианска империя – опит на Мусолини да създаде втора Римска империя. През 1939 г. е анексирана и Албания. Италия сключва специален военен съюз с Нацистка Германия – т. нар. „Стоманен пакт“, а по-късно е сформиран тристранен пакт, в който влиза Япония. За да поддържа добрите отношения с Германия, в края на 1930-те Мусолини прокарва расова политика (въпреки че той самият не е поддръжник на антисемитизма). Германия и Италия се сражават срещу западните съюзници в Африка, макар италианската армия да понася много повече загуби, отколкото Вермахта. Трите страни са победени през Втората световна война и така се слага край на фашисткото управление.

Италианска република (1946 г. до днес)

На 2 юни 1946 г. се провежда референдум за монархията, след който се създава Италианската република и по тази причина се приема нова конституция на 1 януари 1948 г. Членове на кралското семейство са изпратени в изгнание заради връзки с фашисткия режим и получават правото да се върнат в родината си едва през 2002 г.

Италия е сред страните-учредителки на НАТО и Европейския съюз и взима участие в обединението на Европа, приемайки еврото през 2002 г.

Държавно управление

Държавно устройство

Серджо Матарела, президент на Републиката

Италия е демократична парламентарна република с многопартийна система съгласно Конституцията, която е в сила от 1 януари 1948 г.

Държавен глава на Италия е президентът, който се избира за 7 години с тайно гласуване от Парламента и представители на регионите. Изпълнителната власт се упражнява колективно от Министерски съвет, оглавяван от председател. Министерският съвет се назначава от президента, но трябва да бъде одобрен от двете камари на Парламента.

От 31 януари 2015 година президент на Италия е Серджо Матарела. Председател на Министерския съвет – Матео Ренци.

Основният законодателен орган в Италия е двукамарният парламент, като Министерският съвет също има ограничени законодателни правомощия. Всеки закон трябва да получи одобрението и на двете камари – Камара на депутатите с 630 представители и Сенат, включващ 315 избрани и малък брой пожизнени сенатори (7 души към май 2006 година, трима от които бивши президенти). Изборните представители и в двете камари се избират с пряко гласуване. Техният мандат е с продължителност 5 години, но в историята често са провеждани предсрочни избори, поради невъзможност за съставяне на правителство. Актуалният към март 2010 година състав на Парламента е избран през април 2008 година.

Съдебната власт е независима от изпълнителната и законодателната. Правната система на Италия се основава на римското право в интерпретацията на Наполеоновия кодекс. Последна съдебна инстанция при повечето спорове е Върховният касационен съд. Конституционният съд следи за съответствието на законите с Конституцията.

Съдебна система

В исторически план законодателството има корени в Римските закони, модифицирани от Наполеоновия кодекс. Конституционният съд (Corte Costituzionale) е върховният съдебен орган в страната. Сградата на днешния Конституционния съд е построена на 18 март 1958. През последните години се извършват значителни реформи в съдебната система. Върховният съд през 2009 оставя зад решетките трима служители, които са укривали данъци и са имали връзки с мафията.

Повратният момент в борбата срещу мафията настъпва след атентатите срещу съдиите Джовани Фалконе и Паоло Борселино в 1992 година. Те изваждат Италия от блатото на безразличието. Държавата изпраща хиляди войници в Сицилия в помощ на полицията. Босовете на мафията са арестувани и осъдени. В училищата започват да се провеждат специализирани разяснителни часове и младежите научават какво означава да работиш за мафията. Студенти основават движението Addiopizzo (Pizzo наричали таксата, която мафиотите чрез изнудване събирали от хората). Търговците започват да отказват да плащат рекет.

Международни отношения

Италия е сред основателите на Европейската общност, преобразувана днес в Европейски съюз. Страната е приета в Организацията на обединените нации (ООН) през 1955 година и членува също в Г-8, Организацията на северноатлантическия договор (НАТО), Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, Световната търговска организация, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, Съвета на Европа и Централноевропейската инициатива.

Италия традиционно подкрепя ООН и нейната дейност в областта на сигурността. Италиански войски участват в мисиите на ООН в Сомалия, Мозамбик и Източен Тимор, като страната оказва и подкрепа на операциите на НАТО и ООН в Босна и Херцеговина, Косово и Албания. През февруари 2003 година Италия разполага двехилядна военна част в Афганистан. През юли същата година изпраща войски и в Ирак, чийто максимален брой достига 3200 души, но са изтеглени през ноември 2006 година. През август 2006 година 2450 италиански войници са придадени към мисията на ООН в Ливан,[6] а от февруари 2007 година италианецът Клаудио Грациано ръководи силите на ООН в тази страна.

Административно деление

Италия е разделена на 20 региона (Шаблон:Lang-it, реджони, ед. ч. regione, реджоне), 5 от които със специален автономен статут. Автономните региони имат свои парламенти (регионални съвети) и правителства (джунти), които имат пълномощия по въпросите на местното самоуправление. Регионите се делят на 110 провинции.

Административно деление на Италия
На картата Регион Адм. център Площ, km² Население
1 Вале д’Аоста* Аоста &&&&&&&&&&&03263.&&&&&03263 &&&&&&&&&0126000.&&&&&0126 000
2 Пиемонт Торино &&&&&&&&&&025399.&&&&&025 399 &&&&&&&&04401000.&&&&&04 401 000
3 Лигурия Генуа &&&&&&&&&&&05421.&&&&&05421 &&&&&&&&01610000.&&&&&01 610 000
4 Ломбардия Милано &&&&&&&&&&023861.&&&&&023 861 &&&&&&&&09642000.&&&&&09 642 000
5 Трентино-Южен Тирол* Тренто &&&&&&&&&&013607.&&&&&013 607 &&&&&&&&01007000.&&&&&01 007 000
6 Венето Венеция &&&&&&&&&&018391.&&&&&018 391 &&&&&&&&04832000.&&&&&04 832 000
7 Фриули-Венеция Джулия* Триест &&&&&&&&&&&07855.&&&&&07855 &&&&&&&&01222000.&&&&&01 222 000
8 Емилия-Романя Болоня &&&&&&&&&&022124.&&&&&022 124 &&&&&&&&04276000.&&&&&04 276 000
9 Тоскана Флоренция &&&&&&&&&&022997.&&&&&022 997 &&&&&&&&03677000.&&&&&03 677 000
10 Умбрия Перуджа &&&&&&&&&&&08456.&&&&&08456 &&&&&&&&&0884000.&&&&&0884 000
11 Марке Анкона &&&&&&&&&&&09694.&&&&&09694 &&&&&&&&01553000.&&&&&01 553 000
12 Лацио Рим &&&&&&&&&&017207.&&&&&017 207 &&&&&&&&05561000.&&&&&05 561 000
13 Абруцо Л'Акуила &&&&&&&&&&010794.&&&&&010 794 &&&&&&&&01324000.&&&&&01 324 000
14 Молизе Кампобасо &&&&&&&&&&&04438.&&&&&04438 &&&&&&&&&0320000.&&&&&0320 000
15 Кампания Неапол &&&&&&&&&&013595.&&&&&013 595 &&&&&&&&05811000.&&&&&05 811 000
16 Пулия Бари &&&&&&&&&&019362.&&&&&019 362 &&&&&&&&04076000.&&&&&04 076 000
17 Базиликата Потенца &&&&&&&&&&&09992.&&&&&09992 &&&&&&&&&0591000.&&&&&0591 000
18 Калабрия Катандзаро &&&&&&&&&&015080.&&&&&015 080 &&&&&&&&02007000.&&&&&02 007 000
19 Сицилия* Палермо &&&&&&&&&&025708.&&&&&025 708 &&&&&&&&05030000.&&&&&05 030 000
20 Сардиния* Каляри &&&&&&&&&&024090.&&&&&024 090 &&&&&&&&01666000.&&&&&01 666 000
* регион със специален статут

Италианска армия

Армията на Република Италия или Форце Армате италиане е основана на 4 май 1861. Празникът на армията е на 4 ноември. Италианската армия участва в различни мисии по света и като организация за подпомагане на пострадали райони.

Сухопътни войски

Сухопътни войски (Шаблон:Lang-it) - тази военна организация е основана през 4 май 1861 г. Днес наброява 108 000 души. Седалището е в Рим, а главен командир е Клаудио Грациано (Claudio Graziano). Празникът на Сухопътните войски е на 4 ноември. Армията използва италиански (Берета, Бенели, Франки), европейски, френски и немски огнестрелни оръжия.

Списък на военна техника на Италия

Военноморски флот

Военноморски флот или наричан още в страната Марина Милитаре. Основан на 17 март 1861 и днес също е сътрудник на НАТО.Служещите във флота в момента са 31 000 души.В момента страната притежава 2 самолетоносача "Джузепе Гарибалди" и "Кавур".10 юни е официалния празник на Италианския морски флот. Седалището на тази итституция е в Рим.Марина Милитаре е един от най-актимните участници в опазване на мира в Средиземно море.Освен в този басейн флотът охрянява италианските морски граници и южните морски граници на Европейския съюз. Флотът учавства и в операции на НАТОи ООН. Освен двата самолетоносача страната притежава още 5 разрушителя,12 фрегати, 8 корвети и 3 подводници. Други 70 различни плавателни съдове от различен тип също са в италианския флот.

Карабинери

Военната полиция в страната наречени карабинери отговарят за вътрешния ред в страната,сигурността на границите и помагат на полицията при по-тежки престъпления.Тази част от италианските въоръжени части е създадена през 13 юли 1814 по времето на Емануеле Първи.Броят на служителите през 2012 наброява 118 000 души от тях:3.797-офицери,29.531-маршали,20 000-барети и 61.450-ефрейтори.Командир в момента 2013 е генерал Леонардо Галителли.Карабинерите използват техника:морска,въздушна,сухопътна,бронетранспортьори,автомобили-Алфа Ромео и Фиат,високопроходими автомобили -Ленд Роувър и Ивеко.

Военновъздушни сили

Военновъздушните сили на Рапублика Италия (или на италиански Аеронаутика Милитаре) са основани на 28 март 1923 година. Днеснеясно? ] бойците са 45 000 и самолетите са 665. В моментанеясно? ] на въоръжение са 80 изтребителя Юрофайтър, Ф-35, Панавия Торнадо, АМХ Джибли- 60. Страната притежава още 30 самолета от тип "летяща крепост", над 120 хеликоптера и леки изтребители.

Население

Населението принадлежи към романската езикова група. То е етнически хомогенно, съставено от 94,1% италианци, 2,7% сардинци, 1,3% фриули, 0,6% германци (южно-тиролци) и 1,3% от други етноси.[7] Гъстота - 197 д/km2. Естествения прираст е 2. Средна продължителност на живота: мъже - 75 г., жени - 81 г.

Италиански език

Италианският език принадлежи към романската езикова група. Освен в Италия той се говори в части от Швейцария, Словения, Либия, Етиопия, Еритрея (Африка) и в италианските общности в света Ню Йорк (САЩ), Лондон (Великобритания), Мюнхен (Германия), Рио де Женейро (Бразилия), Сидни (Австралия). В Италия се говори от около 58 милиона, а по света като втори език около 150 милиона. Езикът е базиран на тоскански, ломбардински, савойски и флорентински, а граматиката итало-далматински и гало-романски. Все още са запазени диалектите на италианския език – сицилиански, емилиански, венето, салентино, калабрезе и други.

Основни фрази

  • La lingua Italiana – ла лингуа италиана – италиански език
  • Buon giorno – буон джиорно – добър ден
  • Buona sera – бyона сера – добър вечер
  • Arrivеderci – аривeдерчи – довиждане
  • Parlо Italiano – Парльоиталиано – Говоря италиански език

Образование

Образованието в Италия е на високо ниво.99% от хората са грамотни.
Началното образование в училище започва от 6 годишна възраст.То продължава 5 години и въвежда учениците в основните предмети на човешкото знание.
Средно образование започва от 6-ти клас до 8-ми клас и се залага върху подготовката за гимназиално образование.
след 8-ми клас се започва профилирана подготовка за специализация и бъдещо развитие.Завършва се на 18 или 19 години зависимост от вида на обучение.
Висше образование след завършване на средно образование може и по-късно.Трае в зависимост от специалността от 4 до 6 години бакалавър,магистър - 2 години,докторантура - 3 години и може допълнителни квалификации до още 3 години.

Университети

Основите на висшето образование започват именно от Италия.През 1088 учени се събират в обща сграда за да изнасят лекции,на хора искащи да обогатят и развият своето образование.Така е основан първият университет в света в града Болоня.В момента в Италия има 68 университета със студенти от целия свят,а италианските вишисти в италианските университети са 905 687 на година.

Религия

В Италия основната религия е католицизмът.Страната е една от католическите страни с най-силна вяра и традиция.Над 91 процента са католици или около 54 000 000 души.Мисюлманите(предимно чужденци) са около 1 200 000.Будистите наброяват 103 000,а индуистите 108 000.

Здравеопазване

В Европа Италия е една от страните с най-добро здравеопазване.Всеки здравноосигурен гражданин има здравна книжка и личен рекар.Медицинските заведения са под контрола на Министерство на Здравеопазването.Consiglio Superiore di Sanità(Националин здравноосигурителен съвет),Istituto Superiore di Sanità(Националин институт по здравеопазването) и Istituti zooprofilattici sperimentali(Вететринарна епидемиология) са едни от институциите,който контролират здравеопазването в страната.Поликлиниката Агостино Джениели е една от най-големите в Рим и страната.Медицината е приоритет в страната и Медицинските Висши учебни заведения са едни от най-реномираните в Европа.Също така и редица фондации помагат за развитието на бъдещите медици от страната.

Икономика

Луксозен автомобил Мазерати Куатропорте V
Купола за наблюдение, произведена в Торино и предназначена за МКС

Според данни на МВФ италианската икономика е седма в света и четвърта в Европа по големина на брутния вътрешен продукт (БВП). Членка е на Г8,[8] Европейския съюз и ОИСР. Италия има пазарна икономика с висока свобода на инвестициите и търговията; стандартът на живота в страната е 8-мият най-висок в света.[9] В допълнение, Италия има третият най-голям национален златен резерв в света (след Германия и САЩ),[10] а БВП на глава от населението е равен на средния за ЕС.[11]

В същото време италианската икономика е изправена пред редица проблеми, например изключително ниския си растеж (средно 1,23% за последното десетилетие, в сравнение с 2,28% годишно за ЕС.[12]) Южна и Северна Италия се различават значително по своето икономическо развитие — докато в северната част БВП на глава от населението достига 32 900 евро (135,5% от средния за ЕС[13]), то някои южни региони имат БВП на глава от населението, равняващ се на 16 300 евро (по-малко от 60% от средния). Заради тези проблеми, както и сравнително високите нива на корупция и бавните реформи, Италия понякога е наричана "болният човек на Европа".[14][15]

В страната се добиват живак, пирити, въглища, желязна руда, нефт, боксити, мрамор и др. Най-развити промишлени отрасли — машиностроене, автомобилостроене, хранително-вкусова, химическа, текстилна, металургия, корабостроене, самолетостроене, електроника, електротехническа, оптическа, нефтопреработване.

Първичен сектор

Растениевъдство

Италия е най-големият производител на паста в света.

  • Зърнени култури

В северната и централната част на страната най-голям процент по територия заема царевицата (20%) (Италия е един от най-големите производители нацаревица в Европа), следван от пшеницата (16%), ечемик (9%), ориз (8%) и други.

  • Зеленчукопроизводство

Добре развито е в цялата страна, но най-вече в южната част. Основните площи са засети с домати (9%), чушки (7%), картофи (5%), патладжан (5%), моркови (3%) и др. Италия е един от най-големите производители на домати и чушки в света. Тези две култури играят важна роля в италианската кухня и имат богат асортимент в страната.

  • Бобови култури

Отглеждат се предимно в Централна Италия и Пиемот. Поради полезните съставки тези храни играят важна роля в италианската кухня. Най-разпространената култура в италианските фермерски стопанства и засети площи е бобът (29%) (най-различни сортове), грах (17%), нахут (16%) (Италия е един от основните износители на нахут в Европа), леща (5%).

  • Плодове

Италия е един от най-големите европейски производители на цитрусови плодове. В страната най-голямо е производството на череши (12%), грозде (11%), праскови (9%), портокали (9%), ябълки (9%), круши (9%), мандарини (8%), лимони (4%), ягоди (2%) и др.

  • Ядки

Италия е основен производител на ядки в Европа. Най-вече производството е съсредоточено върху бадеми (26%), лешници (19%), орехи (14%), фъстъци 10%) и др.
В Италия се отглеждат също около 90 000 тона гъби, 84 700 тона памук, 18 360 тона тютюн, салатни култури (80 000 тона), подправки (89 тона) и др.

Животновъдство

В страната има 3 513 000 хектара пасища и 1 345 000 хектара ливади.
Рогат добитък:
Кравите и телетата са 2 032 хил., по-голямата част разположени в Северна и Централна Италия.
Агнетата и овцете наброяват 5 784 хил., козите 387 хил., прасета 10 889 хил., зайци 21 554 хил., коне 201 хил., магарета 3 хил.
Домашните птици също играят роля в италианското животновъдство: (за цяла Италия) кокошки-323 386 хил., пуйки-25 173 хил., токачки-5 906 хил., патки-1 693 хил., гъски-8 хил.

Полезни изкопаеми

В страната се добиват живак, пирити, въглища, желязна руда, нефт, боксити, мрамор и др. Италия е един от най-големите производители на стомана и сяра.

Вторичен сектор

Индустрия

Индустрия на Италия
Италия е една от най-силно развитите страни в света.Машиностроенето е добре развито предимно машини за топли напитки и машини за индустрията.В автомобилостроенето ФИАТ груп е най-големия производител,който притежава марките Алфа Ромео,Ланчия,Мазерати и Ферари.Италия е един от най-големите производители на домашни електроуреди Канди и Индезит,телевизори - Мивар,компютри - Оливетти.Страната е световен производител на паста,вина и други.

Енергетика

От средата на 50-те години Италия развива ядрена енергетика.От 2011 чрез референдум Атомните Електрически Централи са спрени поетапно. Страната залага на Водни Електрически Централи и Възобновяеми Енергиини източници. В страната се добиват природен газ – 3 359, нефт – 89 като енергиини източници. Един от европейските лидери в енергетиката е италианската компания Ени.

Третичен сектор

В Туризмът и услугите са заети повече от 54% от трудоспособното населиние. Италия е една от водещите туристически дестинации. Банкови услуги, ремонтни дейности, телекомуникационни услуги са места където работи около 24% от населението. Едни от най-големите доставчици на услуги са: Телеком Италия – телекомуникации, Уникредит – банкиране, Ексор – инвестиционно дело, АлИталия – авиационен превозвач и други.

Инфраструктура

Транспортът в страната е добре развит. В Италия има 98 летища, 156 пристанища, 19 472 километра железопътна линия, 837 493 километра главни и междуселищни пътища, 6 532 километра магистрали.

Железопътни пътища

18 071 километра железопътен път, 1 600 километра за теснолинейки и планински железници. Основния железопътен оператор е Трениталия. Броят на машините в железопътния транспорт наброява 65 000 - 2900 локомотива, 1800 специализирани машини и 45 700 вагони. Работниците в този сектор са 39 800 души.

  • Високоскоростни линии

Изграждането им започва през 1992. Петте най-натоварени железопътни линии са:
Торино - Милано
Болоня - Милано
Рим - Неапол
Рим - Флоренция
Болоня - Флоренция

Метро

До момента в 7 италиански града има метро: Рим - 2 линии с дължина 41,5 km и 48 спирки, Милано - 4 линии с 92 km и 101 спирки, Торино - 1 линия, 13 km и 21 спирки, Неапол - 3 линии, 29,8 km и 28 спирки, Генуа - 1 линия, 7 km и 8 спирки, Катания - 1 линии, 3,5 km и 6 спирки, Бреша - 2 линии, 13,7 km и 17 спирки.

Трамвай

От началото на XX век досега в страна е имало над 120 различни линии за лек железопътен транспорт, които по една или друга причина са били закрити. В момента в 13 италиански града функционират трамваи или градски влакове. Това са: Рим от 1877 - 6 линии с 40 km дължина; Милано от 1881 - 17 линии, 115 km; Торино от 1871 - 10 линии 58 km; Неапол от 1875 - 3 линии, 11 km; Флоренция от 2010 - 1 линия, 8 km; Падуа от 2007 - 1 линия, 6 km и други.

Надземни железници

В много от градовете съществуват надземни железници и градски влакове. Повечето от този тип транспорт свързва по-големи селища на близки разстояния и се използват в някои случаи като туристическа атракция.

Автомобилен транспорт

По данни от Статистически институт през 2012 в страната има: 37 196 730 автомобила, 6 578 000 мотоциклети, 100 890 автобуси, 844 000 специализирани превозни средства, 4 567 900 товарни автомобили и 161 340 селскостопански машини.

Авиация

Броят на италианските граждани, използвали авиационни услуги през 2012, е 56 298 073.

Туризъм

Италия е една от десетте световни туристически дестинации.Всяка година страната е посещавана от над 2 500 000 туристи(най-вече от Европа и Африка).Символи на Италия са Колизеумът в Рим,Наклонената кула в Пиза,Венеция.Прекрасните малки градчета с множество архитектурни паметници,романтичните улици и красивите площади.Градовете Неапол и Флоренция са едни от най-посещаваните градове и се отличават с боготата история."Ла скала" в Милано,"Испанските стъпала" в Рим,множеството замъци и монументи също са част от пейзажа.Националните паркаве,Резерватите и Сафари пърковете(където се отглеждат редки видове животни в защитени от страната площи) са още една причина да посетите страната.Планинските и морските курорти също очароват туристите."Автомобилния музей" в Торино и Галерията на Емануеле Втори в Милано са много посещавани.

Култура

Архитектура

В архитектурен план днешна Италия може да се опише със предимно ренесансов стил,неокласицизъм и съвременно строителство.Разбира се древните построики и елементи са едни от символите на страната и те също формират облика на архитектурата.Колизеумът в Рим и други монументи в града,а и в близките градове подчертават Романския архитектурен стил.За съжеление много подобни сгради са били разрушени по време на войните и при изването на различни владетели на власт през Средновековието.Още едно доказателство за останалите следи от миналите циливизации са останките от древногръцки и етруски храмове и параклиси предимно в южна Италия и най-вече на остров Сицилия.Други храмове в южна Италия носят стила на Ранното Християнство и на Византийския стил.Освен в Рим други катедрали и обществени сгради в градове като Пиза и Флоренция оставят във времето спомена за Романската архитектура.Готическата архитектура може да бъде забелязана в повечето градове в страната.Най-ярък пример може да се даде с Миланската Катедрала.Църквата Сан Франческо в Болоня,Сан Франческо в Асизи,Палацо Веккио във Флоренция,Катедралата Орвието са също част от богатото наследство на тази епоха.От времето на Ренесанса освен някой обществени и жилицни сгради останали в големите и по-малките градчета,много базилики и катедрали са построени в ренесансовия архитектурен стил.Катедралата във Флоренция,Базиликата Сан Лоренцо,Базиликата Сант`Андреа са част от многото сгради останали до днес.Бароковата архитектура и Неокласицизмът са оставили след себе си множество дворци,катедрали и параклиси.От Монархията и Фашизма също са останали много сгради,но за съжеление повечето сгради са били разрушени заради политическите промени.

Изобразително изкуство

Следи от изобразително изкуство са открити по време на древните гърци.Други стенописи,скулпури и монументи са открити и от времето на етруските.Римляните може да се каже че са оставили наследство,което може да се види и днес.Множество произведения останали в градовете Рим, Верона и Неапол.От времето на Романтизмът са запазени множество скулптури предимно в Юнжа Италия и в Сардиния и Сицилия. Епохата на Готикът сащо е оставила трайни следи в изкуството.Монументите "Ла Скала" в Милано,Базиликата на Свети Франческо в Асизи и Катедралата в Сиена са архитектурни шедьоври от този период.Едни от най-емблематичните творци на този период са Джовани,Арнолфо ди Камбио и Федерико Втори :Никола Писано.Най-значителната епоха е Ренесансът,който тръгва именно от Италия.Възниква през Четиринадесети век и духът му се усеща най-вече във Флоренция,Болоня и други градове в Централна и Северна Италия.Други градове съхранили изкуството на Ренесанса са Мантова,Урбино и Ферара.Едни от първите предствавители на този революционен стил са Филипо Брунелеши(1377-1446), Леон Батиста Алберти(1404-1472),Филипо Липи(1377-1446),Донатело и Мазачо.Гении на своето време,които също са творили през този стил и оставали незаменими шедьоври са ненадминатият Леонарда Да Винчи,Микеланджало Буонаротти и Рафаело.

Литература

Литературни произведения на латински език свързани с Апенинете и с потомците са съвременните италианци са открити през 1924 в околностите на Рим от италиански изследователи.Летописите са написани според тях VIIпр.Хр.Други произведения на латински език са запазени от писателите Лукрецио,Катуло и Орацио.
В началото на първото хилядолетие литературата започва развитието си в различни аспекти.Един от най-ярките религиозни творци е Франческо Д`Асизи.Писателят Бонвесин Де Ла Рива е направил много за развитието на италианската граматика.В началото на XIII век философът Алано Ди Лилла е сватовнопризнат теолог и поет.Също така през житейския си път дава много за развитието на философията.

  • Сицилиянско училище е литературно-философско течение, което развива в Сицилия през първата половина на тринадесети век, в двора на Фридрих II.Функциите на тази институция са за развиване на литературата.Ръководители на това училище са били:Руджери Д`Амичи,Одо делле Колоне,Стефано Протонотаро,Филипо Да Месина и други.Сицилианското училище е разположено на място,където се пресичат пътищата на множество култури.След смъртта на Манфреди през 1266 Сицилианското училище престава да съществува.Идеята му продължава да съществува благодарение на редица тоскански поети начело с Гитоне Д`Арецо и неговите ученици,но резултатите са незначителни.Основано е така нареченото нео-сицилианско-училище.
  • Тоскансото училищеВъзниква като продължение на Сицилиянско училище,но поетите създават новаторски творби и някой от тях са в различно естество.В произведенията се използват за теми социалните дейности,а не феодалните както при предишните учения.Други характерни елементи на

Тоскансото училище са обогатяване на поетични модели .
В началото на XIII и XIV век са написани едни от най-паметните произведения на италиянски писатели,а именно Божествена комедия от Данте Алигиери, на Канцониере на Франческо Петрарка и Декамерон на Джовани Бокачо.През XV век писатели като Леон Батиста Алберти, Леонардо да Винчи, Лоренцо де Медичи творят в различни насоки.Анджело Полицано е покровител на изкуството и новата литература.Той прави преводи на произведението Илиада.През XVI век Лудовико Ариосто създава поемата Орландо Фуриосо.Николо Макиавели пише Принцът.През епохата на Романтизмът през първата половина на ХIХ век ,а най-големите италиански творци от този период са Джакомо Леопарди и Алесандро Марцони. Джовани Верга е един от патроните на италианската литература в средата на ХIХ и началото на ХХ век.Писателят е ярък представител на натуралистичното течение веризъм.През първата половина ХХ век носители на нобелова награда за литература са: Джозуе Кардучи през 1906,Грациа Деледда през 1926 и Луиджи Пирандело през 1934.Други световнопризнати автори на ХХ век са Джузепе Унгарети,Итало Свево,Итало Калвино.През втората половина на ХХ век още трима италиански творци получават Нобелови награди:Салваторе Квазимодо през 1959,Еугенио Монтале през 1975 и Дарио Фо през 1997.

Театрално изкуство

На територията на днешна Италия има множество останки от Древногръцки,Римски и Латински сцени и руини на театрални съоръжения.Част от тези театри са превърнати в паметници на културата.Богата история на тези циливизации играе изключителна роля в развитието на италианското театрално изкуство.Дремните театри са били разположени предимно в южна Италия в или покрай градове като Неапол,Таранто,Бари,Катания и други.Епохата на хуманизмът е повратна точка в Италианският театър.Благодарение на него се възстановяват множество ръкописи и произведение и биват показвани пред публика.Видни представители на хуманизмът са Донато Джанотти и Анголо Полицано. По време на Ренесанса, Италия отново достигна върха на театралното изкуство в Европа.Играят се сцени от най-известните творци на Италия от онова време като драматургът и философ Николо Макиавели.

Музика

Италия е една от страните, които има голям принос за развитие на музиката в много аспекти. Страната е дала основи на класическата музика, операта, диското и други музикални стилове. Италиански композитори, изпълнители и тенори са световно признати и тяхното творчество остава отпечатък върху музикалната история. Миланската „Ла Скала“ е една от символите на оперната музика. В други италиански градове също има страхотни архитектурни монументи на операта и на музиката като цяло. Италия дава на света много музикални инструменти като пианото, цигулката, мандолината и др. Страната е известна и с реномираните музикални фестивали.

  • Класическа музика

Верди, Вивалди и Пучини са известни по целия свят композитори и гении за своето време, оставили трайна следа в класическата музика. От бароковия период е останало творчеството на Джовани Габриели, Джироламо Фрескобалди, Архангело Кориели.

  • Опера

Един от най-известните италиански тенори в нашето съвремие е Лучано Павароти. Италия винаги е имала световноизвестни тенори. Франко Корели, Джовани Давид, Флавиано Лабо, Лоренцо Салви, Ангело Гамба и много други са част от тенорите на Италия.

  • Поп

Популярната музика на Италия е сред водещите в света и има огромно значение за развитието на световната попмузика през 50-те, 60-те, 70-те и 80-те години на ХХ век. От 1951 г. в Санремо се провежда най-старият в света песенен фестивал.Сред най-големите звезди от Италия са: Клаудио Вила, Доменико Модуньо, Нила Пици, Мина, Адриано Челентано, Тото Котуньо, Джани Моранди, Милва, Ива Дзаники, Рита Павоне, Орнела Ванони, Ерос Рамацоти, Дзукеро и мн. др.

  • Рок

Група Пух е представител на класическата рок музика. Групите Елвъркинг и Рейнтайм са италиански метъл групи.

  • Хип-хоп

Този стил музика започва развитието си през 1990, като първият изпълнител на стария училищен рап е Джованотти (Лоренцо Керубини) и стилът на музиката е наричан "рападино". Една от най-известните хип-хоп групи е "Радикал Стаф"(осномана 1986). Други популярни групи от деведесетте са "Отиере", "Баси Маестро", "Лоу Екс", "Ла Фамилия". Златните години за този стил музика започва през края на 90-те. Изпълнители като Неффа, Ди Джей Груф, Каос Оне, Деда стават много популярни в Европа и в САЩ.

Кино

Първото представяне на такъв вид изкуство пред италианска публика става през далечната 1896 г. През март кинематографията пристига в Рим и Милано и по-късно в градовете Неапол, Салерно, Бари и Ливорно. Има сведения, че още същата година са направени късометражни филми за крал Умберто Първи и за тогавашните папи на Католическата Църква.

Първи филми

Като официално първият регистриран италиански филм е La presa di Roma (Падането на Рим) от 1905, режисьор на който е Алберини. Първият филм със звук е прожектиран през 1906 в град Пиза под ръководството на професор Пиетро Пиерини.В периода от 1904 до 1910 италианското кино се развива в успехът му надминава очакванията на италианското общество.Режисьори като Марио Касерини,Енрико Гуацони със своите филми покоряват освен Европейската и Световната сцена.През периода 1910 -1950 се снимат множество игрални филми отразявайки животът в Италия.Правят се и множество документални филми за стопанството, географията и икономиката на Италия.

  • Комедии

Commedia all'italiana или Италианска комедия и типичен стил за комедиите от тази страна.Бумът в заснемането на подобен вид филми е поставено през 50-те години на XX век.Едни от най-великите италиански комедиини актьори за изминалите години са:Алберто Сорди,Виторио Гасман,Марчело Мистроианни,Нино Манфреди и Уго Тогнаци.Комиците илюстрират южняшкия манталитет на обществото,борбата на италианците като имигранти и приобщаването към хора с различни нрави и култури,ежедневието поднесено по хумористичен начин.Едни от най-запомнящите се италиански комедиини филми са:Стражари и апаши (Guardie e ladri)(1951),Обичайните заподозрени(I soliti ignoti)(1958),Всички у дома(Tutti a casa)(1960), L'armata Brancaleone(1966),Хляб и шоколад(Pane e cioccolata)(1973) и много други.

  • Научно фантастични филми

Друга силна страна на Италианското кино е научната фантастика.Едни от най-големите режисьори в този стил Енрико Новели,Луиджи Маджи,Марио Солдати,Марио Матоли,Уго Грегорети,Бруно Корбучи,Маурицио Понци,Лучио Фулчи,Джулиано Монталдо

Медии

В страната информацията е основен ресурс.Медиите играят важна роля в съвременното италианско общество.Около 92% от гражданите държат да са информирани и всеки ден използват медиите като източник на информация.

  • Вестници

Първият вестник идва именно от Италия. Първият вестник за сведения е издаден във Венеция през 1563. През началото на 20 век в страната започва излизането на първите обществени медии – вестниците.
Днес най-популярните всекидневници в страната са Ла Република (la Repubblica), Ла Стампа (la Stampa), Ил Джорнале (il Giornale), Кориере делла сера (Corriere della Sera), Либеро (Libero). Тиражът на тези вестници е съответно 350 000, 237 000, 117 000, 403 000, 91 000.

  • Списания

Такъв тип медии в Италия възникват още през 18-ти век в много малки серии най-вече да информират за важни научни открития,държавни констатации и обществени събития.Днес и по-света са доста популярни утръдени италиански списания,които информират за събития в най-различни сфери.Автомобилини списания:Алволанте(alVolante),Ауто(Auto),икономика -Алтреекономия (Altreconomia),култура - (Valori),други Куоре(Cuore),Музика(Musica) и много други.

  • Радио

Джулиамо Маркони осъществява първата междуконтинентална радиовръзва през 1901 година.Десетилетие по-късно радиовръзката става и обществена услуга.През 30те години радиоканалите са директен източник на информация и за слушане на различни информационни бюлетине,спорти мероприятия и музика.Първият официален радиоканал е Радио Рай 1 основан през 1924 година в и днес е на честота 178 kHz(в Италия) .Едни от радиостанциите с най-голямааудитория са РАИ-Радио 1(около 7 милиона слушатели дневно),Радио Италия(около 5 милиона слушатели дневно),Радио 24(около 3 милиона слушатели дневно),Радио Р101(около 2,5 милиона слушатели дневно),Радио Капитал(около 2,2 милиона слушатели дневно)

  • Телевизии

RAI Radiotelevisione Italiana S.p.A или телевизия РАИ(Радио-телевизионе Италиана) е най-голямата италианска телевизионна група.Телевизияна РАИ е основана през 1954 годена в Рим.По-късно се появяват и телевизиите РАИ 2,РАИ 3,РАИ 4,РАИ 5,РАИ Спорт,РАИ Мувие.Други национални италиански телевизионни канали са Чанале 5(Canale 5),Италия 1(Italia 1),Медиасет Екстра(Mediaset Extra),Скай(Sky) и други.

  • Електронни медии

Като част от глобалната мрежа много италиански медии(вестици,списания,телевизии) успоредно със своята дейност имат и уеб портали с цел по-достъпен достъп до информация.Други независими италиански интернет портали са:Virgilio.it(от 1996),abc.it,b24.it,Ciaoweb.it,CiaoItalia.it,miosito.it и други.

Мода

  • Облекло

Италия е една от страните с най-известни маркови стоки. Италианската мода е една от тези с най-високо реноме и с големи традиции. Град Милано е италианската столица на модата, където седалища имат най-утвърдените модни марки. Италианските компании Армани, Версаче, Долче и Габана, Прада са световни лидери в производството на дрехи.

  • Обувки

Италианската обувна промишленост играе изключително важна роля в този отрасъл на текстилната индустрия. Иновациите, елегантността, използването на различен вид материали са основните характеристики на обувната промишленост. Една от най-известните компании са: Балдинини, Маури, Рокс, Тренд, Роберто Ботичели и др.

  • Бижутерия

Има и известни италиански производители на бижута и аксесоари: Булгари, Андреа Ботичели, Фенди, Бродиони и др.

Наука

Италианците имат олям принос за развитието на Европейската и Световнната циливизацията.Постиженията на италианските учени са реализирани в областите на механиката,електротехниката,комуникациите,публицистиката,медицината и други.
Един от най-изявените италиански учени е Галилео Галилей,който прави открития в математиката,физиката,астрономията и други.Друг гений от тази страна е Леонардо Да Винчи.Той е бил всестранно развита личност.Изявен човек на изкуството,променил света със своите изобретения епохални за онова време също така и архитект,анатомист и музикант.

Изследователски институти

Официално 12 за състоянието на обществото.Най-важните институти са:INEA – аграрна икономика,CNR – Национален съвет за научни изследвания, AISSA – Италианската асоциация на научно обосновани селскостопански, ISTAT – Национален статистически институт, ENEA – Иститут за нови технологии, ISAE – икономически анализи.

География

Пътят до Китай открит от италианския пътешественик Марко Поло и Американския континент открит за европейската циливизация от екипа на Христофор Колумб са двете най-велики открития за страната,а и играят важна роля в историята и развитието на Европа.След тях редица други италиански изследователи опознават и изследват културата на Новия свят.През XX век Умберто Нобиле с дирижабъла Норге е първия прелетял над Северния полюс.

Математика

Леонардо Фибоначи е един от най-изявените математици в областта на математиката в XII век.Джироламо Кардано и Паоло Руфини правят структурират писмения вид на алгебрата.

Физика

Галилео Галилей е един от основоположниците на физиката и астрономията в италианската физика.Ученият прави революционни открития най-вече в областта на астрономията.Алесандро Волта е физик,който правил открития в областта на електрическите заряди и открива батерията.Така се стига и до първата трансконтинентална радио връзка,а Енрико Ферми е изтакнат физик,който дава голяма част за изследването на ядрената физика.Карло Рубиа е един от малкото италиански физици в областта на електрониката получил Нобелова награда за през 1984 .Рикардо Джакони е италиански астрофизик получил нобелова награда през 2002 година.

Медицина

Италия още преди началото на Ренесанса има традиции в тази област.Не случайно в страната е открито първото медицинско училище и предшественика на съвременната линейка е използван през XII век в Италия.Габриеле Фаллопио е изявен анатомист и ботаник,завършил Университета в Падуа,който дава много за развитието на медицината.Марчело Малпиги съставя теория за финкционирането на белите дробове.


Списък на италиански изобретения

Традиции

Италианските традиции са свързани със семейството,богата история и култура.Страсната седмица е напочин в Италия,Натале(специалната Коледна седмица).Надпревари като "Палио Ди Сиена" и автомобилното състезание "Милле Миля"(1000 мили),Каравалът и Филмовият фестивал във Венеция,карнавалът Виареджио,карнавалът ди Ивреа.Възстановки на редица исторически събития се извършват всяка година.


Празници

Официални

  • 1 януари – Каподанно – Нова година
  • 6 януари – Епифания – Богоявление
  • – Паскуа – Великден
  • – Лунеди делл Анджело – Понеделник на ангелите
  • 25 април – Феста делла Либерационе – Празник на свободата
  • 1 май – Феста дей Лаворатори – Ден на труда
  • 2 юли – Феста делла Република Италия – Ден на Италианската република
  • 15 август – Феррагосто – Древен празник
  • 1 ноември – Огнисанти
  • 8 декември – Имаколата Кончеционе – Непорочното зачатие
  • 25 декември – Натале – Коледа
  • 26 декември – Санто Стефано – Свети Стефан

Други

  • 19 март – Сан Джузепе
  • 29 юни – Санти Пиетро и Поуло патрони на Рим
  • 4 октомври – Сан Франческо дАсизи патрон на Италия
  • 4 ноември – Ден на победата от Първата световна война

Италианска кухня

Италия е прочута със своята кухня по целия свят. В италианската кухна влияние оказват Етруските, древните гърци, древните италиански племена, римляните и други.

Храна

Пшеницата има изключително голямо значение в италианската кухня. Затова в Италия се отглеждат различни видове пшеница и други зърнени храни и затова има толкова различен и богат асортимент от брашна и паста. Зеленчуците, оризът са основните продукти за приготвяне на типични италиански предястия и ястия. Говеждото месо, свинското месо и рибата се приготват по радзлични начини в различните провинции като за овкусяването им се използват зехтин много често и различни видове гъби и подправки. Зехтинът и някои типични италиански сосове (правени по стари рецепти) са неизменна част от повечето ястия. В Италия има над 1000 вида различни сирена и около 200 различни вида млечни изделия. Десертите също са неизменна част от италианската традиция. Пример за това са Тирамису, различни видове палачинки и изключителното разнообразие от кремове и сладоледи.

Напитки

Италианските аристократи винаги са били любители на виното, също така и днес то е основния алкохол в Италия. Всяка провинция има различни традиции за приготвяне, бутилиране и съхраниние на виното.

Спорт

Според Италианската федерация по спорт и Италианския олимпийски комитет (CONI) практикуващите спорт в Италия наброяват 4 185 843. Най-разпространеният спорт е футболът (27%), следван от волейбола (8%) и на трето място — баскетбола (7%).

Златни медали (мъже):

  • Футбол

Световен шампион: 1934, 1938, 1982, 2006
Европейски шампион: 1968
Олимпийски игри: 1936

  • Баскетбол

Световен шампион:
Европейски шампион: 1983, 1999
Олимпийски игри:

  • Волейбол

Световен шампион:1995
Европейски шампион: 1989, 1993, 1995, 1999, 2003, 2005
Олимпийски игри:

  • Хандбал

Световен шампион:
Европейски шампион:
Олимпийски игри:

  • Водна топка

Световен шампион: 1978, 1994, 2011
Европейски шампион: 1947, 1993, 1995
Олимпийски игри:

Олимпийски игри

Италия на Олимпийски игри

Параолимпийски игри

През 1960 в Рим освен Летните олимпийски игри се провеждат и първите Параолимпийски игри.Италия е с 29 златни медала,28 сребърни медала и 23 бронзови медала.

Бележки

  1. Italy profile // BBC News. „Би Би Си“. Посетен на 24 август 2013. (на английски)
  2. а б Профил на Италия в CIA World Factbook // www.cia.gov. Централно разузнавателно управление. Посетен на 24 август 2013. (на английски)
  3. NapoliCapodichino, Italy // Climate-Charts.com, 2008. Посетен на 31 март 2010.
  4. MilanoLinate, Italy // Climate-Charts.com, 2008. Посетен на 31 март 2010.
  5. Мусолини, Бенито. 1935. Fascism: Doctrine and Institutions. Рим: Ardita Publishers. стр 14.
  6. I soldati italiani partono per il Libano // Corriere della Sera, 2006. Посетен на 31 март 2010.
  7. Луканов, Ангел, Н. Божинов, С. Димитров. Страните в света 2002 - справочник. Глория Палас, София, 2002, ISBN 954-90833-2-2, стр. 34
  8. G8 Summit 2009 -official website — G8 Countries // G8italia2009.it. Посетен на 27 October 2009.
  9. http://www.economist.com/media/pdf/QUALITY_OF_LIFE.PDF
  10. Please login to download > World Gold Council, the information resource for gold, investment, jewellery, science and technology, historical and culture > Please login to download // Gold.org. Посетен на 2010-01-27.
  11. GDP per capita in PPS // Eurostat. Посетен на 25 June 2009.
  12. Eurostat. Real GDP growth rate — Growth rate of GDP volume — percentage change on previous year // Посетен на 10 May 2009.
  13. EUROPA -Press Releases - Regional GDP per inhabitant in the EU27, GDP per inhabitant in 2006 ranged from 25% of the EU27 average in Nord-Est in Romania to 336% in Inner Londo...
  14. The real sick man of Europe // The Economist, 19 May 2005. Посетен на 10 May 2009.
  15. Italy: The sick man of Europe // London, The Daily Telegraph, 29 December 2008. Посетен на 10 May 2009.

Външни препратки

Шаблон:Г-8

Шаблон:Link FA

Шаблон:Link FA Шаблон:Link FA Шаблон:Link GA Шаблон:Link GA Шаблон:Link FA