Никола Мавродинов: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
+ Нормативен контрол
Sherpa (беседа | приноси)
м Замяна на Шаблон:Биография инфо с Шаблон:Личност
Ред 1: Ред 1:
{{Личност
{{Биография инфо
| име=Никола Мавродинов
| име = Никола Мавродинов
| име-оригинал =
| портрет=
| категория = историк
| px=140
| описание= български учен
| описание = български учен
| портрет =
| роден-място=[[Тутракан]], [[Княжество България|България]]
| портрет-описание =
| починал-място= [[София]], [[Народна република България|България]]
| роден-място = [[Тутракан]], [[Княжество България|България]]
| починал-място = [[София]], [[Народна република България|България]]
| вложки = {{Личност/Учен | категория = историк
| област = [[История]]
| образование =
| учил-при =
| работил-в =
| студенти =
| публикации =
| известен-с =
| повлиян =
| повлиял = }}
}}
}}



Версия от 11:32, 17 април 2015

Никола Мавродинов
български учен
Роден
Починал
Научна дейност
ОбластИстория
Семейство
БащаПетър Мавродинов
СъпругаВера Иванова-Мавродинова
ДецаЛиляна Мавродинова

Никола Петров Мавродинов е български изкуствовед и археолог, един от най-добрите познавачи на българското средновековно изкуство, архитектура и култура.

Биография

Завършва история на изкуството и археология в гр. Лиеж, Белгия, (1928 г). Асистент в Народния музей в София 1931—1934. Уредник в същия музей (1934—1944 г.). Директор на Археологическия музей при БАН (1944—1949 г.). Професор по история на изкуствата във Висшия инженерно-строителен институт в София (1954—1958 г.), по история на българското изкуство във Висшия институт за изобразителни изкуства в София (1955—1958 г.). Член-кореспондент на БАН от 1946 г. Действителен член на Българския археологически институт от 1939 г.

Библиография

  • Гробница от IV в. сл. Хр. в Пловдив. — ГПлНБ, 1926, 21—53.
  • Еднокорабната и кръстовидната църква в българските земи до края на XIV в. 1931, 188 с.
  • Външната украса на старобългарските църкви. — ИБАИ, 8, 1934, 262—330.
  • Прабългарската художествена индустрия (с оглед на Мадарските златни накити). — Мадара, 2, 1936, 155—272.
  • Проучвания върху старобълг. изкуство. — ГНАМ, 6, 1936, 323—381.
  • Византийската и старобългарската архитектура. — Родина, 1938/1939, №2, 140—155.
  • Археологични и художествено-исторични изследвания на Македония. — МПр, 1942, № 2, 1—25; № 4, 88—129.
  • Феликс Каниц като изследвач на българските и сръбски художествени паметници. — СпБАН, 63, 1942, 91—116.
  • Боянската църква и нейните стенописи. 1943, 58 с.
  • Старобългарската живопис. 1946, 196 с.
  • Новое болгарское искусство. 1946. София. (същата книга – и на френски език); 82 страници, 128 черно-бели репродукции.
  • Новата българска живопис. История на българското изкуство от епохата на Паисий до Освобождението и на българската живопис от Освобождението до наши дни. 1947, 90 с.
  • Разкопки и проучвания в Плиска. — РП, 3, 1948, 159—170.
  • Родословното дърво на царица Елена в Матейче. - ИБИД 22-24, 1948, 203-213.
  • Обща история на изкуството. Ч.1, 1950, 139 с.; Ч.2, 1951, 110 с.; Ч. 3. 1952, 127 с.
  • Античната гробница в Казанлък. - Изкуство, 1950, № 4, 21-32.
  • Живопись античной гробницы в Казанлыке. - ВДИ (М.), 1954, № 2, 152-173.
  • Византийската архитектура. 1955, 180 с.
  • Връзките между българското и руското изкуство. 1955,180 с.
  • Изкуството на Българското възраждане. 1957, 460 с.
  • Старобългарското изкуство. Изкуството на Първото българско царство. 1959, 312 с.
  • Старобългарското изкуство. XI—XVIII в. 1966, 160 с.
  • Боянската църква. Архитектура и стенописи. 1972, 120 с.

Бележки

  • Паскалева, К. - Никола П. Мавродинов. Творческата дейност на български изкуствовед и археолог. — Изкуство, 1968, № 3, 36—40;
  • Член-кореспондент проф.Никола Мавродинов. - Ист. преглед, № 3, 129-131.