Франческо Петрарка: Разлика между версии
Редакция без резюме |
м корекции |
||
Ред 43: | Ред 43: | ||
Последната част от живота си Франческо Петрарка прекарва в пътувания из Северна Италия като учен, поет и дипломат. Кариерата на Петрарка в [[Римокатолическа църква|Римокатолическата църква]] не му позволява да се ожени, но той е баща на две деца от една или две жени, останали неизвестни. Синът му Джовани е роден през [[1337]] в Авиньон, а дъщеря му Франческа - през [[1343]] във [[Фонтен дьо Воклюз|Воклюз]]. Джовани умира от [[чума]] през [[1361]], а Франческа се жени за [[Франческуоло да Бросано]], по-късно изпълнител на завещанието на Петрарка. |
Последната част от живота си Франческо Петрарка прекарва в пътувания из Северна Италия като учен, поет и дипломат. Кариерата на Петрарка в [[Римокатолическа църква|Римокатолическата църква]] не му позволява да се ожени, но той е баща на две деца от една или две жени, останали неизвестни. Синът му Джовани е роден през [[1337]] в Авиньон, а дъщеря му Франческа - през [[1343]] във [[Фонтен дьо Воклюз|Воклюз]]. Джовани умира от [[чума]] през [[1361]], а Франческа се жени за [[Франческуоло да Бросано]], по-късно изпълнител на завещанието на Петрарка. |
||
Отклонявайки предложението на катедрата във Флоренция, и след смъртта на Колона прекарва 8 години в Милано при двора на фамилия Висконти; изпълнява разни дипломатически мисии и, |
Отклонявайки предложението на катедрата във Флоренция, и след смъртта на Колона прекарва 8 години в Милано при двора на фамилия Висконти; изпълнява разни дипломатически мисии и, между впрочем, отива в Прага при император [[Карл IV (Свещена Римска империя)|Карл IV]], когото посещава по негова покана още по време на неговото пребиваване в Мантуа. През 1361 година Петрарка напуска Милано и след неудачни опити се връщане в [[Авиньон]] и преселване в [[Прага]], се установява се във [[Венеция]] (1362—1367), където живее неговата незаконна дъщеря с мъжа си. |
||
Оттук |
Оттук той почти ежегодно предприема продължителни пътешествия из [[Италия]]. Последните години от живота си, към 1367 година, Петрарка провежда при двора на Франческо ди Kapapa, отчасти в Падуа, отчасти в село Аркуа, където прекарва остатъка от живота си в религиозно съзерцание. Там и умира в нощта на 18 срещу 19 юли 1374 г., не доживявяйки с един ден своята 70-годишнина. Намират го на сутринта на масата с перо в ръката, над жизнеописанието на Цезар. На местното гробище е издигнат паметник от червен мрамор, поставен на поета от зет му Бросано, бюстът е издигнат през 1667 година. |
||
==Издания== |
==Издания== |
Версия от 09:02, 18 април 2015
Франческо Петрарка Francesco Petrarca | |
Роден | 20 юли 1304 г. |
---|---|
Починал | 19 юли 1374 г. |
Професия | учен, дипломат, поет |
Националност | Италия |
Франческо Петрарка в Общомедия |
Франческо Петрарка (Шаблон:Lang-it) е италиански учен, дипломат, поет и ранен хуманист. Наред с Данте Алигиери, той е смятан за един от основоположниците на Ренесанса.
Биография
Петрарка е роден в Арецо през 1304 в семейството на нотариус и прекарва ранното си детство в близкото до Флоренция село Инчиза. Баща му, Сер Петрако, е изгонен от Флоренция през 1302 (заедно с Данте) от Черните гвелфи.
Петрарка прекарва голяма част от детството си в Авиньон и съседния Карпентрас, където се премества семейството му, следвайки папа Климент V, поставил през 1309 началото на Авиньонското папство. По настояване на баща си Петрарка учи право в Монпелие (1316-1320) и Болоня (1320-1326), но самият той се интересува главно от писане и латинска литература.
След смъртта на баща си през 1326, Петрарка се връща в Авиньон, където заема различни църковни служби. Тази работа му дава много време за писане. С първата си мащабна работа („Африка“, епопея на латински за римския военачалник Сципион Африкански) Франческо Петрарка придобива европейска известност. През 1341 е обявен в Рим за поет лауреат, първият човек след Античността, който получава това отличие.
Посланик
Петрарка пътува много из Европа, работейки като посланик на папата. Той пише много писма, а сред видните му приятели е и Джовани Бокачо. При пътуванията си той събира стари латински ръкописи и е сред пропагандаторите на възстановяването на текстовете на древните автори. Сред находките му е първият латински превод на Омир и неизвестна дотогава сбирка от писма на Цицерон. Отричайки това, което смята за невежество на своята епоха, Петрарка създава концепцията за мрачното Средновековие, възприета и силно разкрасена от следващите поколения писатели.
Алпинизъм
На 26 април 1336 Франческо Петрарка, заедно с брат си и двама придружители, се изкачва на връх Ванту (1909 m). Доста по-късно той описва пътуването с в писмо до своя приятел Франческо Диониджи. По това време не е обичайно да се изкачват планини само заради изживяването. Затова тази дата се смята за „рожден ден на алпинизма“, а самият Петрарка (Petrarca alpinista) - за „баща на алпинизма“.
Късни години
Последната част от живота си Франческо Петрарка прекарва в пътувания из Северна Италия като учен, поет и дипломат. Кариерата на Петрарка в Римокатолическата църква не му позволява да се ожени, но той е баща на две деца от една или две жени, останали неизвестни. Синът му Джовани е роден през 1337 в Авиньон, а дъщеря му Франческа - през 1343 във Воклюз. Джовани умира от чума през 1361, а Франческа се жени за Франческуоло да Бросано, по-късно изпълнител на завещанието на Петрарка.
Отклонявайки предложението на катедрата във Флоренция, и след смъртта на Колона прекарва 8 години в Милано при двора на фамилия Висконти; изпълнява разни дипломатически мисии и, между впрочем, отива в Прага при император Карл IV, когото посещава по негова покана още по време на неговото пребиваване в Мантуа. През 1361 година Петрарка напуска Милано и след неудачни опити се връщане в Авиньон и преселване в Прага, се установява се във Венеция (1362—1367), където живее неговата незаконна дъщеря с мъжа си.
Оттук той почти ежегодно предприема продължителни пътешествия из Италия. Последните години от живота си, към 1367 година, Петрарка провежда при двора на Франческо ди Kapapa, отчасти в Падуа, отчасти в село Аркуа, където прекарва остатъка от живота си в религиозно съзерцание. Там и умира в нощта на 18 срещу 19 юли 1374 г., не доживявяйки с един ден своята 70-годишнина. Намират го на сутринта на масата с перо в ръката, над жизнеописанието на Цезар. На местното гробище е издигнат паметник от червен мрамор, поставен на поета от зет му Бросано, бюстът е издигнат през 1667 година.
Издания
- Франческо Петрарка. Сонети за живота и смъртта на Мадона Лаура. С., Нов Златорог, 2011.
Външни връзки
- Шаблон:En икона Петрарка и Лаура
- Шаблон:En икона Петрарка в Католическа енциклопедия
- Шаблон:En икона Excerpts from his works and letters
- Шаблон:En икона Франческо Петрарка
- De remediis utriusque fortunae, Cremonae, B. de Misintis ac Caesaris Parmensis, 1492. (Vicifons)
|