Никола Мавродинов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м + Категория:Преподаватели в УАСГ |
мРедакция без резюме |
||
| Ред 9: | Ред 9: | ||
| починал-място = [[София]], [[Народна република България|България]] |
| починал-място = [[София]], [[Народна република България|България]] |
||
| вложки = {{Личност/Учен | категория = историк |
| вложки = {{Личност/Учен | категория = историк |
||
| област = [[История]] |
| област = [[История на изкуството]], [[археология]] |
||
| образование = |
| образование = |
||
| учил-при = |
| учил-при = |
||
Версия от 14:38, 21 април 2015
| Никола Мавродинов | |
| български учен | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 28 февруари 1958 г.
|
| Научна дейност | |
| Област | История на изкуството, археология |
| Работил в | Археологически музей при БАН Висш инженерно-строителен институт в София Висш институт за изобразителни изкуства в София |
| Семейство | |
| Баща | Петър Мавродинов |
| Съпруга | Вера Иванова-Мавродинова |
| Деца | Лиляна Мавродинова |
Никола Петров Мавродинов е български изкуствовед и археолог, един от най-добрите познавачи на българското средновековно изкуство, архитектура и култура.
Биография
Завършва история на изкуството и археология в Лиеж, Белгия (1928). Асистент в Народния музей в София (1931–1934). Уредник в същия музей (1934–1944). Директор на Археологическия музей при БАН (1944–1949). Професор по история на изкуствата във Висшия инженерно-строителен институт в София (1954–1958), по история на българското изкуство във Висшия институт за изобразителни изкуства в София (1955–1958). Член-кореспондент на БАН от 1946 г. Действителен член на Българския археологически институт от 1939 г.
Библиография
- Гробница от IV в. сл. Хр. в Пловдив. – ГПлНБ, 1926, 21–53.
- Еднокорабната и кръстовидната църква в българските земи до края на XIV в. 1931, 188 с.
- Външната украса на старобългарските църкви. – ИБАИ, 8, 1934, 262–330.
- Прабългарската художествена индустрия (с оглед на Мадарските златни накити). – Мадара, 2, 1936, 155–272.
- Проучвания върху старобълг. изкуство. – ГНАМ, 6, 1936, 323–381.
- Византийската и старобългарската архитектура. – Родина, 1938/1939, №2, 140–155.
- Археологични и художествено-исторични изследвания на Македония. – МПр, 1942, № 2, 1–25; № 4, 88–129.
- Феликс Каниц като изследвач на българските и сръбски художествени паметници. – СпБАН, 63, 1942, 91–116.
- Боянската църква и нейните стенописи. 1943, 58 с.
- Старобългарската живопис. 1946, 196 с.
- Новое болгарское искусство. 1946. София. (същата книга – и на френски език); 82 страници, 128 черно-бели репродукции.
- Новата българска живопис. История на българското изкуство от епохата на Паисий до Освобождението и на българската живопис от Освобождението до наши дни. 1947, 90 с.
- Разкопки и проучвания в Плиска. – РП, 3, 1948, 159–170.
- Родословното дърво на царица Елена в Матейче. - ИБИД 22-24, 1948, 203-213.
- Обща история на изкуството. Ч.1, 1950, 139 с.; Ч.2, 1951, 110 с.; Ч. 3. 1952, 127 с.
- Античната гробница в Казанлък. - Изкуство, 1950, № 4, 21-32.
- Живопись античной гробницы в Казанлыке. - ВДИ (М.), 1954, № 2, 152-173.
- Византийската архитектура. 1955, 180 с.
- Връзките между българското и руското изкуство. 1955,180 с.
- Изкуството на Българското възраждане. 1957, 460 с.
- Старобългарското изкуство. Изкуството на Първото българско царство. 1959, 312 с.
- Старобългарското изкуство. XI–XVIII в. 1966, 160 с.
- Боянската църква. Архитектура и стенописи. 1972, 120 с.
Бележки
- Паскалева, К. - Никола П. Мавродинов. Творческата дейност на български изкуствовед и археолог. – Изкуство, 1968, № 3, 36–40;
- Член-кореспондент проф. Никола Мавродинов. – Ист. преглед, № 3, 129-131.
|
