Ваня Петкова: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 72: Ред 72:


== Посмъртно признание ==
== Посмъртно признание ==
Една от основните забележителности на село [[Езерово (Област Пловдив)]] в Родопите е къщата-музей на известната българска поетеса Ваня Петкова, която прекарва последните 9 години от живота си там. Именно в Езерово са написани последните литературни шедьоври на талантливата и уникална българска поетеса. Къщата-музей е в самото начало на селото с паметна плоча, дарена от Община Първомай. За къщата-музей в Езерово се грижи дъщерята на поетесата, [[Оля Ал-Ахмед]]- журналист и преводач от руски, английски и арабски език,която има голям принос в културния живот на селото и в региона.
Една от основните забележителности на село [[Езерово (Област Пловдив)]] в Родопите е къщата-музей на известната българска поетеса Ваня Петкова, която прекарва последните 9 години от живота си там. Именно в Езерово са написани последните литературни шедьоври на талантливата и уникална българска поетеса. Къщата-музей е в самото начало на селото с паметна плоча, дарена от Община Първомай. За къщата-музей в Езерово се грижи дъщерята на поетесата - [[Оля Ал-Ахмед]], журналист и преводач от руски, английски и арабски език,която има голям принос в културния живот на селото и в региона.


== Източници ==
== Източници ==

Версия от 20:28, 23 април 2015

Ваня Петкова
българска поетеса
Родена10 юли 1944 г.(1944-07-10)
Починала26 април 2009 г. (на 64 г.)
Националност България
Жанрстихотворение
Награди„Георги Джагаров“ (2005)
Подпис
Ваня Петкова в Общомедия

Ваня Петкова (Хатиджа Садик) е българска поетеса и преводач от руски език, украински, арабски език, арменски, сръбски и испански език. Член на Съюза на българските писатели, на Съюза на преводачите в България и на Съюза на българските журналисти.

Биография

Родена е на 10 юли 1944 г. в София. Литературният ѝ дебют е през 1959 г., когато публикува есе и стихотворение във вестник „Средношколско знаме“. През 1967 година Петкова завършва специалност славянска филология в Софийски университет. През 1974-75 година специализира испански език в Института за чужди езици „Хосе Марти“ в Хавана. Между 1966 и 1968 година работи като редактор в списание „Славейче“, а от 1970 до 1973 година като редактор във външния отдел на вестник „Литературен фронт“. Преводач в българското посолство в Хартум през 1969-70 година. През 1968 г. под нейно съставителство излиза антологията „Съвременни арабски поети“.[1]

Прави множество поетични рецитали в България и чужбина.

Почива на 26 април 2009 г.

Библиография

Ваня Петкова е автор на стихосбирките:

  • 1965 – „Солени ветрове“,
  • 1967 – „Куршуми в пясъка“,
  • 1967 – „Привличане“,
  • 1967 – „Грешница“,
  • 1968 – „Нунче, внучката на дядо Качи“
  • 1970 – „Предсказание“,
  • 1972 – „Черната гълъбица“,
  • 1973 – „Кестенова любов“,
  • 1973 – „Оли, Оли, Охлювче“
  • 1976 – „Обратна река“,
  • 1979 – „Обет за мълчание“,
  • 1980 – „Venceremos“ – лирически есета за Куба,
  • 1980 – „Синята книга“,
  • 1981 – „Триптих“,
  • 1984 – „Гръм“,
  • 1984 – „Цигански романс“,
  • 1988 – „Земетресение“,
  • 1989 – „Прощаване“,
  • 2005 – „Страсти“, ISBN 95489548023
  • 2006 – „Грешница – 1“ – римейк
  • 2008 – „Грешница – 2“ – римейк
  • 2009 – „Пиратски стихове“ – посветена на любимия ѝ внук Юсеф Ал-Ахмед и актьора Джони Деп.
  • 2009 – „Златната ябълка“ - последен превод от украински, любовна лирика.
  • 2010 – „Арменска песен“ на Ваня Петкова – на два езика. Излезе нова стихосбирка на Ваня Петкова. „Арменска песен“ се появи в двуезично издание с марката на „Демакс“ и съдействието на Арменското посолство. Премиерата е на 2 декември 2010 в Народната библиотека. Дъщерята на поетесата преводачката Оля Ал-Ахмед е съставител и автор на предговора, оформлението е на 14-годишния внук на Ваня Петкова – Юсеф.
  • 2012 – „И ние сме България“ – серия новели и романи.

Посмъртно излизат стихосбирките ѝ „Пиратски стихове“, „Златната ябълка“ и „Арменска песен“.[2] Нейни стихове са преведени на 13 езика, включително на японски и на арменски език.

Посмъртно признание

Една от основните забележителности на село Езерово (Област Пловдив) в Родопите е къщата-музей на известната българска поетеса Ваня Петкова, която прекарва последните 9 години от живота си там. Именно в Езерово са написани последните литературни шедьоври на талантливата и уникална българска поетеса. Къщата-музей е в самото начало на селото с паметна плоча, дарена от Община Първомай. За къщата-музей в Езерово се грижи дъщерята на поетесата - Оля Ал-Ахмед, журналист и преводач от руски, английски и арабски език,която има голям принос в културния живот на селото и в региона.

Източници

  1. Почина поетесата Ваня Петкова, Дарик нюз, 26 април 2009.
  2. „Погребват в бяло поетесата Ваня Петкова“, в-к „Стандарт“, 28 април 2009.

Външни препратки