Киевски университет: Разлика между версии
Редакция без резюме |
м форматиране: 2x кавички, интервали (ползвайки Advisor.js) |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{coord|50|26|30.85|N|30|30|40.73|E|type:landmark_region:UA|display=title}} |
{{coord|50|26|30.85|N|30|30|40.73|E|type:landmark_region:UA|display=title}} |
||
[[Файл:Shevchenko University.jpg|дясно|мини|Червеният корпус, главното здание на университета]] |
[[Файл:Shevchenko University.jpg|дясно|мини|Червеният корпус, главното здание на университета]] |
||
'''Киевският национален университет |
'''Киевският национален университет „Тарас Шевченко“''' (до [[Октомврийската революция]] от [[1917]]: Киевски императорски университет „Св. Владимир“) е висше училище в [[Киев]], [[Украйна]]. |
||
== История == |
== История == |
||
Университетът е създаден с указ на император [[Николай I]] на [[8 ноември]] [[1833]] г. Това е вторият най-стар университет в [[Украйна]] след [[Харковски университет|Харковския]] - основан в 1807 г. |
Университетът е създаден с указ на император [[Николай I]] на [[8 ноември]] [[1833]] г. Това е вторият най-стар университет в [[Украйна]] след [[Харковски университет|Харковския]] - основан в 1807 г. |
||
Първоначално университетът имал за цел да спре [[Полша|полонизирането]] на украинската интелигенция. Затова е наречен на княз [[Владимир]], покръстителя на [[Русия]]. |
Първоначално университетът имал за цел да спре [[Полша|полонизирането]] на украинската интелигенция. Затова е наречен на княз [[Владимир]], покръстителя на [[Русия]]. |
||
Главното здание на университета (Червеният корпус) е проектирано и построено в стил [[класицизъм]] от архитекта Викентий Иванович Берети през 1837-1842 и представлява огромен затворен корпус със стена 148 м и голям вътрешен двор. Носи цвета на ордена на Свети Владимир |
Главното здание на университета (Червеният корпус) е проектирано и построено в стил [[класицизъм]] от архитекта Викентий Иванович Берети през 1837-1842 и представлява огромен затворен корпус със стена 148 м и голям вътрешен двор. Носи цвета на ордена на Свети Владимир – червено-черен. Девизът на ордена ''«Utilitas, Honor et Gloria»'' (Полза, чест и слава) също става девиз на университета. |
||
Първите занятия започват на [[15 юли]] [[1834]] г. По това време има само 1 факултет |
Първите занятия започват на [[15 юли]] [[1834]] г. По това време има само 1 факултет – философски, и в него се обучават 62 студента. Първият ректор е професорът по филология и история от [[Московски университет|Московския университет]] [[Михаил Александрович Максимович]]. |
||
== Структура == |
== Структура == |
Версия от 19:37, 30 април 2015
Киевският национален университет „Тарас Шевченко“ (до Октомврийската революция от 1917: Киевски императорски университет „Св. Владимир“) е висше училище в Киев, Украйна.
История
Университетът е създаден с указ на император Николай I на 8 ноември 1833 г. Това е вторият най-стар университет в Украйна след Харковския - основан в 1807 г.
Първоначално университетът имал за цел да спре полонизирането на украинската интелигенция. Затова е наречен на княз Владимир, покръстителя на Русия.
Главното здание на университета (Червеният корпус) е проектирано и построено в стил класицизъм от архитекта Викентий Иванович Берети през 1837-1842 и представлява огромен затворен корпус със стена 148 м и голям вътрешен двор. Носи цвета на ордена на Свети Владимир – червено-черен. Девизът на ордена «Utilitas, Honor et Gloria» (Полза, чест и слава) също става девиз на университета.
Първите занятия започват на 15 юли 1834 г. По това време има само 1 факултет – философски, и в него се обучават 62 студента. Първият ректор е професорът по филология и история от Московския университет Михаил Александрович Максимович.
Структура
В днешно време университетът разполага с 14 факултета и 6 института, както и с Център за подготовка на чуждестранни граждани. В тях учат над 20 000 студента и работят близо 2 000 преподавателя.
Известни личности
- Преподаватели
- Деян Айдачич (р. 1959), сръбски филолог
- Михайло Драгоманов (1841-1895), историк
- Александър Маркевич (1905-1999), зоолог
- Тимотей Флорински (1854-1919), филолог и историк
- Леонид Черновецки (р. 1951), бизнесмен
- Студенти и докторанти
- Рачо Ангелов (1873-1956), български лекар и политик
- Микола Балтажи (р. 1956), дипломат
- Михаил Булгаков (1891-1940), писател
- Андрей Вишински (1883-1954), юрист и дипломат
- Григорий Гершуни (1870-1908), терорист
- Спиро Гулабчев (1856-1918), български общественик
- Теодосиус Добжански (1900-1975), биолог
- Тадеуш Доленга-Мостович (1898-1939), журналист
- Михайло Драгоманов (1841-1895), историк
- Димитър Поптенев Енчев (1841-1882), български просветен деец
- Васил Попович (1833-1897), български писател
- Александър Маркевич (1905-1999), зоолог
- Август фон Розентал (1828-1888), общественик
- Любомир Тодоров (р. 1958), български дипломат
- Чан Ван Тхин (р. 1951), виетнамски дипломат
- Тимотей Флорински (1854-1919), филолог и историк
- Вячеслав Чорновил (1937-1999), политик