Христо Макриев: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 9: Ред 9:


==Биография==
==Биография==
Роден е в голямата [[мияци|мияшка]] паланка [[Галичник]] в 1841 година. Син е на резбаря и зограф [[Макрий Негриев]]. Тримата братя на Христо също са зографи - [[Исай Макриев]] (1843 - 1881), [[Кузман Макриев]] (1844 - 1899) и [[Серафим Макриев]] (1845 - 1869).<ref>Милчева, Христина. Разговор за дърворезбата, Издателство Отечество, София, 1989, стр. 40.</ref> Христо е най-големият от братята и учи при [[Дичо Зограф]].<ref name="Василиев 215"/> След това предава уменията на по-малките си братя, с които работи в [[Охрид]], [[Дойранско]], [[Солунско]], [[Серско]], [[Драмско]], в селата [[Белица]] и [[Илинден (село)|Либяхово]] и други. Братята изписват стенописите на всички стени в наоса и нартекса и иконите за иконостаса в църквата „[[Успение Богородично (Петрич)|Света Богородица]]“ в [[Петрич]] в 1857 година.<ref name="Василиев 215"/> По-късно е поставен надпис, който гласи „Този храмъ е зографисанъ съ помощьта на всички христиани отъ този градъ. 13 июли 1871 г. Зографирали: Христо съ съдружници Исакий и Кузманъ Макриеви отъ Дебъръ“.<ref name="ЕПК">{{cite book |title= Енциклопедия Пирински край, том Ι |last= |first= |authorlink= |coauthors= |year=1995 |publisher= Редакция „Енциклопедия“ |location= Благоевград |isbn= 954-90006-1-3|pages=360 |url= |accessdate=}}</ref><ref name="ЕПК"/><ref name="Василиев 215"/>
Роден е в голямата [[мияци|мияшка]] паланка [[Галичник]] в 1841 година. Син е на резбаря и зограф [[Макрий Негриев]]. Тримата братя на Христо също са зографи - [[Исай Макриев]] (1843 - 1881), [[Кузман Макриев]] (1844 - 1899) и [[Серафим Макриев]] (1845 - 1869).<ref>Милчева, Христина. Разговор за дърворезбата, Издателство Отечество, София, 1989, стр. 40.</ref> Христо е най-големият от братята и учи при [[Дичо Зограф]].<ref name="Василиев 215"/> След това предава уменията на по-малките си братя, с които работи в [[Охрид]], [[Дойранско]], [[Солунско]], [[Серско]], [[Драмско]], в селата [[Белица]] и [[Илинден (село)|Либяхово]] и други. Братята изписват стенописите на всички стени в наоса и нартекса и иконите за иконостаса в църквата „[[Успение Богородично (Петрич)|Света Богородица]]“ в [[Петрич]] в 1857 година.<ref name="Василиев 215"/> По-късно е поставен надпис, който гласи „Този храмъ е зографисанъ съ помощьта на всички христиани отъ този градъ. 13 июли 1871 г. Зографирали: Христо съ съдружници Исакий и Кузманъ Макриеви отъ Дебъръ“.<ref name="ЕПК">{{cite book |title= Енциклопедия Пирински край, том Ι |last= |first= |authorlink= |coauthors= |year=1995 |publisher= Редакция „Енциклопедия“ |location= Благоевград |isbn= 954-90006-1-3|pages=360 |url= |accessdate=}}</ref><ref name="ЕПК"/><ref name="Василиев 215"/><ref name="Василиев 216">{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |authorlink=Асен Василиев |coauthors= |year=1965 |publisher=Наука и изкуство |location= София|isbn= |pages=216 |url= |accessdate=}}</ref> Изобразяват огромен брой библейски композиции, ликове на светци, пророци и прочие, включително и сложни композиции с много изображения. Под Богородица Ширшая небес в олтарната апсида е Евхаристията - Христос с по шестима апостоли от двете страни. На западната стена е „Архангел Михаил отнема душата на богатия“ и сцената „Угощението на богатия Лазар и сиромаха“ и огромна глава на змей, която поглъща богаташа. Композицията е своеобразно сглобена и силно въздействаща - подобно обединяване на трите сцени е уникално.<ref name="Василиев 216"/>


След това работят в 1872 година в църквата „[[Свети Георги (Струга)|Свети Георги ]]“ в [[Струга]], а по-късно из [[Вранско (област)|Вранско]], след което се разделят. Христо изписва църквата „Света Богородица“ в [[Сараево]] и стига до [[Босна (област)|Босна]]. След това Христо се завръща и събира тайфата си и заедно с някои от синовете им работят в Пловдивско, където ги заварва Освобождението на България в 1878 година, а към тях по това време се присъединява [[Нестор Траянов]]. Христо заедно с Нестор, Исай и Кузман рисува в църквите „[[Свети Георги (Пловдив)|Свети Георги]]“ и „[[Света Петка Стара (Пловдив)|Света Петка]]“ в [[Пловдив]] и по околните села.<ref>{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |authorlink=Асен Василиев |coauthors= |year=1965 |publisher=Наука и изкуство |location= София|isbn= |pages=222|url= |accessdate=}}</ref> Работят в църквите в [[Куклен]] и [[Катуница]], Пловдивско. В 1881 година Исай умира, а Кузман и Христо работят из села в [[Стара планина]]. С Нестор творят и в църквата „[[Свети Никола (Карлово)|Свети Никола]]“ в [[Карлово]] в 1891 година, както и в [[Калофер]], [[Сопот]] и околните села.<ref name="eiib">{{ЕИИБ|том=2|стр=22}}</ref><ref>{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |authorlink=Асен Василиев |coauthors= |year=1965 |publisher=Наука и изкуство |location= София|isbn= |pages=217|url= |accessdate=}}</ref> Христо работи и в селата [[Медвен]], [[Ичера]], [[Градец (Област Сливен)|Градец]] и [[Жеравна]], където умира в 1893 година.<ref>{{cite book |title= Голяма енциклопедия България, Том 7 |last= |first= |authorlink= |coauthors= |year= 2012|publisher= БАН, Научноинформационен център „Българска енциклопедия“, Книгоиздателска къща „Труд“|location= София|isbn= |pages= 2681|url= |accessdate=}}</ref>
След това работят в 1872 година в църквата „[[Свети Георги (Струга)|Свети Георги ]]“ в [[Струга]], а по-късно из [[Вранско (област)|Вранско]], след което се разделят. Христо изписва църквата „Света Богородица“ в [[Сараево]] и стига до [[Босна (област)|Босна]]. След това Христо се завръща и събира тайфата си и заедно с някои от синовете им работят в Пловдивско, където ги заварва Освобождението на България в 1878 година, а към тях по това време се присъединява [[Нестор Траянов]]. Христо заедно с Нестор, Исай и Кузман рисува в църквите „[[Свети Георги (Пловдив)|Свети Георги]]“ и „[[Света Петка Стара (Пловдив)|Света Петка]]“ в [[Пловдив]] и по околните села.<ref>{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |authorlink=Асен Василиев |coauthors= |year=1965 |publisher=Наука и изкуство |location= София|isbn= |pages=222|url= |accessdate=}}</ref> Работят в църквите в [[Куклен]] и [[Катуница]], Пловдивско. В 1881 година Исай умира, а Кузман и Христо работят из села в [[Стара планина]]. С Нестор творят и в църквата „[[Свети Никола (Карлово)|Свети Никола]]“ в [[Карлово]] в 1891 година, както и в [[Калофер]], [[Сопот]] и околните села.<ref name="eiib">{{ЕИИБ|том=2|стр=22}}</ref><ref>{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |authorlink=Асен Василиев |coauthors= |year=1965 |publisher=Наука и изкуство |location= София|isbn= |pages=217|url= |accessdate=}}</ref> Христо работи и в селата [[Медвен]], [[Ичера]], [[Градец (Област Сливен)|Градец]] и [[Жеравна]], където умира в 1893 година.<ref>{{cite book |title= Голяма енциклопедия България, Том 7 |last= |first= |authorlink= |coauthors= |year= 2012|publisher= БАН, Научноинформационен център „Българска енциклопедия“, Книгоиздателска къща „Труд“|location= София|isbn= |pages= 2681|url= |accessdate=}}</ref>

Версия от 14:46, 1 май 2015

Христо Макриев
зограф от Дебърската художествена школа

Роден
1841 г.
Починал
1893 г. (52 г.)

Христо Макриев Фръчковски е български зограф от Дебърската художествена школа, представител на един от най-старите родове в школата, Фръчковския род.[1]

Биография

Роден е в голямата мияшка паланка Галичник в 1841 година. Син е на резбаря и зограф Макрий Негриев. Тримата братя на Христо също са зографи - Исай Макриев (1843 - 1881), Кузман Макриев (1844 - 1899) и Серафим Макриев (1845 - 1869).[2] Христо е най-големият от братята и учи при Дичо Зограф.[1] След това предава уменията на по-малките си братя, с които работи в Охрид, Дойранско, Солунско, Серско, Драмско, в селата Белица и Либяхово и други. Братята изписват стенописите на всички стени в наоса и нартекса и иконите за иконостаса в църквата „Света Богородица“ в Петрич в 1857 година.[1] По-късно е поставен надпис, който гласи „Този храмъ е зографисанъ съ помощьта на всички христиани отъ този градъ. 13 июли 1871 г. Зографирали: Христо съ съдружници Исакий и Кузманъ Макриеви отъ Дебъръ“.[3][3][1][4] Изобразяват огромен брой библейски композиции, ликове на светци, пророци и прочие, включително и сложни композиции с много изображения. Под Богородица Ширшая небес в олтарната апсида е Евхаристията - Христос с по шестима апостоли от двете страни. На западната стена е „Архангел Михаил отнема душата на богатия“ и сцената „Угощението на богатия Лазар и сиромаха“ и огромна глава на змей, която поглъща богаташа. Композицията е своеобразно сглобена и силно въздействаща - подобно обединяване на трите сцени е уникално.[4]

След това работят в 1872 година в църквата „Свети Георги “ в Струга, а по-късно из Вранско, след което се разделят. Христо изписва църквата „Света Богородица“ в Сараево и стига до Босна. След това Христо се завръща и събира тайфата си и заедно с някои от синовете им работят в Пловдивско, където ги заварва Освобождението на България в 1878 година, а към тях по това време се присъединява Нестор Траянов. Христо заедно с Нестор, Исай и Кузман рисува в църквите „Свети Георги“ и „Света Петка“ в Пловдив и по околните села.[5] Работят в църквите в Куклен и Катуница, Пловдивско. В 1881 година Исай умира, а Кузман и Христо работят из села в Стара планина. С Нестор творят и в църквата „Свети Никола“ в Карлово в 1891 година, както и в Калофер, Сопот и околните села.[6][7] Христо работи и в селата Медвен, Ичера, Градец и Жеравна, където умира в 1893 година.[8]

Негов син е известният иконописец Апостол Христов Макриев.

Родословие

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Блаже
(ΧVIII век)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Негрий Блажев
(1783 — 1843)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Макрий Негриев
(около 1800 — 1859)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Траян Негриев
(1809/1810 — 1883/1884)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Гюрчин Негриев
(1811/1812 — ?)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Христо Макриев
(1841 — 1893)
 
Серафим Макриев
(1845 — 1869)
 
Исай Макриев
(1843 — 1881)
 
 
 
 
 
Кузман Макриев
(1844 — 1899)
 
Велян Траянов
 
Евтим Траянов
 
Нестор Траянов
(1841 — 1919)
 
 
 
Михаил Гюрчинов
(1839 — 1874)
Теофил Гюрчинов
(1845 — 1874)
 
Пане Гюрчинов
(1847 — 1892)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Епифаний Христов
(1860 — 1906)
 
 
 
 
 
Дамян Христов
 
 
 
 
 
 
 
Апостол Христов
(1877 — 1947)
 
Овентий Исачев
(1862 — 1918)
 
 
 
 
 
Георги Исачев
(1878 — 1953)
 
Макрий Кузманов
(1864 — 1899)
 
Янко Кузманов
(1878 — ?)
 
 
 
Данаил Несторов
(1870 — ?)
 
Негрий Несторов
(1864 — 1885)
 
Йосиф Михайлов
(1865 — 1896)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Илия Пефев
(1899 — 1988)
 
Иван Пефев
 
Христо Дамянов
 
Денко Дамянов
 
Христо Апостолов
(1896 — 1963)
 
Михаил Апостолов
 
Асен Апостолов
 
Исай Георгиев
 
Кирил Георгиев
 
Аспарух Георгиев
 
Кузман Янков
 
Никола Данаилов
 
Лазар Данаилов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Кузман Фръчкоски
 
Данаил Фръчковски
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Любомир Фръчковски
(р. 1957)
 

Бележки

  1. а б в г Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 215.
  2. Милчева, Христина. Разговор за дърворезбата, Издателство Отечество, София, 1989, стр. 40.
  3. а б Енциклопедия Пирински край, том Ι. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 360.
  4. а б Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 216.
  5. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 222.
  6. Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том 2, Издателство на БАН, София, 1987 година.
  7. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 217.
  8. Голяма енциклопедия България, Том 7. София, БАН, Научноинформационен център „Българска енциклопедия“, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. с. 2681.