Христо Макриев: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 16: | Ред 16: | ||
След това братята работят в 1872 година в църквата „[[Свети Георги (Струга)|Свети Георги ]]“ в [[Струга]], а по-късно из [[Вранско (област)|Вранско]], след което се разделят - Христо работи сам, а Исай и Кузман заедно.<ref name="Василиев 217">{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |authorlink=Асен Василиев |coauthors= |year=1965 |publisher=Наука и изкуство |location= София|isbn= |pages=217 |url= |accessdate=}}</ref> Христо изписва църквата „Света Богородица“ в [[Сараево]] и стига до [[Босна (област)|Босна]].<ref name="Василиев 217"/> След това Христо се завръща и събира тайфата си и заедно с някои от синовете им работят в Пловдивско, където ги заварва Освобождението в 1878 година.<ref name="Василиев 217"/> Рисуват в църквите „[[Свети Георги (Пловдив)|Свети Георги]]“ и „[[Света Петка Стара (Пловдив)|Света Петка]]“ в [[Пловдив]] и църквите в [[Куклен]] и [[Катуница]].<ref name="Василиев 217"/> |
След това братята работят в 1872 година в църквата „[[Свети Георги (Струга)|Свети Георги ]]“ в [[Струга]], а по-късно из [[Вранско (област)|Вранско]], след което се разделят - Христо работи сам, а Исай и Кузман заедно.<ref name="Василиев 217">{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |authorlink=Асен Василиев |coauthors= |year=1965 |publisher=Наука и изкуство |location= София|isbn= |pages=217 |url= |accessdate=}}</ref> Христо изписва църквата „Света Богородица“ в [[Сараево]] и стига до [[Босна (област)|Босна]].<ref name="Василиев 217"/> След това Христо се завръща и събира тайфата си и заедно с някои от синовете им работят в Пловдивско, където ги заварва Освобождението в 1878 година.<ref name="Василиев 217"/> Рисуват в църквите „[[Свети Георги (Пловдив)|Свети Георги]]“ и „[[Света Петка Стара (Пловдив)|Света Петка]]“ в [[Пловдив]] и църквите в [[Куклен]] и [[Катуница]].<ref name="Василиев 217"/> |
||
В 1881 година Исай умира, а Кузман и Христо работят из села в [[Стара планина]]. Към тях по това време се присъединява [[Нестор Траянов]], с когото в 1891 година работят големите икони в църквата „[[Свети Никола (Карлово)|Свети Никола]]“ в [[Карлово]] и |
В 1881 година Исай умира, а Кузман и Христо работят из села в [[Стара планина]]. Към тях по това време се присъединява [[Нестор Траянов]], с когото в 1891 година работят големите икони в църквата „[[Свети Никола (Карлово)|Свети Никола]]“ в [[Карлово]] и във „[[Възнесение Господне (Михилци)|Възнесение Господне]]“ в [[Михилци]], „[[Света Троица (Пролом)|Света Троица]]“ в [[Пролом (село)|Богаз]], „[[Свети Архангел Михаил (Соколица)|Свети Архангел Михаил]]“ в [[Соколица|Доганджии]], в [[Клисура]] и Клисурско, Сопот, в „[[Света Богородица (Калофер)|Света Богородица]]“ в [[Калофер]], в [[Нова Загора]] и околните села.<ref name="Василиев 217"/><ref name="eiib">{{ЕИИБ|том=2|стр=22}}</ref> В 1885 година Христо рисува повечето олтарни икони за „[[Свети Никола (Сливен)|Свети Никола]]“ в Сливен: иконите на Св. св. Петър и Павел, Архангелски събор, подписана „Христо Макриев Иконописецъ“, Свети Никола, Света Богородица, Христос, Йоан Кръстител, Три Светии, Архангел Михаил, Свети Харалампий.<ref name="Василиев 217"/> Христо работи и в [[Котел]] и в „[[Света Марина (Медвен)|Света Марина]]“ в [[Медвен]], „[[Свети Димитър (Ичера)|Свети Димитър]]“ в [[Ичера]], „[[Свети Илия (Градец)|Свети Илия]]“ в [[Градец (Област Сливен)|Градец]] и „[[Свети Николай (Жеравна)|Свети Николай]]“ в [[Жеравна]], където умира в 1893 година.<ref name="Василиев 217"/><ref>{{cite book |title= Голяма енциклопедия България, Том 7 |last= |first= |authorlink= |coauthors= |year= 2012|publisher= БАН, Научноинформационен център „Българска енциклопедия“, Книгоиздателска къща „Труд“|location= София|isbn= |pages= 2681|url= |accessdate=}}</ref> |
||
Негов син е известният иконописец [[Апостол Фръчковски|Апостол Христов Макриев]]. |
Негов син е известният иконописец [[Апостол Фръчковски|Апостол Христов Макриев]]. |
Версия от 18:03, 5 май 2015
Христо Макриев | |
зограф от Дебърската художествена школа | |
Роден |
1841 г.
|
---|---|
Починал | 1893 г.
|
Христо Макриев Фръчковски е български зограф от Дебърската художествена школа, представител на един от най-старите родове в школата, Фръчковския род.[1]
Биография
Роден е в голямата мияшка паланка Галичник в 1841 година. Син е на резбаря и зограф Макрий Негриев. Тримата братя на Христо също са зографи - Исай Макриев (1843 - 1881), Кузман Макриев (1844 - 1899) и Серафим Макриев (1845 - 1869).[2] Христо е най-големият от братята и учи при Дичо Зограф.[1] След това предава уменията на по-малките си братя, с които работи в Охрид, Солунско, Дойранско - в Порой, Драмско - Алистрат, Серско - в „Свети Безсребреници“ в Катаконос, в Димитрич, Абдомал, Хункос, Тайнос, в Белица и в „Успение Богородично“ в Либяхово и други.[3]
Едно от първите дела на братята е изписването на стенописите на всички стени в наоса и нартекса и иконите за иконостаса в църквата „Света Богородица“ в Петрич в 1871 година.[1] По-късно е поставен надпис, който гласи „Този храмъ е зографисанъ съ помощьта на всички христиани отъ този градъ. 13 июли 1871 г. Зографирали: Христо съ съдружници Исакий и Кузманъ Макриеви отъ Дебъръ“.[4][1][3] Изобразяват огромен брой библейски композиции, ликове на светци, пророци и прочие, включително и сложни композиции с много изображения. Под Богородица Ширшая небес в олтарната апсида е Евхаристията - Христос с по шестима апостоли от двете страни. На западната стена е „Архангел Михаил отнема душата на богатия“ и сцената „Угощението на богатия Лазар и сиромаха“ и огромна глава на змей, която поглъща богаташа. Композицията е своеобразно сглобена и силно въздействаща - подобно обединяване на трите сцени е уникално. Отвън на западната стена (източната на нартекса) са големите композиции „Отиване при врачката“ и „Страшният съд“. Първата показва богатото въображение на художницитеа, а втората е със сложни сцени с много действащи лица. Иконостасните икони в църквата са били с по-добро качество от стенописите.[3]
След това братята работят в 1872 година в църквата „Свети Георги “ в Струга, а по-късно из Вранско, след което се разделят - Христо работи сам, а Исай и Кузман заедно.[5] Христо изписва църквата „Света Богородица“ в Сараево и стига до Босна.[5] След това Христо се завръща и събира тайфата си и заедно с някои от синовете им работят в Пловдивско, където ги заварва Освобождението в 1878 година.[5] Рисуват в църквите „Свети Георги“ и „Света Петка“ в Пловдив и църквите в Куклен и Катуница.[5]
В 1881 година Исай умира, а Кузман и Христо работят из села в Стара планина. Към тях по това време се присъединява Нестор Траянов, с когото в 1891 година работят големите икони в църквата „Свети Никола“ в Карлово и във „Възнесение Господне“ в Михилци, „Света Троица“ в Богаз, „Свети Архангел Михаил“ в Доганджии, в Клисура и Клисурско, Сопот, в „Света Богородица“ в Калофер, в Нова Загора и околните села.[5][6] В 1885 година Христо рисува повечето олтарни икони за „Свети Никола“ в Сливен: иконите на Св. св. Петър и Павел, Архангелски събор, подписана „Христо Макриев Иконописецъ“, Свети Никола, Света Богородица, Христос, Йоан Кръстител, Три Светии, Архангел Михаил, Свети Харалампий.[5] Христо работи и в Котел и в „Света Марина“ в Медвен, „Свети Димитър“ в Ичера, „Свети Илия“ в Градец и „Свети Николай“ в Жеравна, където умира в 1893 година.[5][7]
Негов син е известният иконописец Апостол Христов Макриев.
Родословие
Блаже (ΧVIII век) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Негрий Блажев (1783 — 1843) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Макрий Негриев (около 1800 — 1859) | Траян Негриев (1809/1810 — 1883/1884) | Гюрчин Негриев (1811/1812 — ?) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Христо Макриев (1841 — 1893) | Серафим Макриев (1845 — 1869) | Исай Макриев (1843 — 1881) | Кузман Макриев (1844 — 1899) | Велян Траянов | Евтим Траянов | Нестор Траянов (1841 — 1919) | Михаил Гюрчинов (1839 — 1874) | Теофил Гюрчинов (1845 — 1874) | Пане Гюрчинов (1847 — 1892) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Епифаний Христов (1860 — 1906) | Дамян Христов | Апостол Христов (1877 — 1947) | Овентий Исачев (1862 — 1918) | Георги Исачев (1878 — 1953) | Макрий Кузманов (1864 — 1899) | Янко Кузманов (1878 — ?) | Данаил Несторов (1870 — ?) | Негрий Несторов (1864 — 1885) | Йосиф Михайлов (1865 — 1896) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Илия Пефев (1899 — 1988) | Иван Пефев | Христо Дамянов | Денко Дамянов | Христо Апостолов (1896 — 1963) | Михаил Апостолов | Асен Апостолов | Исай Георгиев | Кирил Георгиев | Аспарух Георгиев | Кузман Янков | Никола Данаилов | Лазар Данаилов | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Кузман Фръчкоски | Данаил Фръчковски | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Любомир Фръчковски (р. 1957) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
- ↑ а б в г Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 215.
- ↑ Милчева, Христина. Разговор за дърворезбата, Издателство Отечество, София, 1989, стр. 40.
- ↑ а б в Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 216.
- ↑ Енциклопедия Пирински край, том Ι. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 360.
- ↑ а б в г д е ж Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 217.
- ↑ Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том 2, Издателство на БАН, София, 1987 година.
- ↑ Голяма енциклопедия България, Том 7. София, БАН, Научноинформационен център „Българска енциклопедия“, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. с. 2681.