Лира (музикален инструмент): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
[[Файл:Lira heptacordada (1882).jpg|мини|Лира със седем струни]]

[[Файл:15066844-golden-harp-3d-image-isolated-white-background.png|мини|Класическа лира]]


== Устройство ==
== Устройство ==
Ред 7: Ред 6:


== Лирата в митологията ==
== Лирата в митологията ==

[[Файл:Apollon & Marsyas.jpg|мини|Аполон и Марсиас]]


Според Древногръцката митология, младият бог Хермес създал лирата от заклана крава, взета от свещеното стадо на Аполон, използвайки червата за струните. В края на краищата Аполон разбрал кой е крал от стадото му, но Хермес бил опростен, след като предал инструмента на Аполон. Лирата била свързвана с Аполоновите добродетели - умереност и равновесие, противоположно на Дионисиевите тръби и авлосът, които символизирали екстаз и пиршество.
Според Древногръцката митология, младият бог Хермес създал лирата от заклана крава, взета от свещеното стадо на Аполон, използвайки червата за струните. В края на краищата Аполон разбрал кой е крал от стадото му, но Хермес бил опростен, след като предал инструмента на Аполон. Лирата била свързвана с Аполоновите добродетели - умереност и равновесие, противоположно на Дионисиевите тръби и авлосът, които символизирали екстаз и пиршество.
Ред 15: Ред 16:


Димитър Попов 18:46, 6 май 2015 (UTC)
Димитър Попов 18:46, 6 май 2015 (UTC)


== Вижте също ==
* [[Арфа]]



== Източници ==
== Източници ==

Версия от 19:08, 6 май 2015

Лира със седем струни

Устройство

Класическата лира се състои от кухо тяло или пулта (също известно като резонаторна кутия.) От него се простират две издигнати ръце, които понякога са кухи и са извити както отвън, така и напред. Те са свързани близо до върха, с помощта на напречник или иго. Допълнителен лост, закрепен към резонатора образува моста, който предава вибрациите на струните. Най-ниският тон е най-отдалечен от тялото на свирещия; като струните не се различават много по дължина, по-голяма тежест може да се окаже за по-ниските тонове, с помощта на по-дебели струни, както е при цигулката и подобни съвременни инструменти, или те се настройват чрез слабо напрежение. Струните се правят от черво. Опънати са между игото и моста, или до накрайника под моста. Съществуват два начина за настойване; първият е струните да се закрепят на клечки, които могат да се завъртат; вторият начин е да се промени мястото на самата струна върху напречника. Вероятно и двата метода се използват едновременно.

Лирата в митологията

Аполон и Марсиас

Според Древногръцката митология, младият бог Хермес създал лирата от заклана крава, взета от свещеното стадо на Аполон, използвайки червата за струните. В края на краищата Аполон разбрал кой е крал от стадото му, но Хермес бил опростен, след като предал инструмента на Аполон. Лирата била свързвана с Аполоновите добродетели - умереност и равновесие, противоположно на Дионисиевите тръби и авлосът, които символизирали екстаз и пиршество.

История на лирата

Места в южна Европа, западна Азия или северна Африка са предложени за историческото месторождение на рода. Инструментът все още се използва в някои североизточни части на Африка. Някои от културите, използващи и разработващи лирата са Еолийската и Йонийската гръцки колонии по бреговете на Азия (древна Мала Азия, днешна Турция), граничащи с Лидийската империя. Смята се, че някои митични фигури като Мусей и Тамирид са родени в Тракия, още едно място на обширна гръцка колонизация. Наименованието киссар (китара), измислено от древните гърци за египетските инструменти с форма на кутия, разкрива очевидните прилики, разпознати от самите гърци. Културният връх на древен Египет, и по този начин предполагаемата възраст на най-ранните инструменти от този тип са датирани около 5-ти век от Класическа Гърция. Това показва възможността лирата да е съществувала в една от съседските страни на Гърция – Тракия, Лидия или Египет и е въведена в Гърция повреме на предкласическите времена.

Димитър Попов 18:46, 6 май 2015 (UTC)


Вижте също


Източници

[1]