Жилбер дьо Лафайет

Вижте пояснителната страница за други личности с името Лафайет.

---

Мари Жозеф Пол Ив Рош Жилбер дю Мотие, маркиз дьо Ла Файет (Шаблон:Lang-fr, 6 септември 1757 – 20 май 1834) е френски военен и политически деец, пряк активен участник в три революции: Американската революция от 1776 г., Френската революция от 1789 г. и Юлската революция от 1830 г., дългогодишен депутат в Палатата на депутатите.

Произход и ранни години

Маркиз дьо Ла Файет е потомък и от двете страни на стари аристократични родове, сдобили се със своите титли и богатства с оръжие в ръка. Един от неговите предци – маршал Жилбер дьо Ла Файет – е съратник на легендарната Жана д'Арк.

Бащата – също Жилбер дьо Ла Файет, – гренадирски полковник, загива през 1759 г. по време на Седемгодишната война, поразен от артилерийско гюле в битката при Минден, Вестфалия, когато синът му няма 2 години. В чест на славните си предци младият им наследник избира от всичките си имена, с които по традиция се кръщават децата на благородниците, да се представя в обществото само с името Жилбер дьо Ла Файет.

На 10 години малкият Ла Файет е изпратен в едно от най-аристократичните учебни заведения във Франция – Колежа дьо Плеси, основан още през 1322 г.

Когато е само на 12 г. изгубва майка си, която си отива само на 33 години. Месец след нея си отива и дядо му, нейният баща, маркиз дьо Ла Ривиер, капитан на кралските мускетари и генерал-лейтенант от френската армия, от когото наследява земи и имоти, носеща му годишен доход около 120 хиляди ливри годишно. С това той се превръща в един от най-богатите французи на своето време.

През 1771 г. 13-годишният Ла Файет е зачислен във втора рота на кралските мускетари – най-елитната гвардейска част във Франция. През 1773 г., на 15 години, маркизът получава длъжността командир на ескадрон в кавалерийския полк в Ноайл. През 1775 г. достига чин капитан и се прехвърля в кавалерийския полк в Мец.

Участие във войната за независимост на САЩ

През септември 1776 г. той за пръв път се запознава с Декларацията за независимост на САЩ и както сам пише в последствие: неговото "сърце беше вербувано…"

Подава молба за временно уволнение от френската кралска служба, оборудва на свои разноски един кораб и заедно с още 15 други френски офицери през пролетта на 1777 г. се отправя за Америка. Той моли Конгреса на САЩ да го приеме като обикновен доброволец, но предвид уменията му, усилията, които е вложил, и финансовите пожертвования, го назначават на поста началник–щаб на Армията на Съединените щати. Постът по него време нямал особено реална тежест и се равнявал по-скоро на длъжността старши адютант към главнокомандващия Джордж Вашингтон, с когото Ла Файет с времето завързва приятелски отношения.

Маркиз дьо Лафайет в униформа на континенталната армия

Първото си истинско бойно кръщение получава в битката при Брандиуайн край Филаделфия на 11 септември 1777. Там Ла Файет е ранен в крака, а американците търпят поражение. Но без да дочака окончателното си оздравяване той се връща в щаба при Вашингтон и получава командването на отряд от 350 човека към бригадата на генерал Натаниъл Грийн. На 25 ноември 1777 г., извършвайки разузнаване със своя отряд, Ла Файет се натъква и разбива отряд хесенски наемници на брой около 400 човека. След тази проява на дързост и бойни умения Конгресът му възлага командването на дивизия от 1200 човека, която той екипира и въоръжава сам за своя сметка. През декември 1777 г. взема участие в успешни операции срещу англичаните. На 22 януари 1778 г. 20-годишният Ла Файет е назначен от Конгреса за командващ Северната армия, грижеща се за охраната на канадската граница. По това време сред офицерите в неговия щаб се намирал на служба и полковникът от инженерните войски, полякът Тадеуш Косцюшко.

През март 1778 г. той сключва договор за съюз с вождовете на шест индиански племена, според който договор индианците се ангажират да подкрепят американската армия в борбата й срещу англичаните. Като ответна реакция Ла Файет за своя сметка и със свои средства построява и укрепява малък форт на границата за отблъскване на евентуално нападение от английските войски.

На 1 април 1778 г. Ла Файет се присъединява към основните сили на Вашингтон във Вали Фордж. На 18 май 1778 г. Вашинтон му възлага да проведе разузнаване в района на Филаделфия и да съедини своите войски с тези на генерал Потър. Потър обаче закъснява и дивизията на Ла Файет с численост 2500 човека и 5 топа се оказва заклещена в капан от многократно превъзхождащия я враг. С ловка маневра Ла Файет успява да се измъкне от капана почти без загуби в числения състав.

През ноември 1778 г. младият генерал дълго боледува от възпаление на белите дробове. След оздравяването си решава да се върне във Франция и през февруари 1780 г. слиза на брега на Брест.

Вашингтон и Лафайет край Вали Фордж

От момента на своята поява в Париж той става героят на дена. Дори самата кралица Мария-Антоанета получава от краля разрешение да го произведе в чин полковник на кралските гренадири. Но неговата нарастваща популярност и вдъхновените разкази за действията на републиканците в Америка започват да тревожат Версай. По официално настояване Ла Файет отново се отправя за колониите в състава на експедиционен корпус, изпратен от Франция като помощ в борбата срещу Англия.

След повторното си пристигане в САЩ през април 1780 г. младият аристократ участва както във военни действия, в състава на армията на ген.Натаниъл Грийн, така и в политически и дипломатически преговори.

След Йорктаунската операция през есента на 1781 г. и последвалото прекъсване на военните действия Ла Файет се връща във Франция. За активния принос в победата при Йорктаун крал Луи XVI го произвежда в чин фелдмаршал.

След приключването на мирните преговори, Ла Файет отново се връща в Америка през 1784 г., но това посещение било за него вече само триумфално шествие.

Участие във Френската революция

През 1789 г. 31-годишният Ла Файет е избран за представител от квотата на дворянството в свиканите от краля Генерални щати. Той е в чилото на малкото аристократи, които се обявяват за съвместни съвещания с трите съсловия. В началото на юни демонстративно се присъединява към третото съсловие. На 11 юли предлага на обявеното два дена преди това Учредително събрание първия проект за "Декларация за правата на човека и гражданина", съставена от него по модела на американската декларация от 1776 г.

Клетвата на Лафайет
(алегорична картина)

След превземането на Бастилията на 14 юли 1789 г. маркизът "демократизира" своята наследствена фамилия и започва да я пише слято Лафайет. Оттогава насетне тя се пише само по този начин.

След началото на метежа Лафайет се съгласява кралят да го назначи за началник на националната гвардия. Не му допадат полицейские задължени, а и много добре резбира, че вредят на популярността му, но считал за свой дълг да изпълни възложените му ангажименти. На 5 октомври въпреки нежеланието си, е принуден да докара националната гвардия във Версай, за да принуди Луи XVI да отиде в Париж. А когато на следващата вечер започват безредици и убийства, той енергично ги прекратява. В качеството си на началник на националната гвардия той се оказва в позицията на един от най-влиятелните хора във Франция.

По убеждения е либерал, но не е в състояние да се откаже напълно от аристократическите си схващания – мечтае за съвместяване монархията и реда със свободата и демократическите ценности. Невъздържаността на тълпата и грубият език на якобинските лидери го възмущават силно, но личността на краля и кохортата от безполезни придворни му допада още по-малко. Възхищава се на републиканското устройство на САЩ, но в същото време счита, че френският народ не дорасъл до република.

Лафайет в годините на Революцията

Тази двойнственост в убежденията го поставя в редиците на фьойаните, които настояват за конституционна монархия, но възбуждат към него неприязънта както на кралското семейство, така и на якобинските ръководители. Марат дори настоявал за неговото обесване.

На 17 юли 1791 г. той участва в потушаването на въстанието на Марсово поле и популярността му се обръща вече против него. Изпратене е на северната граница като началник на едно от трите подразделения на северната армия. Оттам то с все по-нарастващо раздразнение следи събитията в Париж. Изпраща писма до Конвента, но те остават без отговор и без резултат. Тогава напуска лагера и лично се явява в Конвента с обръщение от офицерите, в което се настоява за разтурване на терористичните клубове, за възстанояване авторитета на закона и конституцията, за спасение на достойнство на кралската институция. Голямата част от депутатите се отнасят към "новия Кромуел" – както започват да го наричат – крайно враждебно, дори се чуват призиви да бъде съден и екзекутиран като аристократ и враг на народа. Кралското семейство също го посреща подчертано резервирано: "По-добре ешафод, отколкото помощта на Лафайет", заявява високопарно кралицата и много скоро думите й се сбъдват. Лафайет се връща в армията, а нея я гилотинират.

Мемориална плоча на Лафайет в крепостта Олмоуц

Преследван от ненавистта на якобинците, подозренията на жирондистите и неприязънта на кралската фамилия, той се прибира във военния лагер. След арестуването на краля във военните подразделения идват комисари, изпратени от Конвента с настояването войската да даде клетва за вярност пред републиката. Лафайет не само не ги приема, но дори ги арестува, с което окончателно обръща общественото мнение срещу себе си. Законодателното събрание му праща повиквателна да се яви пред него и да даде отчет. Той обаче усещайки каква е ситуацията в Париж, долавяйки първите повеи на предстоящия Якобински терор, бяга от Франция и търси убежище в Австро-Унгарската империя. Там обаче, страхувайки се от демократичните му възгледи и от принадлежността му към френската армия, го заподозират в двуличие и го затварят в крепостта Оломоуц в източна Чехия, където прекарва 5 години.

През 1797 г. е освободен, а след преврата на 18 брюмер (9 ноември 1799 г.), когато на власт идва Наполеон Бонапарт, се връща във Франция, където живее тихо и спокойно като обикновен гражданин до 1814 г. Отказва да се присъедини към имперските претенции на Франция и да участва в Наполеоновите войни. Само през 1802 г. той се обръща към Бонапарт с писмо, в което протестира срещу възсвръщането на едноличната власт. По време на своите Сто дни след завръщането си от първото изгнание Наполеон му предлага титлата пер, ако се присъедини към него. Лафайет категорично отказва. Междувременно е избран в Палатата на депутатите, където категорично се противопоставя на новото правителството и настоява на трона да седне Луи-Филип Орлеански. Като цяло възгледите му са крайно либерални и дори леви – участва в различни сдружения, целящи радикална промяна на установения обществен ред. Но продължава да се придържа към монархическите си възгледи и да смята, че французите, за разлика от американците, все още не са дорасли за републиканско управление.

Участие в Юлската революция 1830 г.

Бюст на Лафайет, 1828 г.

В резултат от въстанието през юли 1830 г. от трона бива свален Шарл X и на негово място е качен далечния му братовчед Луи-Филип Орлеански. Заедно с този акт е потвърдено върховенството на народния суверенитета над божественото право на кралете, укрепването на либералния режим и окончателното надмощие на буржоазията над поземлената аристокрация.

Още през юли 72-годишният Лафайет поема командването на националната гвардия, начело на която приключва много скоро уличните борби. Става член на муниципалната комисия, изпълняваща по него време функциите на временно правителство. По това време той отново е най-популярният човек в Париж. Новият крал официално го назначава на длъжността главнокомандващ на националната гвардия, но още през септември, недоволен от поетата от Луи-Филип политика излиза в оставка. А през 1833 г. основава опозиционен "Съюз за защита правата на човека"

До самия си край взема активно участие в обществения живот. През януари изнася последната си реч в парламента, но влажната и студена зима го поваля на легло с пневмония. Не успява да се пребори с нея и си отива на 20 май 1834 г. в Париж на 76 години – преклонна възраст за неговото време и за неговата професия.

Семейство

През 1774 г. 16-годишният богат наследник Ла Файет се жени за Мари Адриен Франсоаз (1759–1807), дъщерята на херцог дьо Ноайл, пра-пра племенница на мадам дьо Ментенон, втората спруга на Краля Слънце.

Адриен дьо Лафайет

Мадам дьо Лафайет е верен спътник и предан другар. Когато маркизът е принуден да напусне Франция през 1792 г., Адриен е затворена и местена многократно в различни затвори, докато най-после през 1795 г. бива освободена. По време на якобинския терор много от нейните роднини, включително майка й, баба й и една от сестрите й, биват гилотинирани по единственото обвинение, че са от знатен произход и това е напълно достатъчно, за да ги направи врагове на народа. Но дори и развихрилите се якобинци не се рашават да посегнат на жената на прочутия Лафайет.

Веднага след освобождаването от френските затвори тя, заедно с дъщерите си Анастаси и Вирджини, отива в Австиря и моли императора да й разреши да се присъедини към съпруга си в крепостта Оломоуц, където той е затворен по това време. Молбата й е удовлетворена и тя прекарва там заедно с него до октомври 1797 г., когато биват освободени.

Жилбер и Адриен дьо Лафайет имат общо четири деца. От дъщерите: Анриет (1776–1778) доживява само до 2 годишна възраст, Анастаси Луис Полин (1777–1863) се омъжва за граф Латур-Мобур и доживява до 86 години, а Мари Антоанет Виржини (1782–1849), впоследствие маркиза дьо Ластейри, публикува своите и на майка си спомени за тяхното семейство.

Синът, Жорж Вашингтон дьо Лафайет (1779–1849), е роден в Париж. След като майка му излиза от френските затвори през 1795 г. го праща за по-голяма сигурност да учи в Америка в Харвард, където той бива канен на гости от самия президент Дожрдж Вашингтон. След завръщането си от Щатите постъпва във френската армия и през 1800 г. е ранен в битката при Поцоло в Ломбардия, северна Италия. По-късно става адютант при ген.Груши. Запомнящ се епизод от армейския му период е, когато в битката при Ейлау през 1807 г. с риск за живота отстъпва собствения си кон на генерала, тъй като генералският бива убит.

След приключване на армейската служба влиза в палатата на депутатите, като неизменно е на страната на либералите, също като баща си. По време на Юлската революция от 1830 г. той е далеч от Париж, но 16 години по-късно взема активно участие в политическата кампания срещу Луи-Филип, завършила с Революцията от 1848 г., когато бива обявена Втората френска република.

Жорж Вашингтон дьо Лафайет се жени за Емили дьо Траси, дъщерята на граф дьо Траси, от която има 5 деца: три дъщери и двама сина. По-големият син, Оскар Тома Жилбер дю Мотие дьо Лафайет (1815–1881), служи 7 години в армията и се отдава на политическа кариера, като достига до поста пожизнен сенатор през 1875 г. По-малкият му брат, Едмон дю Мотие дьо Лафайет (1818–1890), се занимава само с политика – става секретар на Законодателното събрание и член на сената (1876–1888).

Почит

Паметник на Лафайет във Вашингтон

Президентът Джордж Вашингтон дава на Лафайет американско гражданство, но през 2002 г. Американският конгрес го удостоява с почетно американско гражданство.

Още приживе през 1824 г. правителството наименова една от зелените площи в близост до Белия дом като Парк Лафайет. През 1826 г. един от колежите в Пенсилвания взема неговото име.

Когато в САЩ пристига вестта за неговата кончина, президентът Андрю Джаксън разпорежда да му се отдадат същите почести, каквито са били отдавани само на президентите Джордж Вашингтон и Джон Адамс. Всеки военен форт и кораб изстрелва 24 снаряда, по един за всеки от щатите, влизащи по това време в републиката. В течение на 30 дена държавните флагове са спуснати, в армията носят черна лента, а конгресмените идват на заседания, облечени в черно.

Понастоящем в САЩ има над 400 обекта, носещи названието Лафайет – окръзи, градове, улици, паркове, колежи, дори планински връх в Ню Хампшир, военни пунктове и др. Това име е носено включително и няколко кораба.

В Чехия, в град Оломоуц има улица, наречена "Лафайетова", като спомен за прекараните от маркиза пет години заточение в крепостта.

Във Франция също има обекти и паметници, посветени на Лафайет, но те не са толкова многочислени, колкото отвъд Атлантика.

Историческа оценка

Паметник на Лафайет в Мец

Репутацията на Лафайет сред американците е много висока – както сред широкото обществено мнение, така и сред научните среди.

Но репутацията му сред френските историци е твърде проблематична. Те признават, че той е въплащение на либералната кауза, но сравнявайки го с видните идеолозите от началото на революцията, считат че е бил твърде посредствен като умствени способности, за да изиграе по-значима роля в историческите събития. Написал е твърде малко неща в живота си, за да покрие високите изисквания на своите сънародници. Историците с леви убеждения го обявяват за предател на републиканската кауза, а историците от дясно считат, че е бил твърде неефективен, за да бъде техен герой.

Така или иначе, изживял пълноценно живота си според собствените си разбирания, участник в 3 революции, неуморен защитник на либералната кауза, Лафайет се превръща в герой в мислите и сърцата на хората от не една нация и не едно поколение.

Външни връзки

• Marquis de Lafayette: Historical Documents of Freedom
• Маркиз, французский политический деятель, генерал
• Маркиз де Лафайет
• Продадоха медал на маркиз дьо Лафайет за над 5 милиона долара
• Броят $2 млн. за патлаците на Вашиннгтон, в-к "Стандарт", 30 ноември 2003