Албрехт II (Бавария)

Албрехт II

Албрехт II (Шаблон:Lang-de, * 1368, † 21 януари 1397 г. в Келхайм) от династията Вителсбахи е от 1387 г. до смъртта си управител (щатхалтер) в долнобаварската част на Херцогство Бавария-Щраубинг. Резиденцията му е в град Щраубинг.

Той е вторият син и петото дете на херцог Албрехт I от Щраубинг-Холандия (1347–1404), и на Маргарета от Лигнитц-Бриг.

През 1370 г. е договорено той да се ожени за две години по-голямата императорска дъщеря Анне Бохемска, дъщеря на Карл IV. Тя обаче се омъжва през 1382 г. за английския крал Ричард II.

На 19 години баща му го поставя за щатхалтер на Щраубинг. При него гостуват известни хора на изкуството. През 1395 г. той посреща много богато бургундския херцог Жан Безстрашни, когато отсяда в Щраубинг на път за битката при Никополис против османите.

Той посещава редовно с подчинените си немските и европейски турнири на вишата аристокрация и се бие през 1390 г. в Ландсхут, 1391 г. в Нюрнберг и 1393 г. в Хайделберг. Той прави често дарения от пари на свещеници, поклонници и на бедни. От 17 септември 1389 г. баща му събира парите и митата от моста на Дунав, по това време имало в цялото херцогство само три моста, в Келхайм, в Щраубинг и в Дегендорф, и за пътя, изместен там от 1376 г. След три години, на 20 май 1392 г., Албрехт I дава привилегиите на град Щраубинг на своя син.

През 1388/1389 г. той участва лично в градската война между баварските херцози и съюза на швабските градове. Освен на херцогския дворец той строи и множество църкви.

Албрехт II посещава няколко пъти баща си в Нидерландия. През 1396 г. Албрехт II се бие заедно с баща си Албрехт I и брат си Вилхелм II против въстаналите фризи. По обратния път за Щраубинг Албрехт II умира на 21 януари 1397 г. на 29 години, вероятно от плевмония. Той е погребан в църквата на манастира на кармелитите в Щраубинг.

Източници

• * Joachim Wild: Die Herzöge von Straubing und Ingolstadt. Residenzstädte auf Zeit. In: Alois Schmid, Katharina Weigand (Hrsg.): Die Herrscher Bayerns. 25 historische Portraits von Tassilo III. bis Ludwig III. 2. Auflage. C. H. Beck, München 2006, ISBN 3-406-54468-1, S. 118–129, insbesondere S. 121–122.