Панайот Пипков: Разлика между версии
Редакция без резюме |
+ снимка ДАА |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Личност |
|||
{{Биография инфо| |
|||
| име=Панайот Пипков |
| име = Панайот Пипков |
||
| име-оригинал = |
|||
| портрет= |
|||
| категория = композитор |
|||
| описание=български композитор и капелмайстор |
| описание = български композитор и капелмайстор |
||
⚫ | |||
| портрет = BASA-1154K-1-344-76-Panayot Pipkov.JPG |
|||
⚫ | |||
| портрет-описание = Портретна снимка на Панайот Пипков. Източник: ДА „Архиви“ |
|||
| пол = м |
|||
| име-рождено = |
|||
⚫ | |||
⚫ | |||
| националност = |
|||
| работил = |
|||
| вложки = |
|||
| баща = Христо Пипков |
|||
| майка = |
|||
| брак = |
|||
| деца = [[Любомир Пипков]] |
|||
| подпис = |
|||
| сайт = |
|||
}} |
}} |
||
'''Панайот Христов Пипков''' е [[България|български]] [[композитор]] и [[капелмайстор]]. |
'''Панайот Христов Пипков''' е [[България|български]] [[композитор]] и [[капелмайстор]]. |
||
Версия от 11:45, 14 май 2015
Панайот Пипков | |
български композитор и капелмайстор | |
Портретна снимка на Панайот Пипков. Източник: ДА „Архиви“ | |
Роден |
21 ноември 1871 г.
|
---|---|
Починал | |
Семейство | |
Баща | Христо Пипков |
Деца | Любомир Пипков |
Панайот Пипков в Общомедия |
Панайот Христов Пипков е български композитор и капелмайстор.
Биография
Панайот Пипков е роден на 21 ноември 1871 г. в Пловдив. Бащата Христо Пипков е музикант. От ранна възраст учи цигулка и пише стихове. Участва в любителска театрална група в Пловдив (1887).
По финансови причини напуска Пловдивското петокласно училище и работи като секретар на мирови съдия в с. Козлуджа.
Творческия си живот продължава като любител-актьор в софийска трупа. Играе в Театър “Основа” (1889), Столичната драматична трупа (1890) и театър Театър „Сълза и смях“. Пише първата си драма „Бойко“. Със съдействието на артистите, получава стипендия на МНП и заминава да учи музика в Милано (1898).
Творчески път
Последователно е диригент на музикалните дружества във Варна и Русе от 1899 г. След срещата му в Гоце Делчев създава текста и музиката на Стига вече ! - Химн на Македонския народ. Издаден е от Ловешкото македоно-одринско дружество в Лайпциг през 1902 г.
Работи като учител по музика в Ловеч. Панайот Пипков е душата на музикалния живот на Ловеч. Тук създава ученически църковен хор при църквата „Света Богородица“ (1901) и училищен хор при мъжкото петокласно училище. Ръководи градския духов оркестър. Пише хоровата творба „Напред в бой“ , марш на 34-и пехотен Троянски полк за духов оркестър, марш на гимнастическото дружество „Осъмски юнак“, „Български всеучилищен химн Свети Свети Кирил и Методий“ и множество ученически песни. Капелмайстор на военния оркестър на Тридесет и четвърти пехотен троянски полк (Ловеч) (1904).
По-късно се установява в София. Учител по музика в в Първа и Втора девическа гимназии и Девическото педагогическо училище. През войните за национално обединение (1912-1918) е капелмайстор на военен оркестър.
Диригент в Свободния театър от 1918 г. Поставя оперетите „Царицата на чардаша“ от Имре Калман, „Розата на Стамбул“ и „Есенни маневри“. Хормайстор на Народната опера в София. Артист и музикант в Софийския драматичен театър. Диригент на Градската духова музика и на първата духова музика на полицията. Когато е без работа е акордьор на пиана или е артист в трупата на Иван Попов и Вяра Игнатова.
Панайот Пипков пише и оперетите за деца „Щурец и мравка“, „Деца и птички“ и др. Автор на популярните хорови песни „Сладкопойна чучулига“, „Когато бях овчарче “ и „Де е България“. [1][2] Детските и училищните му песни са издадени в сборници в периода 1902-1904 г. Клавирните му пиеси са едни от първите български образци в жанра.
Представител е на първото поколение български композитори, един от пионерите на българската професионална музика. [3]Негов син и наследник в музикалното творчество е Любомир Пипков.
Памет
- Провъзгласен е за Почетен гражданин на Ловеч (посмъртно) от 3 май 2001 г. „за принос в културата на Ловеч и България“.
- Няколко десетилетия Люляковите музикални тържества в Ловеч са наименувани „Панайот и Любомир Пипкови“.
- Улица в Ловеч и градския смесен хор носят неговото име.
Източници
- ↑ Пипков П., Детски и юношески хорови песни, изд. „Наука и изкуство“, С., 1972, с. 22
- ↑ Песнички за вас, деца No 2, С., 2001
- ↑ http://www.ubc-bg.com/bg/composer/244
- Почетните граждани на Ловеч, Регионален исторически музей - Ловеч, съставител Капка Кузманова, ИК „Витал“, Вт., 2009, с. 51-54. ISBN 978-954-8259-84-2