Иван Кепов: Разлика между версии

Иван Кепов
	Иван Кепов
български учен
Роден	30 март 1870 г. Бобошево, Османска империя
Починал	8 януари 1938 г. (67 г.) София, България
Научна дейност
Област	Етнография, история
	Иван Кепов в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 07:27, 15 май 2015

Иван Петров Кепов е български журналист, фолклорист, преводач, етнограф и историк, един от най-добрите изследователи и познавачи на Бобошево, деец на Върховния македоно-одрински комитет.

Биография

Роден е на 29 февруари 1870 година в село Бобошево, Кюстендилско. Завършва педагогическо училище в Кюстендил през 1889 година и история във Висшето училище в София през 1892 година. Учителства в Берковица, Образцов чифлик (днес квартал на Русе), Враца, Варна, Дупница, Кюстендил и София в периода 1893 — 1915 година. В периода от 1916 до 1928 година работи като чиновник в Дирекцията по прехраната и в тютюнева фабрика.

Участва в учителското професионално движение и в освободителната борба на българите в Македония. На VIII конгрес на Македонските дружества в България в 1901 година е избран за секретар на Върховния македоно-одрински комитет.^[1] Кепов е привърженик на крилото, подкрепящо Вътрешната организация^[2] и по-късно заедно с един от другите членове на комитета Владимир Димитров застава срещу генерал Иван Цончев и си подава оставката.^[3] Работи и с ВМОРО.^[4]

Един от основателите на Радикалдемократическата партия заедно с Найчо Цанов и Т. Г. Влайков през 1903 г. Редактира и издава от 1901 година вестник „Изгрев“, редактира списание „Младежка библиотека“ (1904 - 1907), „Учителски вестник“ (1907 - 1915). Заема длъжности в учителските съюзи и в Министерството на просветата. Автор е на научни и научнопопулярни исторически трудове, разкази, преводи, на учебници по стара, обща и нова история.

До смъртта си през 1938 г. се занимава само с книжовна дейност. Пише под псевдонимите Вардарец, Иван Гудуман, Плебей, Учител. Публикува свои статии, изследвания и разкази в списанията „Родна реч“, „Училищен преглед“, „Учител“, „Право дело“, „Ученически другар“.

Умира на 8 януари 1938 година в София.^[5]

Библиография

Учебник всеобща история. За I кл. на мъжките и за II кл. на девическите училища. 1904, 96 с;
Старите славяни. 1921, 61 с;
Интелигенция и народ. Бележки по културната история на България. Пловдив, 1925, 64 с;
Стара история. Учебник за IV кл. на пълните и непълни гимназии. 6. изд. 1926, 171 с;
Нова история. Учебник за 6. кл. на гимназиите. 5. изд. 1927,196 с;
Най-нова история. Учебник за 7. кл. на пълните и непълни гимназии. 1928, 186 с;
Източната римска провинция (Византия). 1929, 64 с;
Гаврил Кръстевич - в. - "Библиотека "Български писатели". под ред. на М. Арнаудов. Т. II, София: Факел, 1929 г.
Последни Асеновци и Тертеровци. 1930,56 с;
Религиозното състояние на България през втората половина на XIV в. — Училищен преглед, 1931, № 9—10, 68—80;
България под турско владичество. 1931, 188 с;
Въстанието в Перущица през 1876 г., Пловдив, 1931, 284 с;
Нещо за езика на Паисиевата история. в сп."Родна реч", кн.2, 1931/32 г.
Езикова разправка - в сп."Родна реч", кн.4-5, 1932/33 г.
История на Княжество България. 1933, 208 с;
Из миналото на Бояна. Исторически очерк. 1934,48 с;
Миналото и сегашно на Бобошево. 1935, 288 с., издава Бобошевска популярна банка, печатница Кехлибар;
Народописни животописни и езикови материали от с Бобошево, Дупнишко. в Сборник за народни умотворения и народопис, 42, 1936, 1—288;
Права на средновековните наши манастири. — Училищен преглед, 1937, № 2, 89—103;
Българската общественост през X в. 1938, 87 с;
Документи по Кресненското въстание от 1878 г. (съавт.) - СбБАН, 36, 1942, № 19, 1-112.

Бележки

↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 73.
↑ Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том 1, София, 1933, стр. 154.
↑ Макдермот, Мерсия. За свобода и съвършенство. Биография на Яне Сандански, Наука и изкуство, София, 1987, стр. 61.
↑ Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 120
↑ Иван П. Кепов. - списание, Родна реч, 1937-1938, № 3, 125-126.

Външни препратки

Портал „Македония“

[1] Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 73.

[2] Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том 1, София, 1933, стр. 154.

[3] Макдермот, Мерсия. За свобода и съвършенство. Биография на Яне Сандански, Наука и изкуство, София, 1987, стр. 61.

[4] Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 120

[5] Иван П. Кепов. - списание, Родна реч, 1937-1938, № 3, 125-126.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

@@ Ред 60: / Ред 60: @@
 == Външни препратки ==
 * [http://liternet.bg/publish10/ikepov/gkrystevich.htm Гаврил Кръстевич - статия от Иван Кепов]
+* Книгите на [http://primo.nalis.bg/primo_library/libweb/action/search.do?dscnt=0&vl%281UI0%29=contains&scp.scps=scope%3A%28ALL%29&vl%2828101403UI1%29=all_items&frbg=&tab=default_tab&dstmp=1431674122697&srt=rank&vl%2812610808UI0%29=any&ct=search&mode=Basic&dum=true&tb=t&indx=1&vl%28freeText0%29=%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D0%BD+%D0%BA%D0%B5%D0%BF%D0%BE%D0%B2&fn=search&vid=NALIS_VIEW Иван Кепов в българските библиотеки може да намерите в Своден каталог НАБИС]
 {{Нормативен контрол|TYP=p|LCCN=n84209608|VIAF=60495486|ISNI=0000 0000 2535 6960}}