Петър Мутафчиев

Тази статия е за българския историк. За българския политик вижте Петър Мутафчиев (политик).

---

Петър Мутафчиев
български историк
Професор Петър Мутафчиев като поручик от 41-ви пехотен полк през Първата световна война (1915 – 1918)
Роден	4 юли 1883 г. Боженци, България
Починал	2 май 1943 г. София, България
Националност	България
Учил в	Софийски университет
Научна дейност
Област	История, византология
Работил в	Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Известен с	Автор на „История на българския народ“ в два тома (1943)
Семейство
Деца	Вера Мутафчиева

Петър Стоянов Мутафчиев е български историк византолог и специалист по средновековна история, член на Българската академия на науките (1937), редовен професор в Софийския университет „Свети Климент Охридски“ (1937). Автор е на трудовете „Българи и румънци в историята на дунавските земи“ (1927), „Из нашите старопланински манастири“ (1931), „История на българския народ“ в два тома (1943), „Книга за българите“ (1987) и други.

Баща е на автора на исторически романи и учен османист Вера Мутафчиева и на физикохимика Боян Мутафчиев.

Биография

Петър Мутафчиев е роден на 4 юли 1883 в село Боженци, Габровско, в семейството на Стоян Мутафчиев (Комитата) и Дона Дрянкова.

От 1890 до 1894 получава начално образование в Габрово, а от 1894 до 1898 учи от I до IV клас в Плевен, 1898—1901 учи в Русенската гимназия и завършва класическия ѝ отдел на 27 юни 1901. В периода 1901—1906 е основен учител в Плевенските села Пелишат и Кирилово. От 1906 до 1910 следва история и география в Софийския университет „Свети Климент Охридски“, дипломира се на 15 юли 1910.

От 1910 до 1920 е уредник на Средновековния отдел при Народния археологически музей в София с прекъсвания заради редовната си военна повинност и трите войни. През 1914 печели конкурса за стипендията „Марин Дринов” за специализация, която осъществява по-късно.

От 1911 до 1913 отбива военната си служба и участва в Балканската и Междусъюзническата войни. От 1915 до 1918 участва в Първата световна война като запасен офицер, командващ 7-ма рота от Четиридесет и първи пехотен полк на Първа пехотна софийска дивизия.

От 1920 до 1922 специализира византийска история и гръцка палеография в Института по византология и новогръцка палеография към Мюнхенския университет при Аугуст Хайзенберг. На 21 май 1923 е избран за редовен доцент при Катедрата по история на Източна Европа и Византия при Историко-филологическия факултет на Софийския университет. От 1923 до 1939 чете курс лекции по история на Сърбия, Румъния и Османската империя до XVI век. От 1924 до 1936 чете лекции по обща култура и социална история и по българска история във Висшето военно училище.

От 1925 до 1941 е редовен сътрудник на престижното мюнхенско списание „Бизантинише Цайтшрифт”. На 26 декември 1927 е избран за извънреден професор в Софийския университет. На 21 април 1928 сключва брак с Надежда Трифонова, завършила история в Софийския университет (родена – 1901 г.)

От 1935 до 1943 е главен редактор на списание „Просвета”. През 1936 е избран за декан на Историко-филологическия факултет при Софийския университет. На 11 януари 1937 е избран за редовен професор в университета. През 1938 е избран за секретар на Историко-филологическия клон на БАН. От 1939 до 1943 е титуляр на Катедрата по история на България. Чете курс лекции по средновековна българска история. На 6 юли 1942 е избран за съпредседател на Комитета за българо-немско сътрудничество по издаване на османски документи.

Членства, звания и отличия

На 13 май 1929 е избран за член-кореспондент на Славянския институт в Прага. На 16 юни 1929 е избран за дописен член на Българската академия на науките (БАН) по доклад на Васил Златарски.

На 5 юни 1937 е избран за почетен член на Полското историческо дружество. На 27 юни 1937 е избран за действителен член на БАН. На 12 февруари 1938 е избран за редовен член на Македонския научен институт. На 26 май 1938 е избран за почетен член на Научното дружество в Дебрецен. През юли 1939 е избран за член на Полската академия на науките. На 17 октомври 1942 е избран за почетен член на Добруджанския културен институт.

На 20 март 1943 е избран за почетен доктор на Виенския университет.

На 25 февруари 1916 Петър Мутафчиев е награден с ордена „За храброст” IV степен и орден „За заслуга” на военна лента за участието си в Балканската и Междусъюзническата войни. На 20 януари 1917 е награден с ордена „За храброст” IV степен, 1 клас за участието си в Първата световна война, а на 24 април 1918 - с германския „Железен кръст“. На 14 септември 1921 получава ордена „Свети Александър” с мечове за участието си във втория период на Първата световна война, а на 3 октомври 1934 получава за заслуги офицерския кръст на ордена.

През 1927 получава първа награда за наука от фонд „Берлинов“, присъдена му от Управителния съвет на БАН.

Трудове

• Мутафчиев, П. Изток и Запад в европейското средновековие. Избрано. С., 1993

Източници

• Вълчев, Веселин. Биографична бележка за автора. // Мутафчиев, Петър. Изток и Запад в европейското средновековие. Избрано. София, Христо Ботев, 1993 <http://www.promacedonia.org/pm3/pm_bio.htm>
• Гюзелев, Васил. Петър Мутафчиев. Библиотека „Видни университетски учени“. София, 1987

Външни препратки

• Потърсете публикации и биографии на Петър Мутафчиев в Своден каталог НАБИС

• Портал „Македония“