Симитли: Разлика между версии
Редакция без резюме |
DivineAlpha (беседа | приноси) Reverted to revision 6699232 by Panzer. (TW) |
||
Ред 17: | Ред 17: | ||
== География == |
== География == |
||
Град Симитли е разположен на 14 км южно от [[Благоевград]] и 48 км северно от град [[Сандански]]. Намира се в [[Симитлийска котловина|Симитлииската котловина]] в полите на планините [[Рила]], [[Пирин]] и [[Влахина|Влахина планина]]. Река [[Струма]] го разделя на две части - същинския град Симитли и квартал Ораново. Тук Струма приема [[Градевска река|Градевската река]]. От изток е заграден от западните склонове на Рила и Пирин, а от запад — от Влахина планина. |
|||
== История == |
== История == |
||
Симитли е старо |
Симитли е старо селище и средище на редица села от едноименната котловина. Два са факторите за развитието на селището: Единият е наличието на двадесет [[минерален извор|минерални извора]] с температура от 56 до 60 градуса, с общ дебит 720 л/мин. В миналото водата се е използвала за битови нужди, но от 30 години на миналия век насам изворите са каптирани за новопостроената баня и за отопление на оранжерии. Другият важен фактор е ключовото [[географско положение]], което селището заема между долините на реките [[Струма]] и [[Места]]. |
||
Името на |
Името на град Симитли за първи път се споменава през [[15 век]], но като село ''Баня'', a през [[16 век]] - и като ''Симитлу (Симитлий)''. Според някои краеведи името на града произлиза от бялото [[хляб|хлебче]] [[симит]], за други обаче наименованието идва от средищното местоположение на селището, а именно ''Симен'', което значи ''център''. |
||
През [[19 век]] Симитли е село със смесено население, числящо се към [[Благоевград|Горножумайската]] [[кааза]]. |
През [[19 век]] Симитли е село със смесено население, числящо се към [[Благоевград|Горножумайската]] [[кааза]]. |
Версия от 10:46, 18 май 2015
Симитли | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 6852 души[1] (15 март 2024 г.) 188 души/km² |
Землище | 36,366 km² |
Надм. височина | 323 m |
Пощ. код | 2730 |
Тел. код | 0748 |
МПС код | Е |
ЕКАТТЕ | 66460 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Благоевград |
Община – кмет | Симитли Апостол Апостолов (Партия на зелените; 2003) |
Симитли в Общомедия |
Симитлѝ или Симитлѝя е град в Югозападна България. Той се намира в Област Благоевград и е в близост до град Благоевград. Градът е административен център на Община Симитли.
География
Град Симитли е разположен на 14 км южно от Благоевград и 48 км северно от град Сандански. Намира се в Симитлииската котловина в полите на планините Рила, Пирин и Влахина планина. Река Струма го разделя на две части - същинския град Симитли и квартал Ораново. Тук Струма приема Градевската река. От изток е заграден от западните склонове на Рила и Пирин, а от запад — от Влахина планина.
История
Симитли е старо селище и средище на редица села от едноименната котловина. Два са факторите за развитието на селището: Единият е наличието на двадесет минерални извора с температура от 56 до 60 градуса, с общ дебит 720 л/мин. В миналото водата се е използвала за битови нужди, но от 30 години на миналия век насам изворите са каптирани за новопостроената баня и за отопление на оранжерии. Другият важен фактор е ключовото географско положение, което селището заема между долините на реките Струма и Места.
Името на град Симитли за първи път се споменава през 15 век, но като село Баня, a през 16 век - и като Симитлу (Симитлий). Според някои краеведи името на града произлиза от бялото хлебче симит, за други обаче наименованието идва от средищното местоположение на селището, а именно Симен, което значи център.
През 19 век Симитли е село със смесено население, числящо се към Горножумайската кааза.
В 1891 година Георги Стрезов пише за Симитли и Ораново:
„ | Симитлия, на Ю от Джумая 4 часа път от десния бряг на Струма, на равнище. Сред селото минува друм от Джумая за Мелник-Сяр-Солун. В Симитлия расте най-добър по цялата околия тютюн, какъвто излиза само в Железница. В селото има няколко ханища. Къщи 230, всички помаци.[2]
Ураново, село 4 часа далеч от града. Селянете са земледелци; правят хубаво вино и пипер. Църква, в която се чете славенски. 200 къщи българе.[3] |
“ |
Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) населението на село Симитлий брои общо 820 души, от които 780 българо-мохамедани и 40 цигани.[4]
По време на Балканската война близо до селото се води бой между Седма пехотна рилска дивизия и османски войски. След Междусъюзническата война в 1913 година Симитли остава в България. Мюсюлманското му население се изселва изцяло и според Димитър Гаджанов към 1916 година селото е в руини.[5]
През периода 1943 - 1945 година Симитли носи името „Изворите“. Днешното селище се съдава от сливането на Симитли и Ораново през 1965 година. През 1969 година Симитли е признат за град.[6]
Религии
Преобладаващата религия в Симитли е източноправославното християнство.
Икономика
Важен фактор за развитието на селището е кръстопътното му положение на ж.п. линия, на шосейната магистрала София-Благоевград-Солун-Атина и на стария път от Малашево-Сухострел-Разлог за Гоце Делчев.
Симитли е освободен през 1912 г. Тук се заселват много бежанци от Македония и жители от околните села Сухострел, Докатичево, Тросково, Градево и др. В миналото Симитли изнасял дървен материал от Рила и Пирин. Към 1934 г. Симитли и Ораново заедно са имали около 2200 ж., през 1946 г. достигат 2918 ж., през 1992 - 7466 ж., през 1997 - 7684 жители.
Симитли е промишлен град на въгледобив от мина „Ораново“ - симитлийския басейн. Наблизо е мина „Пирин“ в Брежани, откъдето по въжена линия въглищата се доставят на гара Симитли. Има дървообработващо предприятие, което произвежда богат асортимент дъски от иглолистен и широколистен материал, минни траверси, шперплат, амбалаж - рамки, каси, щайги, кафези, варен бук и букова паркетина. Симитли е седалище на горско стопанство, но дървесина се доставя и от горските стопанства в Разлог, Кресна, Катунци и др. Добиват се и редки метали. В Симитли работят малки предприятия за трикотаж, огледала, шейни и др.
В селата на общината има малко предприятие за метални изделия - с. Черниче, и обувна фабрика - с. Крупник. Тези села нарастват и почти се сливат със Симитли. Тук е развито тютюнопроизводството, отглеждат се овощия (праскови, сливи, ябълки), зеленчуци, лозя. Развива се животновъдството - говедовъдство и овцевъдство с млечно направление.
Симитли е благоустроен. Изместена е главната шосейна магистрала от гъсто заселеното деснопобрежие на р. Струма и гаровия промишлен район по левопобрежието през квартал Ораново.
Забележителности
- На 25 километра от град Симитли във Влахина планина се намира скалният феномен Коматински скали.
- Църквата „Свето Успение Богородично“
Редовни събития
На 8 септември (Малка Богородица) се провежда традиционен събор, на който се изявяват самодейни състави от общината. През месец януари се провежда традиционнен кукерски фестивал.
Спорт
Гражданка на Симитли е състезателката по хвърляне на копие Цветанка Михайлова.
Вдигане на тежести
Жителки на град Симитли са двете български шампионки по вдигане на тежести Гергана Кирилова и Славейка Ружинска. Преди няколко години Гергана Кирилова стана почетен гражданин на град Симитли; тя е неколкократен републикански шампион на България по вдигане на тежести, има и множество други призове.
Футбол
В Симитли е роден Радослав Кирилов - футболист на италианския Киево и Младежкия национален отбор на България.
На 15 март 2012г., отборът на града отстранява гранда ЦСКА в мач за купата на България с резултат 2:1.
Други
Морският нос Симитли на остров Ръгед в Антарктика е наименуван в чест на града.[7]
В гр.Симитли съществува два Фолклорни танцови ансамбли. "Веселие" с главни худ. ръководители Любомир и Калина Мариански и ансамбълът към читалище "Св. Климент Охридски" с главен худ. ръководител Кирил Бельов. Те прославят общината не само в България, но и в много чужди страни с великолепни танци и купища награди.
Външни препратки
Бележки
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 20.
- ↑ Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 22.
- ↑ Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“, София, 1900, стр.192.
- ↑ Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 244.
- ↑ Николай Мичев, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989.
- ↑ SCAR Composite Gazetteer of Antarctica: Simitli Point.
|