Симитли: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
DivineAlpha (беседа | приноси)
Reverted to revision 6699232 by Panzer. (TW)
Ред 17: Ред 17:
== География ==
== География ==


Село Симитли е разположено на 14 км южно от [[Благоевград]] и 48 км северно от град [[Сандански]]. Намира се в [[Симитлийска котловина|Симитлииската котловина]] в полите на планините [[Рила]], [[Пирин]] и [[Влахина|Влахина планина]]. Река [[Струма]] го разделя на две части - същинското село Симитли и квартал Ораново. Тук Струма приема [[Градевска река|Градевската река]]. От изток е заграден от западните склонове на Рила и Пирин, а от запад — от Влахина планина.
Град Симитли е разположен на 14 км южно от [[Благоевград]] и 48 км северно от град [[Сандански]]. Намира се в [[Симитлийска котловина|Симитлииската котловина]] в полите на планините [[Рила]], [[Пирин]] и [[Влахина|Влахина планина]]. Река [[Струма]] го разделя на две части - същинския град Симитли и квартал Ораново. Тук Струма приема [[Градевска река|Градевската река]]. От изток е заграден от западните склонове на Рила и Пирин, а от запад — от Влахина планина.


== История ==
== История ==
Симитли е старо село и средище на редица села от едноименната котловина. Два са факторите за развитието на селището: Единият е наличието на двадесет [[минерален извор|минерални извора]] с температура от 56 до 60 градуса, с общ дебит 720 л/мин. В миналото водата се е използвала за битови нужди, но от 30 години на миналия век насам изворите са каптирани за новопостроената баня и за отопление на оранжерии. Другият важен фактор е ключовото [[географско положение]], което селището заема между долините на реките [[Струма]] и [[Места]].
Симитли е старо селище и средище на редица села от едноименната котловина. Два са факторите за развитието на селището: Единият е наличието на двадесет [[минерален извор|минерални извора]] с температура от 56 до 60 градуса, с общ дебит 720 л/мин. В миналото водата се е използвала за битови нужди, но от 30 години на миналия век насам изворите са каптирани за новопостроената баня и за отопление на оранжерии. Другият важен фактор е ключовото [[географско положение]], което селището заема между долините на реките [[Струма]] и [[Места]].


Името на село Симитли за първи път се споменава през [[15 век]], но като село ''Баня'', a през [[16 век]] - и като ''Симитлу (Симитлий)''. Според някои краеведи името на града произлиза от бялото [[хляб|хлебче]] [[симит]], за други обаче наименованието идва от средищното местоположение на селището, а именно ''Симен'', което значи ''център''.
Името на град Симитли за първи път се споменава през [[15 век]], но като село ''Баня'', a през [[16 век]] - и като ''Симитлу (Симитлий)''. Според някои краеведи името на града произлиза от бялото [[хляб|хлебче]] [[симит]], за други обаче наименованието идва от средищното местоположение на селището, а именно ''Симен'', което значи ''център''.


През [[19 век]] Симитли е село със смесено население, числящо се към [[Благоевград|Горножумайската]] [[кааза]].
През [[19 век]] Симитли е село със смесено население, числящо се към [[Благоевград|Горножумайската]] [[кааза]].

Версия от 10:46, 18 май 2015

Симитли
Знаме
      
Общи данни
Население6852 души[1] (15 март 2024 г.)
188 души/km²
Землище36,366 km²
Надм. височина323 m
Пощ. код2730
Тел. код0748
МПС кодЕ
ЕКАТТЕ66460
Администрация
ДържаваБългария
ОбластБлагоевград
Община
   кмет
Симитли
Апостол Апостолов
(Партия на зелените; 2003)
Симитли в Общомедия
Центърът на Симитли.

Симитлѝ или Симитлѝя е град в Югозападна България. Той се намира в Област Благоевград и е в близост до град Благоевград. Градът е административен център на Община Симитли.

География

Град Симитли е разположен на 14 км южно от Благоевград и 48 км северно от град Сандански. Намира се в Симитлииската котловина в полите на планините Рила, Пирин и Влахина планина. Река Струма го разделя на две части - същинския град Симитли и квартал Ораново. Тук Струма приема Градевската река. От изток е заграден от западните склонове на Рила и Пирин, а от запад — от Влахина планина.

История

Симитли е старо селище и средище на редица села от едноименната котловина. Два са факторите за развитието на селището: Единият е наличието на двадесет минерални извора с температура от 56 до 60 градуса, с общ дебит 720 л/мин. В миналото водата се е използвала за битови нужди, но от 30 години на миналия век насам изворите са каптирани за новопостроената баня и за отопление на оранжерии. Другият важен фактор е ключовото географско положение, което селището заема между долините на реките Струма и Места.

Името на град Симитли за първи път се споменава през 15 век, но като село Баня, a през 16 век - и като Симитлу (Симитлий). Според някои краеведи името на града произлиза от бялото хлебче симит, за други обаче наименованието идва от средищното местоположение на селището, а именно Симен, което значи център.

През 19 век Симитли е село със смесено население, числящо се към Горножумайската кааза.

В 1891 година Георги Стрезов пише за Симитли и Ораново:

Симитлия, на Ю от Джумая 4 часа път от десния бряг на Струма, на равнище. Сред селото минува друм от Джумая за Мелник-Сяр-Солун. В Симитлия расте най-добър по цялата околия тютюн, какъвто излиза само в Железница. В селото има няколко ханища. Къщи 230, всички помаци.[2]

Ураново, село 4 часа далеч от града. Селянете са земледелци; правят хубаво вино и пипер. Църква, в която се чете славенски. 200 къщи българе.[3]

Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) населението на село Симитлий брои общо 820 души, от които 780 българо-мохамедани и 40 цигани.[4]

Църквата „Успение на Св. Богородица“

По време на Балканската война близо до селото се води бой между Седма пехотна рилска дивизия и османски войски. След Междусъюзническата война в 1913 година Симитли остава в България. Мюсюлманското му население се изселва изцяло и според Димитър Гаджанов към 1916 година селото е в руини.[5]

През периода 1943 - 1945 година Симитли носи името „Изворите“. Днешното селище се съдава от сливането на Симитли и Ораново през 1965 година. През 1969 година Симитли е признат за град.[6]

Религии

Преобладаващата религия в Симитли е източноправославното християнство.

Икономика

Важен фактор за развитието на селището е кръстопътното му положение на ж.п. линия, на шосейната магистрала София-Благоевград-Солун-Атина и на стария път от Малашево-Сухострел-Разлог за Гоце Делчев.

Симитли е освободен през 1912 г. Тук се заселват много бежанци от Македония и жители от околните села Сухострел, Докатичево, Тросково, Градево и др. В миналото Симитли изнасял дървен материал от Рила и Пирин. Към 1934 г. Симитли и Ораново заедно са имали около 2200 ж., през 1946 г. достигат 2918 ж., през 1992 - 7466 ж., през 1997 - 7684 жители.

Симитли е промишлен град на въгледобив от мина „Ораново“ - симитлийския басейн. Наблизо е мина „Пирин“ в Брежани, откъдето по въжена линия въглищата се доставят на гара Симитли. Има дървообработващо предприятие, което произвежда богат асортимент дъски от иглолистен и широколистен материал, минни траверси, шперплат, амбалаж - рамки, каси, щайги, кафези, варен бук и букова паркетина. Симитли е седалище на горско стопанство, но дървесина се доставя и от горските стопанства в Разлог, Кресна, Катунци и др. Добиват се и редки метали. В Симитли работят малки предприятия за трикотаж, огледала, шейни и др.

В селата на общината има малко предприятие за метални изделия - с. Черниче, и обувна фабрика - с. Крупник. Тези села нарастват и почти се сливат със Симитли. Тук е развито тютюнопроизводството, отглеждат се овощия (праскови, сливи, ябълки), зеленчуци, лозя. Развива се животновъдството - говедовъдство и овцевъдство с млечно направление.

Симитли е благоустроен. Изместена е главната шосейна магистрала от гъсто заселеното деснопобрежие на р. Струма и гаровия промишлен район по левопобрежието през квартал Ораново.

Забележителности

  • Църквата „Свето Успение Богородично“

Редовни събития

На 8 септември (Малка Богородица) се провежда традиционен събор, на който се изявяват самодейни състави от общината. През месец януари се провежда традиционнен кукерски фестивал.

Спорт

Гражданка на Симитли е състезателката по хвърляне на копие Цветанка Михайлова.

Вдигане на тежести

Жителки на град Симитли са двете български шампионки по вдигане на тежести Гергана Кирилова и Славейка Ружинска. Преди няколко години Гергана Кирилова стана почетен гражданин на град Симитли; тя е неколкократен републикански шампион на България по вдигане на тежести, има и множество други призове.


Футбол

В Симитли е роден Радослав Кирилов - футболист на италианския Киево и Младежкия национален отбор на България.

На 15 март 2012г., отборът на града отстранява гранда ЦСКА в мач за купата на България с резултат 2:1.

Други

Морският нос Симитли на остров Ръгед в Антарктика е наименуван в чест на града.[7]

В гр.Симитли съществува два Фолклорни танцови ансамбли. "Веселие" с главни худ. ръководители Любомир и Калина Мариански и ансамбълът към читалище "Св. Климент Охридски" с главен худ. ръководител Кирил Бельов. Те прославят общината не само в България, но и в много чужди страни с великолепни танци и купища награди.

Външни препратки

Информация за Симитли

Бележки